Решение № 148 от 17.05.2019, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 844/2018
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 17.05.2019
- В сила
- 17.05.2019
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ДРАГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . . гр.
Велинград, 17.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесет година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 844 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.
124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, чл.415 ГПК, вр.чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул."Кукуш” №10, чрез пълномощника му адв.В.Г.от САК, със съд. адрес:***, против К.С.Я., ЕГН: ********** ***.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр.с чл. 422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД сума в размер на общо 463,84лв. -главница, представляваща сбор от 327,22лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги и 136,02лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 78,88лв. – мораторни лихви, което задължение е установено в издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23/2018г. по описа на ВлРС.
С молба от 06.07.2018г. от ищеца е направен частичен отказ от иска и производството по делото е прекратено частично с определение на съда от 26.07.18г. в частта по отношение на иска за установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 78.88 лева - мораторни лихви за периода 05.08.2015г. - 18.12.2017г., което задължение е установено в издадена Заповед № 42/05.01.2018г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23/2018г. по описа на ВлРС и заповедта в тази част в частта е обезсилена.
Ищецът твърди, че между него и длъжника ответник - К.С.Я. е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4266450 от дата 21.10.2014г., и индивидуален номер на клиента 1825475, с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-Тел Трансфер 8 с месечна абонаментна такса 14,90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца.
Твърди също, че номерът - М4266450 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на Оператора и представлявал уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури.
Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвеждал в системата на Оператора. ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай бил 1825475. В конкретният случай длъжникът бил въведен в системата на „А1 България” ЕАД с индивидуален номер- М4266450 и с „клиентски номер“ 1825475, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичало претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които била издаде Заповедта за изпълнение срещу длъжника.
Ищецът твърди още, че Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа па месечна фактура, която се издава па името па абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издава фактура. Промяната па този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. ”В срока на действието на договора за мобилни услуги М4266450 от дата 21.10.2014 г., по него били издадени следните фактури: фактура №
*********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от 16.03.2015 г. до 15.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.1 лв.;фактура № *********/20.05.2015 г., с падеж на плащане 04.06.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 166.68 лв.; фактура № *********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015 г., за отчетен период от 16.05.2015 г.до 15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 156.64 лв.; фактура № *********/20.07.2015 г., с падеж на плащане 04.08.2015 г., за отчетен период от 16.06.2015 г.до 15.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 1.8 лв.; фактура № *********/28.10.2015 г. , с падеж на плащане 28.10.2015 г., за отчетен период от 16.09.2015 г.до 15.10.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 136.62 лв.
Настоява се на това, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника К.С.Я. с ЕГН: ********** и до начисляването на договорна неустойка. Видно е от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А1 България ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.С.Я. с ЕГН: ********** „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1. При изплащане на дължими суми след изтичане срока заплащане. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите - „ В случаи че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включите и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната 51 М карта до изтичай на посочения в договора срок„Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел."Съгласно чл. 23, 6) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща ом* потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел"ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4.
(Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от А1 България ЕАД след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.”Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.В конкретният случай ответникът К.С.Я. с ЕГН: ********** е подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените й мобилни услуги не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С влязло в сила определение съдът е прекратил частично производството по отношение на искането за мораторната лихва в размер на 78.00 лева
- поради отказ на ищеца, като е и обезсилена частично заповед
№42/05.01.2018 г. по ч.гр.д. №
23/2018 година по описа на ВлРС .Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови Решение, с което да признае да установено по отношение К.С.Я. с ЕГН: **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД в размер на сумата от общо 463,84лв.
-главница, представляваща сбор от 327,22лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги и 136,02лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Претендира и разноски направени в настоящото исково производство за доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена-становище молба, ищецът подържа иска и иска уважаване на същия, по съображения изложени в нея.
В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба и молба уточнение, и доказателствата към тях, са връчени на ответника на 26.11.2018г. по реда на чл.46, ал.1 от ГПК с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 23/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 42/05.01.2018г., се установява да е разпоредено К.С.Я. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК
*********, с адрес/седалище и адрес на управление/ : гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, тел: *********, законен представител: А.В.Д. и М.М.- заедно, СУМАТА ОТ : 327.22 лева / триста двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки/- главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4266450 от дата 21.10.14 г., съгласно фактури №********* с падеж на плащане 06.05.2015 г., №********* с падеж на плащане
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89be2032-bf11-4f20-a09c-c1cb60592247