Определение № 2186 от 03.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 03.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 6806/30.04.2024 г., по гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав е допълнил протоколно определение от 19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 8455/2021 г. на СГС, І ГО, 3-ти състав на основание чл. 248 от ГПК, като е осъдил Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на А. М. А. сумата от 1 200 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на Н. Т. М. сумата от 3 000 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С това определение Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 665.60 лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.

Срещу определението в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в намален спрямо поискания от тях размер е подадена частна жалба от А.

М. А. и Н. Т. М. чрез адв.Е.. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е намалил размерът на разноските тъй като делото се отличавало с двойно по-голяма фактическа и правна сложност поради наличието на две успоредни проверки на КОНПИ, съдържащи различни констатации за едни и същи проверявани периода. Бил изготвен огромен по обем отговор на исковата молба с анализ на всички твърдения на КОНПИ. Бил извършен съществен по обем и сложност правен и икономически анализ на два десетгодишни периода по двете проверки на КОНПИ. При определянето на адвокатското възнаграждение не бил съобразен приложимия коефициент за тежест на този вид дела – 4.3, а обективните критерии за работата на съдията, водещ съдебния процес били обективни критерии и за работата на адвоката в този процес. Жалбоподателите молят да обжалваното определение да бъде отменено като им бъдат присъдени разноски в размер съответно 2160 лева за А. М. А. и 8640 лева за Н. Т. М..

Срещу определението в частта, с която на ответниците са присъдени разноски и в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса в производството е подадена частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно 1 придобитото имущество, което моли то да бъде отменено като съдът остави без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски. Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество поддържа, че неправилно съдът е присъдил разноски на ответниците за адвокатско възнаграждение, тъй като такива не се следвали. Искът бил оттеглен преди първото съдебно заседание като до приключването му не бил заявен размер на адвокатско възнаграждение и не бил представен списък на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.80, изр.2 от ГПК ответниците нямали право да искат допълване или изменение на определението в частта за разноските. Неправилна била преценката на съда, че повод за оттегляне на иска било постановеното Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. Освен с него ищецът се ил съобразил и с представените с отговора доказателства. Не било по вина на КОНПИ, че след завеждане на делото ВКС се произнесло с Тълкувателно решение по съществени за делото въпроси. Неправилен бил извода на съда, че можел да намали адвокатското възнаграждение само до предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер и в тази връзка следвало да се съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС. В определението не били обсъдени конкретни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа, ча е освободен от заплащането надължимата се по производства като процесното държавна такса като се позовава на чл.84, ал.1 ГПК - производството по отнемане на незаконно придобито имущество не попадало в нито едно от изключенията, посочени в посочената разпоредба.

Поддържа се това разбиране да е споделено и от съдебната практика, цитирана в жалбата.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав е образувано по иск с правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане в полза на държавата на имущество от А. М. А. и Н. Т. М. с обща цена на иска 66 639.30 лева, от които – от А. М. А.

– 13779.84 лева и от Н. Т. М. - 52 859.46 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. И. Р. са депозирали отговор, в който е инкорпорирано и искане за разноски, досежно двамата ответници, което е поддържано и в съдебно заседание.

На 16.02.2024 г. по делото е постъпила молба от КОНПИ, с която на основание чл. 232 ГПК ищецът е оттеглил исковата молба.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.02.2024 г. производството по делото е прекратено поради извършеното от КОНПИ оттегляне на иска.

С молба от 26.02.2024 г. А. М. А. и Н. Т. М. са поискали съдът да допълни в частта за разноските протоколно определение от 19.02.2024 г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в по гр.д.

№ 8455/2021 г., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска.

Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е оспорила молбата и е поискала да бъде оставена без уважение.

Направила е възражение за прекомерност на адв.хонорар на ищците. На основание чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ моли разноските да бъдат възложени на ответниците.

След постановяване напрекратителното определение ответниците са представили доказателства за заплащането на адвокатски хонорар съответно:

По делото е представена фактура № 349/17.09.2021 г., издадена от адв. Р. към А. М. А. за услуга изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представителство по гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав срещу възнаграждение в размер 2 160 лева с ДДС.

Към фактурата е представено доказателство за извършен банков превод на сумата.

По делото е представена фактура № 348/17.09.2021 г., издадена от адв. Р. към Н. Т. М. за услуга изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представителство по 2 гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав срещу възнаграждение в размер 8640 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените частни жалби са процесуално допустими – депозирани са в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирани страни, при наличие на правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл.248, ал.3 ГПК/.

Присъждането на разноски в гражданското съдопроизводство е регламентирано в раздел ІІ на глава осма от ГПК. Действително съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата, която определя хипотезите, в които отговорността за разноските по делото следва да се възлага на съответната страна по делото е чл.78 от ГПК.

Съгласно тази правна норма в случаите на прекратяване на делото правото да бъдат присъдени направени разноски в производството принадлежи на ответника – чл.78, ал.4 ГПК. Следователно страната, която има право на разноски в случаите на приключване на делото чрез неговото прекратяване е ответника. Това означава, че в процесния случай, тъй като производството по гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав е приключило с неговото прекратяване, право да получи разноски имат ответниците А. М. А. и Н. Т. М. в случай, че е имало искане от тяхна страна за това. Още повече, че по делото не е установено същите да са дали повод на ищеца за завеждането му.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то правната последица по чл 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР № 6/12 г. на ОСГК ВКС/.

Процесният случай обхваща първата хипотеза на чл. 248 ГПК и след като данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски, като е налице пропуск на съда да се произнесе по него в прекратителното по отношение на делото съдебно определение, същата има право да иска допълване на решението в частта за разноските независимо от това дали е представила списък на разноските.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, според настоящия състав приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл. 131, ал. 2 ГПК/, въпреки, че в процесната хипотеза ответниците са поискали, нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда.

Производството по гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав е прекратено поради 3 оттегляне на иска. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Искането за прекратяване на производството е направено от ищеца преди провеждане на първо по делото заседание и препис от молбата не е връчван на ответниците, доколкото съгласието им за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. Ответниците следователно не са разполагал с възможност да изразят становище по искането и да заявят претенцията си за присъждане на направените разноски, както и да представят доказателства за реалното им извършване. Същите обаче са получили препис от исковата молба и са упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди постъпване на изявлението за оттегляне на иска. Разноските в производството пред първоинстанционния съд следователно са сторени от ответниците по повод подадената срещу тях искова молба и следва да им бъдат присъдени.

Както вече беше отбелязано, ответниците могат да представят доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. В случая ответниците са представили с молбата за допълване на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските и фактури, установяващи договори за правна защита и съдействие по гр.д.№ 8455/2021, СГС, ГО I-3 състав с адвоката, който са упълномощили по делото, чието пълномощно е представено с отговора на исковата молба, т. е. преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото и преди подаване на молбата за оттегляне на иска. Следователно ответниците са доказали извършването на разноските.