Решение № 4722 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100508748 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9885/09.06.2023 г. по гр.д. № 52597/2022 г. по описа на СРС, 165 състав е отхвърлен предявения от ЗД „Б.И.“ АД срещу „Д. З.“ АД осъдителен иск за сумата от общо 697,83 лева, представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по щета № ******* по имуществена застраховка „Каско +“, застрахователна полица № Е19610019573, за лек автомобил „Фолксваген Туарег“, рег. № ******* за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „*******“ № 91, със застрахования при ответника лек автомобил „Пежо 301“, рег. № 7061 КТ като неоснователен и ищецът е осъден за заплати на ответника сумата от 200 лева, представляваща съдебноделоводни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

181246/26.06.2023 г. (пощенско клеймо от 22.06.2023), подадена от ЗД Б.И.

АД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото 1 доказателства. Безспорно било установено, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил Пежо 301 с рег. № *******, като и от разпита на свидетеля Д. – водач на лек автомобил Фолксваген ставало ясно, че другият водач се опитал да го изпревари на място, където е изрично забранено от закона – преди пешеходна пътека и кръстовище. Дори и това да не било така, водачът, преди да предприеме изпреварване е следвало да съобрази маневрата си с останалите участници в движението. Не кореспондирали със събраните по делото доказателства показанията на разпитания водач на Пежо 301, че водачът на Фолксваген правел обратен завой. Това твърдение било в противоречие и с отразеното от водача Б. в двустранния констативен протокол, че другият автомобил е извършвал маневра завой наляво. Неправилно районният съд приел, че било налице съгласие на водачите относно механизма за настъпване на ПТП, а в представения двустранен протокол изрично било отразено, че нито един от тях не поема вина за настъпване на ПТП. Твърди, че доколкото водачът на Пежо 301 се е намирал зад Фолксваген, то той е следвало да съобрази поведението си с поведението на водача пред него и да изчака първо той да извърши маневрата си и едва след това да предприеме изпреварване. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 213762/27.07.2023 г. от въззиваемия Д. З. АД, с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 52597/2022 г. по описа на СРС, 165 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б.И. АД против „Д. З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за З.то във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 21.11.2019 г. в района на гр. Пловдив, кръстовище на ул. ******* № 91, било реализирано ПТП с участието на МПС марка Пежо 2

301 с рег. № *******, собственост на П.И.Б., управлявано от същия, който при извършване на изпреварване от лявата страна с несъобразена скорост удря МПС Фолксваген Туарег с рег. № *******, собственост на Ф.Д.Д., управлявано от него. Твърди, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2019 г., в който били отразени причините за ПТП и те ссе дължали на противоправното поведение от страна на водача на МПС марка Пежо 301 – П.И.Б.. Твърди, че МПС Фолксваген Туарег бил застрахован по застраховка „Автокаско“ в ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица № Е19610019573, валидна към момента на събитието, като за причинените вреди била образувана преписка по щета под № *******. Причинените вреди били описани в опис заключения, била направена оценка и било определено и изплатено обезщетение в размер на 682,83. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице, както и че виновното лице има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъдена да заплати сумата от 697,83 лева, представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Д. З.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Твърди, че единствената причина за реализиране на процесното събитие е противоправното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Туарег, който в разрез разпоредбите на чл. 25, ал.1 и чл. 28, ал.1, т. 1 от ЗДвП е предприел маневра за извършване на завой наляво без да предупреди останалите участници в движението като подаде ляв светлинен пътепоказател, както и без да съобрази поведението си правилно изпреварващото го в същия момент МПС, в резултата на която маневра е причинил вреди по двата, участващи в ПТП, автомобила. При условията на евентуалност, в случай, че се установи и вина на застрахования при ответника водач, прави възражение за съпричиняване, като поддържа, че е налице преобладаващ принос на водача на Фолксваген Туарег. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието 3 заключение на съдебно – автотехническа и съдебно-счетоводна експертиза , въз основа на които районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като е приел, че вина за настъпване на ПТП има водачът на Фолваген Туарег.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че на 21.11.2019 г. в гр. Пловдив, на ул. *******, на кръстовище с две глухи улици, водач на лек автомобил Фолксваген Туарег с рег. № ******* управляван от 4 свидетеля Ф.Д.Д. предприел маневра завой наляво към магазин Слънчеви лъчи, а движещият се зад него лек автомобил Пежо 301 с рег. № *******, управляван от свидетеля П.И.Б. предприел маневра изпреварване, при което настъпил удар между двата автомобила. Разпитаните по делото свидетели установяват, че лек автомобил Фолксваген Туарег се движел с 30 км.ч., а лек автомобил Пежо 301 – с около 50 км.ч. От заключението на съдебноавтотехническата експертиза се установява, че на мястото, на което е настъпило местопроизшествието има кръстовище, на което не е налице вертикална сигнализация, както и че пътната маркировка е едва забележима, но има налична пешеходна пътека преди кръстовището.

При анализ на събраните по делото свидетелски показания, както и преценката им на база на всички други събрани по делото доказателства, въззивният съд намира, че районният съд е достигнал до неправилни фактически изводи. Без мотиви са кредитирани показанията на свидетеля Б., които противоречат на останалите събрани по делото доказателства, но в същото време е посочено, че показанията на другия свидетел са нелогични.

Напротив показанията на свидетеля Б. противоречат на изложеното от него в съставения двустранен констативен протокол, в който изрично е посочено, че водачът на Фолксваген Туарег е завил наляво, а не че е предприел маневра обратен завой. Такава е и схемата на ПТП изготвена от двамата водачи, като очевидно не са имали разногласие относно механизма за настъпване на ПТП.

Нещо повече, с оглед мястото, на което е настъпило ПТП, а именно в лентата за насрещно движение, както и вредите, които са установени по двата автомобила, не може да се възприемат като достоверни показанията на свидетеля Б., че лекия автомобил Фолксваген Туарег се е изнесъл вдясно и е застанал перпендикулярно на пътя, за да предприеме маневра обратен завой.

Показанията на свидетеля Д. кореспондират с представените по делото доказателства и съответства на отразеното в двустранния констативен протокол. Следователно и механизмът на настъпване на ПТП е неправилно възприет от първоинстанционния съд, а освен това, не е налице нарушение на чл. 38, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, тъй като не се установява водачът Д. да е предприел маневра обратен завой, както и движещият се зад него автомобил не е попътно движещ се, а изпреварващ, тъй като е навлязъл в платното за насрещно движение.

В конкретния случай и с оглед установената от събраните по делото 5 доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил Пежо 301, който се е движел зад автомобил Фолксваген Туарег. Установено е, че ПТП е настъпило на кръстовище, преди което има пешеходна пътека, а водачът Б. е предприел маневра изпреварване непосредствено преди кръстовището. Съгласно чл. 47 от Закона за движението по пътищата водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. От събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетеля Б., се установява, че той се е движел със скорост от около 50 км/ч., като движещият се пред него автомобил се е движел с по-ниска скорост (около 30 км/ч.). Водачът Б. е възприел движението на движещия се пред него автомобил като бавно и е предприел маневра изпреварване при нарушаване на разпоредбата на чл. 43, ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата. Според тази норма изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека. Освен това, не е изпълнил и задължението си по чл. 42, ал. 1 от закона, а именно при предприемане на маневра изпреварване, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, както и по ал. 2 – по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.