Определение № 697 от 07.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Ловеч, 05.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500410 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия Данкова по гр.д.в.ч.х. № 410 по описа за 2023 г. на ЛОС за да се произнесе съобрази:

Постъпила е частна жалба №4008/15.08.2023 г. от „А1 България“ЕАДСофия против разпореждане №1413/17.07.2023 г. по ч.гр.д. №473/2023 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за обезщетение за предсрочно прекратяване на договора и лихва за забава до уважената главница против З. И.. Жалбоподателят се позовава на действието на чл. 54.12 от ОУ и изтъква, че разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна.

Анализира Общите условия и цитира съдебна практика. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено в обжалваната част и да бъде ува.жено искането за издаване на заповед за изпълнение против длъжника.

Съдебното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 07.08.2023 г., чрез съобщение от районния съд, а частната жалба е подадена на 14.08.2023 г. чрез системата за сигурно електронно връчване.

Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд се запозна с писмените доказателства по делото и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Подадено е заявление №3044/26.06.2023 г. от „А1 България“ЕАДСофия, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу З. И. за сумата в размер на 459.69, от които неустойка 340.80лева, мораторна лихва за разликата от 33.89 лева до претендирания размер от 116.34 лева-82.35 лева, като за тези суми съдът е отхвърлил 1 искането с №1413/17.07.2023 г. по ч.гр.д. №473/2023 г. на Тетевенски районен съд.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. В казуса –т.9, т.12 и т.14 от заявлението не се съдържат обстоятелства относно вземането, съставляващо неустойка и лихва - как е изчислено по размер, за какъв период и кога е станало изискуемо. Съдът счита, че в заявлението не се съдържат каквито и да са данни относно дължимостта и начина на формиране на такса обработка.

Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.

Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „А1 България“ЕАДСофия, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната.

Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.54.12 от Общите условия от въззивника неустойка в размер на 340.80 лева не следва да бъде заплащана.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата по неустойка с оглед неизправността на длъжника по договора. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за ползване на мобилни услуги длъжникът има качеството на „ потребител ”, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета-определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК/. В настоящето производство съдът приема, че при главница възлизаща на 86.41 лева-цена на предоставени съобщителни услуги, неустойка в размер на сумата 340.80 лева без конкретизиране на начина на формирането и, може да бъде преценена,че съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и е необосновано висока.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1413/17.07.2023 г. по ч.гр.д. №473/2023 г. на Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, №1413/17.07.2023 г. по ч.гр.д. №473/2023 г. на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3