Решение № 11871 от 16.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11871

Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20267050701826 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. чл.166, ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба от И. В. В., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощник - адв. Г.Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2165294/22.05.2026г. на полицай към РУ 02-Добрич, при ОД на МВР-Добрич, по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована. Излага се, че с оглед информацията в пресата за редица фалшиво-положителни тестове за наркотици, жалбоподателят е отправил искане до проверяващите полицаи да му представят удостоверение или друг документ, от който да е видно, че Дръг тестът е бил калибриран и валидиран от БИМ. Не му бил представен и документ, видно от който допълнително извикания екип е имал право да го проверява за наркотици, поради което е отказал да бъде тестван. Твърди се, че не е могъл физически да даде проба по издадения му талон за изследване, тъй като проверката му е извършена в 11.50, а по талона е следвало да се яви в МБАЛ -Добрич в 12.00ч. Тъй като е нямал право да се придвижва със собствения си автомобил е извикал приятел, който го е закарал в медицинското заведение в 13.30, но там отказали да му вземат проба, тъй като е минал часа за изследване по талон. Твърди се, че с оспорената ПАМ се нарушава правото му на свободно придвижване. На изложените основания се отправя искане да се отмени процесната ЗППАМ и да се постанови връщане на отнетото СУМПС.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв. Г.Т. жалбата се поддържа на изложените основания и се моли нейното уважаване. Допълнително се сочи, че оспорващият не би следвало да търпи административната санкция по процесната ЗППАМ до разрешаване на спора пред другия компетентен съд, след връчване на НП, тъй като това предполага едно административно нарушение. Счита за абсурдно указанието за явяването му в медицинското заведение след 10 минути на разстояние повече от 15 км. предвид, че е нямал право да управлява МПС, като въпреки това се е опитал да се организира и се е явил.

Ответната страна – полицай към РУ 02-Добрич, при ОД на МВР-Добрич, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства процесната ЗППАМ е връчена на И. В. на 22.05.2026г., а оспорването е предприето на 03.064.2026г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, жалбата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Представените по делото доказателства установяват, че с оспорената Заповед № GPAM-2165294/22.05.2026г. на полицай към РУ 02-Добрич, при ОД на МВР-Добрич, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, спрямо оспорващия И. В. е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС, отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прието е за установено, че на 22.05.2026 г. в с.Стожер, по ул.“Опълченска“, в посока гр.Добрич, в близост до бензиностанция „Химойл“ И. В., като водач на л.а. „Фолксваген Туран“, с рег.№ [рег. номер], собственост на фирма „Хая-С“ ООД, отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000, с инвентарен № ARRC-0078. Издаден бил Талон за медицинско изследване № 101307.

Видно от представения с административната преписка Талон за медицинско изследване № 101307, същият е връчен на В. в 12.10ч., като му е указан срок за явяване за извършване на медицинско и химическо изследване в ЦСМА при МБАЛ-Добрич в срок до 120 минути от връчването на талона.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издаден от Г. Т. Г., който съгласно приложената с административната преписка Заповед № 257з-761/24.03.2026г. е на длъжност „полицейски инспектор в „Охранителна полиция“ към Второ РУ-Добрич. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 357з-2522/02.09.2025г. на Директора на ОД на МВР - Добрич, която в частта по т.1.8 предоставя правомощия на полицейските инспектори в сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Добрич да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП за цялата територия обслужвана от ОД на МВР-Добрич. Поради това съдът намира, че оспорената ЗППАМ е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорващият не твърди, а при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати при издаване на процесната ЗППАМ съществени процесуални нарушения. Обжалваната заповед съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Постановена е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Оспореният акт съответства и на приложимите материално-правни норми. Като наведените в тази насока общи възражения от жалбоподателя се преценяват като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Касае се за алтернативно посочените в нормата изпълнителни деяния, всяко от които е самостоятелно нарушение и при всяко от тях се налага ПАМ, като органът в тези случаи действа в условията на обвързана компетентност.

Безспорно в случая ПАМ е приложена спрямо В. не поради констатирано наличие на употреба на наркотични вещества, а поради отказ на същия да бъде изпробван за наличие на такива. Жалбоподателят не отрича обстоятелството, че е отказал да даде проба, като на практика не сочи и обективни причини за отказа. Наведените от него твърдения, че не е му е представено удостоверение или друг документ, от който да е видно, че Дръг тестът е бил калибриран и валидиран нито такъв, че екипът е имал право да го проверява за наркотици, не са основания за отказ да се даде проба в хода на извършената му проверка. По своя характер същите представляват възражения за евентуална некомпетентност на органа или такива касаещи за незаконосъобразността на акта, които следва да се преценяват от съда при евентуално дадена положителна проба. Ето защо е неоснователно и възражението му, че липсва установено към момента на деянието, нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Правилно в този случай казусът е отнесен към хипотезата на чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП и на това основание е приложена процесната ПАМ.

В чл.1, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са регламентирани способите за установяване употребата от водачите на МПС на наркотични вещества или техни аналози - чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Регламентирано е, че при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът откаже извършване на проверка за наркотични вещества и техните аналози, има право да бъде изследван с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за да докаже, че не е употребявал такива вещества /чл.3а, т.1 от Наредбата/. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – отказ за извършване на проверка с техническо средство, е провеждане на медицинско и химическо лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества и техните аналози в кръвта на водача, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – отказ за даване на проба с техническо средство, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Съгласно чл.6, ал.6 от Наредбата в талона за изследване се вписва мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването, който е до 45 минути, когато нарушението е на територията на населеното място и до 120 минути – в останалите случаи. В ал.8 на чл.6 е регламентирано, че крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на изследването и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

Видно от представения по делото талон в същия са налични и двата реквизита по ал.6 и са спазени изискванията по ал.8. Противно на твърденията на оспорващия, че е имал едва 10 минути за явяване, които останаха неподкрепени с доказателства, данните от протокола сочат, че същият е връчен на В. в 12.10ч., като му е определен максималния по закон срок от 120 минути, т.е. до 14.10ч. да се яви в конкретно указаното му болнично заведение да даде проба за изследване. Не се спори, че в указания срок водачът не е дал проба.

Твърденията на жалбоподателя, че не е стигнал на време, тъй като неговият познат, който е следвало да го откара е закъснял, съдът намира само за защитна теза. Освен, че няма доказателства в тази насока, 120 минути са достатъчно дълъг срок, в който при желание може да се организира своевременно придвижване от мястото на проверката с.Стожер до „МБАЛ-Добрич“, разстоянието между които е само 17 км. Няма и доказателства въпреки закъснението жалбоподателят да се е явил и да му е било отказано вземане на проба по тази причина.

Като неоснователно се преценява и наведеното по съществото на спора възражение, че оспорващият не би следвало да търпи административната санкция по процесната ЗППАМ до разрешаване на спора пред другия компетентен съд. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение. Двете производствата /административнонаказателното и административното/ вървят паралелно, на самостоятелно основание. Както беше посочено и по-горе, при констатирано нарушение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП органът приложил ПАМ действа при условията на обвързана компетентност.