Решение № 106 от 29.04.2022, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 754/2021
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 29.04.2022
- В сила
- 25.10.2022
- Състав
- Росен Димитров Костадинов
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.65 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.84, ал.2 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.95, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Силистра, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Красимира П. Христова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20213420200754 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Д.А.А. от гр. Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 01/29.07.2021 г. на Началник РУ гр.Силистра. Счита, същото за неправилно и незаконосъобразно и го атакува изцяло с искане за отмяната му. При редовност на призоваването не се явява в съдебно заседание, вместо него процесуален представител. Жалбата се поддържа и се развиват аргументи за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите на защита са изцяло правни, за липса на обвинение за извършване на административната простъпка в съучастие с друго лице. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) в съпроводителното писмо предлага НП да бъде потвърдено. В съдебното производство участва и процесуален представител В.А. – главен юрисконсулт при ОД на МВР гр.Силистра. Счита жалбата за правилна и законосъобразна и моли съда за потвърждаване на НП.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Жалбата е допустима, т. к. е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за 1 административните нарушения и наказания (ЗАНН), срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо право да обжалва. Разгледана по същество съда е намира за неоснователна.
Свидетелите Т.Г., Д.С. и К.К. са полицейски служители. Първите двама са началници на два съседни по територия участъка Айдемир и Ситово при РУ гр.Силистра. На 22.06.2021г. участвали съвместно с различни превозни средства в специализирана полицейска операция за противодействие на закононарушенията, свързани с дивечовите ресурси. Във вечерните часове, преди 21,00 часа със служебен автомобил свидетелите Г. и К. се установили в ловището „Розована“, землището на с.Ветрен, общ. и обл.Силистра. Малко по-късно възприели движението по черните пътища в местността на л.а.
„Нисан Терано“. Вече около 21,20 часа отново възприели превозното средство да се движи, а от дясната страна на същия се виждала ръка която държи фар с който се осветява местността. Свид.Г. се обадил на свид.С. за да ги ориентира за местонахождението им и за да могат да се придвижат към тях. Свидетеля управлявал служебния автомобил с изключени светлини при управление на който скъсил дистанцията с другото превозно средство и като ги застигнал включил светлини, използвал също така светлинен и звуков сигнал. След преустановяване движението на двете моторни превозни средство полицейските служители се приближи към това пред тях и след съответни разпореждания извели лицата вън от него. Така установили ,че превозното средство е джип „Нисан Терано“ с рег. № СС 1165 АМ управлявано от В. В. В. от гр.Силистра. От задния десен прозорец друго лице пътника и свидетел по делото- ВЛ. Д.И. от гр.Силистра осветявал с изкуствен източник на светлина- фар земеделските земи в страни по посока на движението им. Жалбоподателя слязъл от предната дясна врата на превозното средство. Не след дълго пристигнали и полицейските служители от другия екип сред които и свид.Д.С..До предното дясно место в проверявания автомобил била намерена карабина „Арсенал/SLR-95“, калб.7,62х39 сер.№ AD460142 с монтиран към нея оптичен прицел, марка „Pilad P4х32“ и фенер „PZ-410“. Огнестрелното оръжие било извадено от калъф, в сглобено състояние и без заключващ механизъм на спусковата скоба. В автомобила на пода пред дясното место полицейските служители установили пълнител с 5бр. боеприпаси, както и още един патрон, освен това пълнители с боеприпаси имало и в местата за съхранение на вещи на предната дясна врата.
2
На место Д.А. заявил, че имал разрешение за лов на вреден хищник. Пред полицейските органи представил: Разрешение за индивидуален лов серия СЦП № 045036; Билет за лов с. „Х“ с № 0149511 ; Удостоверение за подборно ловуване с № 076445; Членска карта с № Б 092596. Проверяващите констатирали, че издаденото на Д.А. разрешително за индивидуален лов е за място за ловуване- ловище №2 Бента на ловностопански район св.Ветрен и за дати различни от 22.06.2021г..
Всички се придвижили да Участък-Ситово, където лицата дали сведения, а свид.К. приел доброволно предадените вещи, като съставил и съответен протокол. В последствие на 13.07.2022г. свидетеля съставил акт за установяване на административно нарушение(АУАН) на Д.А., като приел гореописаната фактическа обстановка, както и че на 22.06.2021г. в тъмната част на денонощието в землището на с.Ветрен по земеделски път, преминаващ през поземлени имоти с идентификатори ЕКАТТЕ: *** и *** нарушителя ловува извън определените му в писменото разрешение за лов, место, дата , като използва и забранени за лов средствафар с изкуствен източник на светлина и моторно превозно средство, без да е убил или уловил дивеч- нарушение по чл.84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), във вр. с чл.65, т.4 и т.10 и във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.
Въз основа на акта АНО издал атакуваното наказателно постановление (НП), като възприел изцяло установената фактическа обстановка и направената квалификация от актосъставителя и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96, ал.1 ЗЛОД наложил наказание “Глоба” в размер на 200,00 лева, както и на съответни законови основания: по чл.94 ал.1 ЗЛОД лишил нарушителя от право на ловуване за срок от три години, по чл.95, ал.1 ЗЛОД иззел ловното оръжие и боеприпасите и вещите послужили при извършване на нарушението.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Самото административно нарушение е било ясно, точно и пълно формулирано от актосъставителя и АНО и няма как жалбоподателя да не е разбрал в извършването на какво административно нарушение е бил обвинен.
3
Правомощията на актосъставителя и на АНО произтичат по силата на законовата норма на чл.96, ал.1 от ЗЛОД, и Заповед № Iз- 1763/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи.
Актосътавителя и Административно наказващия орган при така събраните факти правилно са приложили материалния закон. Очевидно е, че е налице несъответствие между повеленото от нормите на ЗЛОД и поведението на жалбоподателя.
По смисъла на чл.43, ал.3, .1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Събраните доказателства безспорно сочат, че на 22.06.2021г. Д.А. е ловувал, карабината е била сглобена, извън калъф и без заключващ механизъм на спусковата скоба.
Ловното оръжие не е било заредено, но до него са намерени боеприпаси.
Нормата на чл.65 ЗЛОД, в точки 4 и 10 забранява ловуване с използване на изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на целта, и на моторни превозни средства. Нарушението на законовите забрани е безспорно установено от гласните доказателства. Съобразно законовата дефиниция за ловуване е явно, че тази дейност е била извършена от жалбподотеля, тъй като единствено той е разполагал с ловно оръжие, както и че се е възползвал от управляваното от друго лице МПС и осветяването на терена с допълнителен фар от свид.В.И.. Дейността на другите лица е описана точно и ясно, но обстоятелството дали се реализира административнонаказателна отговорност спрямо тях предвид и чл.11 от ЗАНН е без значение при реализация на отговорността на жалбоподателя.
Преценката на съда е, че по начина по който е формулирано административното обвинение не е налице отклонение от процесуалните правила регламентиращи тази дейност или ако е налице такова, като не е посочено качеството на помагачите, то не е съществено, тъй като са описани фактическите действия които са извършили при нарушаване забраната за ловуване с използване на МПС и изкуствен източник на светлина. При така възприето, преценката е че не са налице основания за отмяна на санкционния акт, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на Д.А..
Предвид на всичко изложено съда намери възраженията на защитата за неоснователни.
4
АНО правилно е приложил санкционната норма. Събраните доказателства безспорно сочат, че жалбоподателя не е имал разрешение за лов за 22.06.2021г., не е имал разрешение да ловува в ловище №1, местността „Розована“ ловностопански район на с.Ветрен, както и ловуването е извършено със забранени средства. Санкцията е наложена малко над минималното предвидено в правната норма. Горното налага извода, че АНО съобразили всички онези обстоятелства очертани от чл.12, чл.27, дори и чл.28 от ЗАНН. Няма как нарушенията по ЗЛОД да се окачествят като маловажни, предвид обществените отношения които защитават, още повече че нарушителя е и ловец. Ето защо по своето естество това нарушение не се отличава от типичните случаи на такива нарушения на закона. Налице е обществена опасност, която характеризира деянието като административно нарушение. Предвид тези съображения съда намери подхода на АНО за определяне размера на санкцията за правилен и законосъобразен, а също така и справедлив.
Предвид всичко изложено се налага извода, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на РУ гр.Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 (сто и двадесет лв.) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.9, във вр. с ал.3, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 01/29.07.2021 г. на Началник РУ гр.Силистра.
ОСЪЖДА Д.А.А. с.ЕГН ********** от гр.Силистра, ул.“Светлина“№2, вх.Б, ет.1, ап.11, да заплати на РУ гр.Силистра разноски в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6