Решение № 1187 от 16.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232100100936 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на П. И. Д., от гр. Б., с която претендира осъждане на С. Г. Р. – М., от гр. Б., да й заплати сума в размер от 32 000 лева, представляваща невърнат остатък от главницата от 40 065 лева по сключен в устна форма на 23.03.2011 год. договор за паричен заем; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмени молби от 13.06., 05-и и 25.07.2023 год., както и устно, в проведеното на 15.11.2023 год. открито съдебно заседание.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответника заем за сумата от общо 40 065 лева (платена на няколко части), която следва да бъде върната до 23.11.2012 год., с уговорена възнаградителна лихва. Дължимостта на сумата от общо 40 586 лева е призната в писмено изявление на ответника от 30.11.2012 год. С писмено изявление от 23.11.2017 год. ответникът-заемател е посочил, че „падежът на договора се удължава до 23.11.2017 г.“.

Ищецът признава неизгодния за себе си факт, че е получил частични плащания по заема, но твърди, че непогасеният остатък от главницата възлиза на 32 000 лева. Според уточняващата молба на ищеца от 05.07.2023 год., падежът на задължението за връщане на заема е бил изменен на 23.11.2020 год., когато е влязло в сила решението по гр. д. № 415/2015 год. на СГС – според обещанието на ответника да върне сумата след тази дата.

Съдът намира предявения осъдителен иск за допустим; правното му основание е чл.

79 във вр. с чл. 240, ЗЗД.

При спазване срока по чл. 131, ГПК ответникът С. Р. – М. е депозирала писмен отговор, с който е признала допустимостта на иска, но го е оспорила като погасен с изтичане на 5-год. давност през периода 23.11.2017-23.11.2022 год.; изложила е възражения срещу твърдението на ищеца за определяне на по-късен падеж от 23.11.2017 год.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

1

По делото не се спори, че страните са били обвързани със заемен договор, сключен в устна форма на 23.03.2011 год., за сумата от общо 40 586 лева, по който са извършени частични погасителни плащания, с неплатен остатък от 32 000 лева. Видно от представената разписка-писмено изявление на ответника от 30.11.2012 год., дължимата сума представлява сбор от главница от 40 056 лева и договорна лихва от 521 лева; в тази разписка не е посочен падеж за връщане на заема.

В писмено изявление на ответницата от 23.11.2017 год. е посочено, че падежът за връщане на дължимата сума от 40 065 лева „се удължава до 23.11.2017 год.“.

Ищецът-заемодател твърди, че първоначално падежът за връщане на сумата бил определен на 30.11.2012 год., по-късно изменен на 23.11.2017 год., а впоследствие – на 23.11.2020 год., с влизане в сила на решението по гр. д. № 415/2015 год. на СГС, по което съпругът на ответницата бил страна.

По делото е разпитан свидетелят П. Д., с. на ищцата, който сочи, че е присъствал при уговаряне от страните на клаузите на заемния договор, вкл. и за определяне на различни падежи за връщане на сумата.

Ответникът е оспорил иска само като погасен по давност, с твърдение, че падежът за връщане на заема е 23.11.2017 год. и страните не са уговорили по-късен падеж, а погасителната 5-годишна давност не е била спирана и/или прекъсвана.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения осъдителен иск по чл. 240, ЗЗД за основателен. Уважаването на иска на избраното, договорно, основание изисква провеждане главно и пълно доказване на следните факти: валидно сключен заемен договор, предаване на сумата от заемодателя на заемателя, настъпване на падежа за връщане и бездействие на длъжника. В настоящия казус тези предпоставки са доказани – чл. 154, ал. 1, ГПК. Облигационната връзка между страните е безспорен факт, тя е възникнала на 23.03.2011 год. със сключване на заемен договор за сумата от 40 065 лева. Изправността на ищеца като страна по договора също е безспорен факт, съгласно съдържанието на писмения отговор на ответника С. Р. – М. и двете й разписки, неоспорени по автентичност, с които е признала облигационното си задължение за главницата от 40 065 лева.

Съдът намира, че по делото не са ангажирани писмени доказателства, съставени от страните, за постигнато общо съгласие за падежа за връщане на заема. Представените две писмени изявления – от 30.11.2012 год. и 23.11.2017 год. – изхождат само от ответниказаемател, поради което не обвързват контрахента П. Д. и не могат да бъдат ценени като съгласие на страните по двустранния им възмезден договор. Според съда, падежът е установен с гласни доказателства. В показанията си свидетелят П. Д. сочи, че последният уговорен от страните падеж е през м. септември 2021 год. В тази част показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, тъй като не са опровергани с насрещно непълно доказване, а забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3, ГПК не намира приложение, тъй като тя се отнася към установяване факта на съществуване на договора, а не на другите уговорки от него – вж. Решение № 100/04.08.2021 год. по гр. д. № 2769/2020 год. на IV ГО на ВКС, Решение № 16/31.01.2019 год. по гр. д. № 1779/2018 год. на IV ГО на ВКС, Решение № 82/12.05.2015 год. по гр. д. № 5122/2014 год. на III ГО на ВКС и Решение № 546/23.07.2010 год. по гр. д. № 856/2009 год. на IV ГО на ВКС.

Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

Предвид уговорения последен падеж – м. септември 2021 год., изискуемостта на остатъчната главница от 32 000 лева е настъпила на 01.10.2021 год. и до подаване на исковата молба не е изтекъл 5-годишният срок по чл. 110 във вр. с чл. 114, ал. 1, ЗЗД.

За пълнота на изложението си съдът отбелязва обстоятелството, че, дори да се приеме, че в показанията си свидетелят не установява точен падеж за връщане на заема, 2 приложение намира нормата на чл. 240, ал. 4, ЗЗД, според която сумата следва да се върне в течение на 1 месец от поканата (Решение № 1444/10.01.2009 год. по гр. д. № 4871/2007 год. на IV ГО на ВКС). В настоящото производство няма данни такава покана да е изпратена и получена от заемателя, поради което волята на кредитора за връщане е обективирана в исковата молба. Законовоопределеният 1-месечен срок е изтекъл в хода на процеса – чл. 235, ал. 3, ГПК, след получаване на преписа от исковата молба от ответника, поради което задължението е изискуемо и не е погасено по давност.

По делото не са въведени твърдения от ответника за извършено частично или пълно плащане на дължимия остатък от 32 000 лева, или за друг валиден способ за погасяване на това парично задължение, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

Ищецът не е предявил иск за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД върху главницата, поради което съдът не дължи произнасяне по дължимостта му.

Основателността на иска налага в тежест на ответника да бъде възложена държавната такса от 1280 лева, от заплащането на която ищецът П. Д. е освободена с Определение № 1978/26.07.2023 год. (чл. 78, ал. 6 във вр. с 83, ал. 2, ГПК).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. Р. – М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. *, на основание чл. 240, ЗЗД, да заплати на П. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, сума в размер от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 40 065 лева по договор за паричен заем, сключен в устна форма на 23.03.2011 год.

ОСЪЖДА С. Г. Р. – М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. *, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер от 1280 лева.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдената в полза на ищеца П. Д. сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на с.а й П. И. Д. – IBAN: **** **** **** **** 5541 01.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3