Решение № 48 от 14.03.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Исперих, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлияна В. Цонева Йорданова при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско дело № 20213310100610 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Исково производство с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Н. З. ТР., ЕГН-**********, Д. АТ. С., ЕГН**********, двамата от с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.*** № 22 и С. ЮС.

М., ЕГН-********** от същото село, ул.”Димитър Полянов” № 20, тримата действащи чрез упълномощен адв.К.М., АК-Варна, съдебен адрес: гр.Разград, ж.к. „Лудогорие“ № 6, ап.5, адвокатска кантора „М.и“, против ГЮЛБ. АЛ. К., ЕГН-**********, също от с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.*** № 22, като молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответницата, че тримата ищци са собственици на 11/150 ид.части, всеки или общо на 11/50 ид.части, по наследство от майка им З.А.С., която пък ги е придобила по наследство – 6/50 ид.части от баща й А.А.К. и 1/10 ид.част от от майка й А.Р.К., от „УПИ ІІІ-437 в кв.56 по действащия план на с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.”*** № 22, с площ от общо 1197 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 177 кв.м. от имот № 481 и за 93 кв.м. от имот № 436, при граници на поземления имот: УПИ ІІ от кв.56, УПИ ХLІ от кв.0, УПИ ІV и УПИ VІ от кв.56, както и от първия жилищен етаж на построената в мястото двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 112.00 кв.м. и избено помещение – маза, с площ от 6 кв.м.”. Претендира да бъде отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, до размера от 11/50 ид.части - собственост на ищците, и издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 122, том VІІІ, рег.№ 8504, дело № 1113/2016г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РСИсперих, с който ответницата се легитимира като собственик на целия имот.

1

Претендират за разноските по делото. Ищците твърдят, че са наследници – деца на З.А.С., а ответницата е тяхна леля – сестра на майка им. Процесният имот бил наследствен от техните баба и дядо по майчина линия - А.А.К. и А.Р.К., в който двамата наследодатели-съпрузи построили жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 112.00 кв.м. и избено помещение – маза, с площ от 6 кв.м. След смъртта на А.К., съпругът й А.К. и дъщерите й Златка, Румяна (сега Рубие) и Нора, като съсобственици на парцела и на първия етаж от жилищната сграда, разрешили на ответницата Гюлбие (тогава Галина) и нейния съпруга, да надстроят втори етаж на жилищната сграда за тяхна сметка. Въпреки това обстоятелство, до настоящия момент дворното място и първият етаж от жилищната сграда в него, били владяни заедно от всички наследници на Ангел и Ангелина Кънчеви. Никой по никакъв начин не е оспорвал или нарушавал общото им право на собственост, придобито по наследство, като твърдят че наследодателите им още приживе са придобили по давност разликата до пълната площ на поземления имот от 1197 кв.м., както и правото на собственост върху сградата (само за първия етаж), построена от тях. От своя страна, ищците, заедно с другите съсобственици, са декларирали своята собственост върху имота в отдел „МДТ“ на ОбщинаИсперих. През 2012г. ответницата се снабдила с констативен НА № 148/24.08.2021г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Исперих, за нейния втори етаж от сградата, за който страните не спорят. Но през 2016г. се снабдила и с оспорения констативен НА № 122/26.10.2016г., с който неоснователно била призната за собственик по давностно владение на целия имот, с което оспорва правото на собственост на останалите наследници. С горните обстоятелства ищците, обсновават правния си интерес от водения иск за собственост. Твърдят, че срещу ответницата е било на производство гр.д.№ 460/2017г. по описа на РС-Исперих със същия предмет, водено от другите съсобственици – останалите сестри на ответницата Гюлбие, а именно Н.А.А., Р.А.А. и А.А.Р., приключило с влязло в сила Решение № 124/24.04.2018г., уважаващо предявените искове.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата ГЮЛБ. АЛ. К., ЕГН-**********, от с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.*** № 22, не е намерена на посочения адрес, установен като неин постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Св.Д., АК-гр.Разград, представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим, а в съдебно заседание и въз основа на събраните доказателства ангажира становище, че е основателен и доказан. По отношение на претенцията за разноски прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцовата страна и моли да бъде съобразено със сложността на делото и нормативно установените минимални размери.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са законни наследници на А.А.К., починал на 18.11.1992г. и А.Р.К., починала на 07.09.1986г., двамата родители на ответницата, респ. баба и дядо по майчина линия на ищците.

Не е спорно по делото, че двамата наследодатели са били в законен граждански брак, като имат четири общи деца – З.А.С., ЕГН-**********, Р.А.А., ЕГН-**********, ГЮЛБ. АЛ. К., ЕГН-********** (ответницата) и Н.А.А., ЕГН-**********. Бащата А.А.К. има още едно дете – най-малката му дъщеря А.А.Р., ЕГН-**********, родена от съжителството му с друга жена.

2

Приживе, а именно на 21.04.1977г., бащата А.А.К. закупил с Договор за покупко-продажба по НА № 83, том І, дело № 168/1977г. по описа на РСИсперих, процесния недвижим имот: Дворно място в с.Драгомъж (тогава част от с.Малък Поровец), на административен адрес: ул.*** № 22, съставляващо тогава парцел Х-432 в кв.96 по плана на селото, с площ от 913 кв.м.

Понастоящем същият имот попада в УПИ ІІІ-437 в кв.56 по действащия план на с.Драгомъж, одобрен със Заповед № 609/1982г. и е с площ от общо 1197 кв.м., с неуредени отношения за 177 кв.м. от имот № 481 и за 93 кв.м. от имот № 436, при граници на поземления имот: УПИ ІІ от кв.56, УПИ ХLІ от кв.0, УПИ ІV и УПИ VІ от кв.56. След покупката на имота, двамата наследодатели-съпрузи построили в него жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 112.00 кв.м. и избено помещение – маза, с площ от 6 кв.м.

Впоследствие къщата била надстроена с втори жилищен етаж от ответницата ГЮЛБ. АЛ. К., която се легитимира като собственик на етажа, с разгърната застроена площ от 148 кв.м., състоящ се от три спални, коридор, кухня и сервизни помещения, съгласно констативен НА № 148, том VІ, рег.№ 6875, нот.дело № 884/2012г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-Исперих. Това нейно право на собственост върху втория жилищен етаж не се оспорва от страните по делото.

Надстрояването на имота станало след смъртта на наследодателката А.Р.К., починала на 07.09.1986г., която след смъртта си оставя законни наследници - преживелия си съпруг А.А.К. и четирите им общи дъщери, посочени по-горе (представено Удостоверение за наследници изх.№ 16/09.12.2016г., изд. от Кметство-с.Драгомъж, Община-Исперих-л.10 от делото).

Бащата А.А.К. умира по-късно - на 18.11.1992г. и след смъртта си оставя законни наследници – петте си деца, също посочени по-горе (представено Удостоверение за наследници изх.№ 13/08.07.2021г., изд. от Кметствос.Драгомъж, Община-Исперих -л.9 от делото).

Първородната дъщеря З.А.С. умира на 21.11.2014г. , като вдовица и след смъртта си оставя законни наследниците – трите си деца: ищците по делото Н. З. ТР., ЕГН-**********, Д. АТ. С., ЕГН-********** и С. ЮС. М., ЕГН********** (представено

Удостоверение за наследници изх.№

12/08.07.2021г., изд. от Кметство-с.Драгомъж, Община-Исперих -л.11 от делото).

Разпитаната по делото свидетелка Н.А.А., ЕГН-**********, от с.Драгомъж, обл.Разградска, съответно сестра на ответницата и леля на ищците, установява с показанията си, че откакто родителите й са построили къщата в процесния имот през 70-те години, те са живели там заедно с децата си до смъртта си. Впоследствие децата продължили съвместно да ползват имота и да обитават първия етаж на къщата, което фактическо положение продължавало и понастоящем, като в момента в къщата живеели ищците.

Ответницата Гюлбие принципно живеела в чужбина при дъщеря си, но тя също си идвала в България, като живеела на горния жилищен етаж. Двата етажа били с обособени отделни входове и никога не е имало претенции между наследниците относно начина на ползване на имота. Ответницата никога не е заявявала претенции, че първият етаж е само неин, както и другите наследници не са й оспорвали правата върху втория етаж, както и наследствените й права върху първия етаж, докато не установили, че през 2016г. се снабдила с констативен НА № 122, том VІІІ, рег.№ 8504, дело № 1113/2016г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с 3 район на действие РС-Исперих, с който необосновано била призната за самостоятелен собственик по давностно владение върху цялото дворно място от 1197 кв.м. и първия жилищен етаж на къщата, с декларирана застроена площ от 112 кв.м. и мазе от 6 кв.м. По този повод останалите сестри на ответницата Гюлбие, а именно свидетелката Н.А.А., Р.А.А. и А.А.Р., са водили срещу нея съдебен спор за собствеността върху имота по гр.д.№ 460/2017г. по описа на РС-Исперих, приключило с влязло в сила на 14.05.2018г. Решение № 124/24.04.2018г., с което са уважени предявените искове и трите сестри – ищци по делото са признати са собственици по наследство на по 6/50 ид.части от спорния имот (дворното място и първия етаж от построената в него жилищна сграда), респ. частично е отменен ползващия ответницата констативен НА № 122/2016г. за съответните ид.части от спорния имот.

В хода на настоящото съдебно производство ищците са направили деловодни разноски в общ размер на 1 065.00 лева от които: 50.00 лева – заплатена държавна такса (ДТ) при образуване на делото, 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба, 5.00 лева - ДТ за издадено съдебно удостоверение, 300.00 лева – за възнаграждение на особен представител на ответницата и 700.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, серия Б, № ********** от 12.08.2021г. Претендират за заплащането им, съгласно представен Списък за разноски по чл.80 от ГПК – до размера от 1 055.00 лева.

Ответната страна не е направила съдебни и деловодни разноски.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Предявеният иск за собственост, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че спорният имот – дворното място, ведно с първия жилищен етаж от построената в него жилищна сграда с избено помещение – маза, е останал по наследство от А.А.К. и А.Р.К. – наследодатели на страните.

Двамата са придобили собствеността върху празното дворно място с Договора за покупко-продажба от 21.04.1977г., като впоследствие го застрояват с жилищната сграда (тогава едноетажна) и са притежавали имота в режим съпружеската имуществена общност (СИО) по арг. от чл.13, ал.1 от Семейния кодекс от 1968г., който за първи път въвежда института на имуществената общност между съпрузите („Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството“).

След смъртта на съпругата А.Р.К., починала на 07.09.1986г., тази съпружеската имуществена общност се прекратява (арг. от § 4 от ПР във вр. с чл.26 от действащия тогава нов Семеен кодекс, в сила от 01.07.1985г.), при което по отношение на процесния имот възниква съсобственост между преживелия съпруг А.А.К. и четирите им общи дъщери - З.А.С., ЕГН**********, Р.А.А., ЕГН-**********, ГЮЛБ. АЛ. К., ЕГН-********** (ответницата) и Н.А.А., ЕГН-**********, при условията на чл.27 от цитирания Семеен кодекс, чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от Закона за наследството (ЗН), при права от 6/10 ид.части за бащата (1/2 ид.част от прекратената СИО + 1/10 ид.част от останалата половина на починалата съпруга, като дял, равен на дела на всяко дете), респ. по 1/10 ид.част за всяка една от дъщерите 4

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89bbddd5-4a55-4861-89a9-c0af74620489