Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2209 от 16.06.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18774/2021
Вид
Решение № 2209
Подписан
16.06.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2209 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330118774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против А. В. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 6085/06.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11113/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав, за сумата от 5 111, 71 лв. – главница, дължима по договор за кредит № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 2 187, 36 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1 177, 71 лв. - обезщетение за периода от 21.09.2018 г. до 01.06.2020 г., вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 а от *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Приложение № 1 а от *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, с което са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент) „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по сключения между него и А. В. М.

1 договор за кредит № ***. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа, че е направен опит за изпращане на уведомление до длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връщала в цялост. По изложените съображения прилага уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на ответника. По силата на сключения договор за потребителски заем в полза на ответника била предоставена за временно и възмездно ползване сумата от 6 000 лв. срещу насрещно поетото от последния задължение да върне предоставения му финансов ресурс на 36 месечни погасителни вноски.

Твърди, че в клаузите на договора е установено, че кредиторът финансира такса ангажимент от 210 лв., която не претендира в настоящото производство, поради което в полза на кредитополучателя била заплатена по банков път сумата от 5 700 лв. Сочи, че падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 20.09.2018 г., а крайният падеж на плащанията – на 20.10.2020 г. Сочи, че длъжникът е преустановил плащанията по заема. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответната А. В. М. не е депозирала в законоустановения за това срок, отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в исковата молба адрес, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

С разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановено на 09.02.2022 г., ответната страна изрично е уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Ответната страна е редовно призована за съдебното заседание, проведено на 14.06.2022 г., тъй като не е открита на адреса, на който е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията, като адресът е посетен многократно за период от един месец, но ответната страна не е открита. В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена.

Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в 2 съденото заседание за разглеждане на делото.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 221, 13 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 171, 14 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.

78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 271, 14 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.

422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А. В. М., ЕГН **********, с адрес ***, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6085/06.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11113/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав, за сумата от 5 111, 71 лв. – главница, дължима по договор за кредит № ***, сключен с 3

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 2 187, 36 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1 177, 71 лв. обезщетение за периода от 21.09.2018 г. до 01.06.2020 г., вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 а от *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 221, 13 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11113/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав и сумата от 271, 14 лв.

– разноски в исковото производство по гр.д. № 18774/2021 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4