Решение № 512 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002103181 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В. В.

Ц., чрез адвокат Д. Л., срещу въззивно решение № ... от 17.04.2024 г., постановено от Врачанския окръжен съд, по въззивно гр.д. № ... г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № .../07.03.2025 г. по правния въпрос: възможна ли е промяна на данните в гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол, по реда на чл. 19 и чл. 74 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Производството по делото е спряно, на основание чл. 631, ал.1 ГПК, до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-43/24.

С определение № .../17.03.2026 г. производството по настоящото дело е възобновено.

В решение от 12.03.2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС, Съдът) е отговорил по допуснатите от него за разглеждане въпроси по следния начин:

1. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Съдът е посочил, че съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние на лицата, към които спадат правилата за промяна на собственото, бащиното и 1 фамилното име или половата идентичност на дадено лице, са от компетентността на държавите членки. Правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. При упражняването на тази компетентност обаче всички държави членки трябва да спазват правото на Съюза. Подобно на фамилното или на собственото име полът определя самоличността и личния статут на дадено лице. Следователно отказът да се промени и признае половата идентичност, може да причини на този гражданин сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер. Множество действия от ежедневието, както в публичната, така и в частната сфера изискват доказване на самоличността, обикновено с паспорт или с лична карта. Така несъответствието между външния вид на дадено лице и данните за пола в неговата лична карта или паспорт може да принуди това лице да разсейва съмнения относно самоличността си, както и относно автентичността на документа за самоличност, който то представя, или истинността на съдържащите се в него данни.

Всяко ограничение на свободното движение на хора може да бъде оправдано, само ако се основава на обективни съображения от общ интерес и е пропорционално на легитимно следваната от националното право цел, като тя трябва да съответства на закрепените в нея основни права, и по-специално на правото на зачитане на личния и семейния живот.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), чл. 8 от ЕКПЧ защитава половата идентичност на дадено лице, като съставна част и един от най-интимните аспекти на личния му живот. Това значи, че всеки има право да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност. Предвид особената важност на това право, държавите разполагат само с ограничена свобода на преценка в тази област. Национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност, възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза; като такава следва да се разглежда българската правна уредба, вкл. като несъвместима с чл. 8 ЕКПЧ.

Същевременно би могло да се тълкува, че разпоредбите на българското право биха могли да се тълкуват в съответствие с разрешението, което Съдът възприема, установимо и от съществуващата съдебна практика, вкл. на най-висшата инстанция, която е тълкувала българското право в смисъл, че позволява юридическото признаване на промяната на пола.

Правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно пола на неин гражданин противоречи и на основните права, които чл. 7 от Хартата гарантира на трансполовите лица.

Толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност в националното право, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполовото лице.

2. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази 2 държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка, в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.

СЕС е разяснил, че националният съд трябва, ако се наложи, да не се съобрази с изводите на висшестоящ национален съд, ако въз основа на даденото от Съда тълкуване намери, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение национална правна норма, която го задължава да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд. Това задължение намира приложение и когато съд с обща компетентност е обвързан от решение на националния конституционен съд, което според него е в противоречие с правото на Съюза. Недопустимо е норми на националното право, макар и да са конституционни, да накърняват единството и ефикасността на правото на Съюза.

Изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението на националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза, дори тази съдебна практика да е постановена от висшестоящ съд. Националната юрисдикция няма основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува разглежданите национални разпоредби в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта, че конституционният съд на въпросната държава членка константно тълкува тези разпоредби в несъвместим с това право смисъл. Затова, ако установи, че не би могла да тълкува националното си право в съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция е длъжна да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебна защита, която произтича за правните субекти от правото на Съюза, и да гарантира пълното им действие, като при необходимост остави без приложение съответните национални разпоредби.

В обобщение, при тези отговори на преюдициалните запитвания, дадени от СЕС по дело С43/24, на поставения за разглеждане от касационната инстанция въпрос, по чл. 290 ГПК следва да се отговори, че е възможна промяна на данните в гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол, като националната правна рамка се тълкува в съответствие с правото на Съюза.

Решенията на Съда на ЕС (СЕС) по преюдициални запитвания, съгласно чл. 633 ГПК, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България, а съгласно практиката на СЕС (решение от 16 март 1978 г., B., 135/77, EU: C: 1978: 75, т. 4) задължителни са както диспозитивът, така и мотивите на решението. Тълкуват се нормите на европейското право, поради което преюдициалните тълкувателни заключения се вграждат в тълкуваната норма и стават част от нея, като обвързват всички национални съдилища от държавите членки, не само запитващата юрисдикция. Запитващият съд е длъжен да приложи това тълкуване при решаването на конкретния спор, с него следва да се съобразят и всички съдилища в практиката си по прилагане на правото на Съюза.

Даденото разрешение се следва и от прякото приложение на чл. 8 от ЕКПЧ. Нормата е „самоизпълняваща се“, като пряко приложима в българското право. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 3 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., с което е станала част от вътрешното право на страната. Прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт (решение № 7/02.07.1992 г. по к. д. № 6/1992 год., решение № 8 от 15.11.2019 г. по к.д. № 4 от 2019 г. на Конституционния съд).

В случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, националната юрисдикция следва да приложи релевантното национално право, но като го тълкува в светлината на правото на ЕС.

Правото на „зачитане“ (чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ) на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл. 8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

В решенията на ЕСПЧ по дела Y.T. v. B. и P.H. v. B., е установено нарушение на чл. 8 ЕКПЧ от българския съд, който, при наличната правна уредба, не е взел предвид баланса между общия интерес и интересите на отделния човек, отказвайки да допусне правна промяна на пола на транссексуални. Принципният отказ, основан на липсата на детайлно национално законодателство, без да се изследва доколко е спазен балансът между интересите на обществото и на отделния индивид, нарушава чл.8 ЕКПЧ.

Съобразно чл. 46, ал. 1 ЕКПЧ, тези две решения обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение по производства за промяна на пола, не само по молбите на жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧ.

Настоящият състав намира, че съществуващата национална законова рамка позволява да се подаде иск за промяна на пола и искът да бъде разгледан. Съгласно чл. 73 и сл. ЗГР, актовете за гражданско състояние могат да бъдат актуализирани в течение на живота на заинтересованото лице. Промяната се извършва по съдебен или административен ред – за отстраняване на допуснати грешки или непълнота, или за актуализация с нови данни, променящи по същество смисъла на акта. Забраната в чл. 76, ал. 4 ЗГР, че по административен ред не може да се промени вписания пол на лицето, следва да се тълкува в смисъл, че подобна промяна е възможна, но по съдебен ред – след постановяване на съдебно решение. Този извод се налага при логическо тълкуване на правните норми, а и още с оглед съответстващо тълкуване с правото на ЕС, като противното би било в противоречие с чл. 8 и чл. 14 от ЕКПЧ. При промяна на пола, се издават нови български лични документи, като лицето е длъжно да подаде заявление в срок до 30 дни, на осн. чл. 9 от Закона за българските лични документи. В случай, че промяната на пола не е отразена в Националната база данни "Население", към заявленията за подмяна на лична карта и на паспорт, се представя официален документ от съответните компетентни органи – чл. 20, ал.

2, т. 5 от . (предишна т. 4 - ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) и чл. 22, ал. 7, т. 3 (Нова - ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от Правилника за издаване на 4 българските лични документи.

Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в националното законодателство, поради което следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд на Република България са извели като такива критерии наличието на състояние на транссексуалност/на „полово несъответствие“, което се установява с помощта на медицинска експертиза и сериозност и непоколебимост на решението за промяната в изпълняваната от лицето психична и социална полова роля.