Решение № 1434 от 29.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Диана Коледжикова

Кристина Филипова при участието на секретаря Ива Андр. И.а като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000501788 по описа за 2022 година

С решение от 29.12.2021 г. по гр. д. № 152/2021 г. ОС Видин ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс" АД да заплати на Д. С. Д. сумата от 30 000 лв. като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 19.03.2021 г. (датата на постановения отказ от страна на застрахователя) до окончателното изплащане на обезщетението.

Със същото решение се ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, да заплати на ЗД "Бул Инс" АД, сумата от 15 000 лв., ако и след като ЗД "Бул Инс" АД изплати обезщетение в размер на 30 000 лв., присъдено по гр. д. № 152/21 г., ОС Видин, за понесени неимуществени вреди от Д. С. Д., като пострадал при ПТП от 04.11.2016 г., настъпило и по вина на А. Р. А., като водач на л.а.

"Мерцедес" ********, в условията на съизвършителство с Й. Н. Г., като водач на л.а. "Фолксваген" с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 11.05.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. С. Д., в която се сочи, че определеният от съда размер следва да бъде завишен от 30 000 лв. на 50 000 лв., тъй като именно тази сума съответства на вида на 1 травмите, търпените болки и периода на възстановяване. Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се присъди допълнително сумата от 20 000 лв., ведно с лихвата, както и разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че единствения виновен за ПТП е водачът на „Фолксваген“ – Й. Г.. Сочи, че съдът неправилно не е допуснал исканите обяснения от третото лице помагач А. А., както и не е уважил искането за повторна САТЕ (които претенции се поддържат и пред настоящата инстанция). Счита, че за А. произшествието е било технически непредотвратимо, поради поведението на другият водач (навлизане в насрещната лента в опасната зона на А.). Оспорва изводите на съда относно механизма и наличието на солидарност между двамата водачи. Възразява срещу определения размер на обезщетение, като го счита за завишен, несъобразен с практиката и икономическата среда. Поддържа възражение за принос от пострадалия ищец, поради неизползване на колан.

В писмен отговор Д. Д. оспорва жалбата на третото лице помагач ЗД „Лев Инс“ АД.

В писмени отговори ЗД „Бул Инс“ оспорва жалбата на ищеца Д. Д., като поддържа възраженията си за съпричиняване, както и жалбата на третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД, като счита, че е налице солидарност съгласно чл. 499, ал. 7 КЗ. Прави възражение за адвокатския хонорар на насрещната страна (ЗК „Лев Инс“ АД като ответник по обратния иск).

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и иск с правно основание чл. 74 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД.

Ищецът Д. С. Д. твърди, че на 4.11.2016 г. пострадал като пътник на задна дясна седалка във л.а. "Фолксваген Голф", управляван от Й. Н. Г..

Посочено е, че водачът се движел с превишена скорост и застигайки бетоновоз (който намалявал скоростта си) първоначално направил опит за изпреварване от ляво, а после и от дясно, и при загуба на контрол навлязъл в насрещната лента, където се сблъскал с л.а. "Мерцедес", управляван от А. А., 2 движещ се също с превишена скорост. Ищецът получил фрактура на медиалния бедрен кондил на левия долен крайник, непълна фрактура на латералния бедрен кондил на левия долен крайник, фрактура на главичката на фибулата на левия долен крайник, руптура (скъсване) на предна кръстна връзка на лявата колянна става и на медиалния колатерален лигамент на лявата колянна става, натъртвания и охлузвания по тялото, главата и крайниците. Ищецът търпял болки и страдания, движенията му били ограничени, затруднен бил ежедневния му ритъм на живот. Негативно се повлияло обучението му като курсант в Академията на МВР, психически се натоварил. Претендира от ответника ЗК „Бул Инс“ АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача Й. Г., да му се изплати обезщетение на търпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 19.03.2021 г. (датата на постановения отказ), както и разноски.

Посочено е, че е сезиран и друг застраховател ЗК „Лев Инс“ АД (застраховал гражданската отговорност на независимия съизвършител А. А.).

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва наличието на деликт, механизма, размера на иска, счита, че е изтекла погасителна давност, въвежда възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, който не бил с поставен колан, евентуално - че се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол. Отделно от това се твърди, че е налице независимо съизвършителство от водача на л.а. „Мерцедес“, който се движел със скорост от 162 км/ч (при разрешена 90 км/ч). Тъй като водачът на това МПС – А. А., бил със застраховка на гражданската си отговорност при ЗК „Лев Инс“ АД, последното е конституирано като трето лице помагач.

Срещу него ответникът е предявил обратен иск за евентуално заплащане (в случай, че ответникът бъде осъден по чл. 432 КЗ) на сумата от 26 000 лв., съставляваща съответната част от евентуално присъденото обезщетение, за която отговаря съизвършителя в условията на солидарност – л. 99, като се излагат доводи, че в условията на чл. 74 ЗЗД застрахователят-ответникът ще е платил чуждо задължение.

Третото лице-помагач (на страната на ответника) ЗК "Лев Инс" АД оспорва обратния иск. Счита го за недоказан, като намира, че водачът А. няма вина за инцидента и не е имал противоправно поведение. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради липса на колан.

Възразява срещу размер на иска, вида и характера на вредите, наличието на 3 причинно-следствената връзка.

Третото лице помагач А. Р. А. не взема становище.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 4.11.2016 г. ищецът е пострадал като пътник на задна дясна седалка, в л.а. „Фолксваген“, управляван от Й. Г., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника ЗК „Бул Инс“ АД. Няма спор, че в инцидента е участвало друго МПС – „Мерцедес“, управлявано от А. А..

Приетата САТЕ е дала становище, че инцидентът е настъпил на двупосочен прав път с по една лента за всяка посока, разделени с прекъсната линия, без пътни знаци. Установява се (видно и от скица на л. 160), че л.а.

„Фолксваген“ се е движел след тежкотоварен автомобил, като е опитал да го заобиколи от дясната страна, но навлизайки на банкета е загубил устойчивост и при косо пресичане на пътното платно в ляво (пред бетоновоза) е навлезнал в насрещната лента, където се е сблъскал с л.а.

„Мерцедес“. Преди момента на удара л.а. „Фолксваген“ е бил със скорост от 113 км/ч, а л.а. „Мерцедес“ със – 162 км/ч, а към момента на самият сблъсък, съответно със 64 км/ч, и 126 км/ч. В задача 6 е посочено, че ако „Мерцедес“ се е движел с разрешената скорост от 90 км/ч той е можел след възприемане на нестабилното движение на „Фолксваген“, да предприеме спиране и да спре на почти 40 м. преди мястото на удара. Според експерта водачът на л.а.

„Фолкваген“, ако се е придвижвал с разрешената скорост от 90 км/ч, е можел да възприеме започналото спиране на бетоновоза и да спре зад него своевременно. Обобщено е, че причина за инцидента е превишената скорост на движение и от двамата участници.

Св. Р. С. Я. разказва, че пътувал на предна дясна седалка в л.а.

„Фолксваген“, който се опитал да изпревари завиващия бетоновоз първо от ляво, а после от дясно, но колата поднесла и навлезнала в насрещната лента.

Ударът настъпил в дясната част на колата, където пътувал свидетеля.

Св. Р. Д. Р. сочи, в качеството си на рехабилитатор, че бил помолен от бащата на ищеца за помощ и посетил същия след инцидента. Коляното му било силно оточно, шинирано (шината се поставяла през деня, а нощем се 4 сваляла), той не можел да отиде сам до тоалетната. След 3 месеца, когато махнали шините можело да се провежда вече рехабилитация, за която съдействал свидетеля – пасивни движения, ултразвук, електростимулации, велоаргуметър и пр. Този процес, който бил съпроводен и с болки, продължил около 2-3 седмици. След това се възстановила походката, в момента според свидетеля ищецът може да ходи и да кляка, продължил в школата за полицаи.

Приетата СМЕ (л. 153) установява, че ищецът Д. е получил политравма, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на дясна задушна област, охлузвания по кожата на гърба и седалището, контузия на лява коленна става със счупване на главичката на малкия пищял, счупване на вътрешния кондил на ляво бедро, линейно счупване на страничния кондил на ляво бедро , частично разкъсване на предната кръстна връзка, разкъсване на вътрешния колатерален лигамент, костно-мозъчен следтравматичен оток, изпълване с кръв на колянната става. Лечението не е било оперативно. Експертът приема, че няма данни за ползване на колан, тъй като тялото се е движело встрани и напред. При преглед е установена нестабилност и слабост в ляво коляно, болки при промяна на времето. Посочено е, че за счупванията е необходимо обездвижване за срок 45-60 дни, а натоварване на коляното се разрешава след 4-6 месеца, а нетрудоспособността е в рамките на 6-8 месеца. Прието е, че не са налице остатъчни травматични увреждания, които биха застрашили здравословното състояние за в бъдеще.

Пред САС, по искане на жалбоподателя ЗК „Лев Инс“ АД, е допусната тройна САТЕ. Същата е потвърдила механизма на ПТП, като е изчислила, че скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара е била 116,78 км/ч, а тази на л.а. „Мерцедес“ – 114,49 км/ч. Разяснено е (л. 85), че водачът на л.а. „Фолксваген“ е предприел изпреварване на бетоновоза, но след като е възприел, че в лентата за насрещно движение има друго превозно средство, е извършил изпреварване от дясно на товарния автомобил, като така е навлезнал на банкета. В това време водачът на насрещно движещия се л.а.

„Мерцедес“ е възприемал бавнодвижещия се бетоновоз, но не е можел да възприеме, изпреварващия го от дясно лек автомобил. Последният е станал видим за водача на л.а. „Мерцедес“ едва на отстояние от 56 м от мястото на удара (симулация на л. 87а). Разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал л.а. Мерцедес и водача му е възприел насочващия се към лентата 5 му за движение л.а. „Фолксваген“ е било от порядъка на 38 м. Времето, което е било необходимо на водача на л.а. „Мерцедес“ за да достигне до мястото на удара, след като е възприел насочването на другия автомобил към неговата лента, е 1,212 сек. Това време е по-малко от времето от 1,4 сек, необходими за привеждане на автомобила към аварийно спиране. Посочено е, че опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ при скорост от 114,49 е 113,24 м., а при скорост от 90 км/ч (разрешената за района) – 77,47 м. Направен е извод в задача № 9, при сравняване на отстоянията, че тъй като разстоянието от 38 м е по-малко и от двете посочени опасни зони, то и при двете скорости водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническа възможност да спре и предотврати удара. Между двете МПС е настъпил приплъзващ удар между предна дясна част на „Фолксваген“ и предна лява част на „Мерцедес“ с ъгъл от порядъка на 46-47 градуса. След удара л.а. „Фолксваген“ е започна да ротира около масовия си център като едновременно с това е продължил движението си напред и в ляво и е преустановил същото в края на платното за движение. В о.з. е пояснено, че при челен удар коланът е най-ефективен, а при странични, приплъзващи, при странично движение на тялото, главата, крака и ръце не се обхващат от колана. Такъв е бил фабрично предвиден за задните седалки на л.а. „Фолксваген“.