Решение № 3627 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3627 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100514823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й. М. Ж. срещу решение № 13305/05.07.2024г., постановено по гр. д. № 20543/2022г. на СРС, 38 с-в.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Й. М. Ж. ЕГН ********** срещу „Софийска вода” АД ЕИК 130175000 искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 933,02 лева по фактура № 0107804755/20.08.2021г. и сумата от 71,30 лева по фактура № 0111707638/07.02.2022г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.

В установения от закона срок, въззиваемият „Софийска вода“ АД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Предмет на въззивна проверка е и частна жалба, подадена от Й. М. Ж. срещу определение от 10.09.2024г., постановено по гр. д. № 20543/2022г. на СРС, 38 с-в.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

1

В установения от закона срок, насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че между страните е налице облигационна връзка, а от приетата по делото СТЕ се установява потребеното количество вода и нейната стойност.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

198, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на плащане на претендираните вземания.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при 2 спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (в редакция – попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че въззивникът е имал качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е собственик на имота. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – по арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество потребители на ВиК услуги са собственици или ползватели на имоти. За 3 установяване на това обстоятелство въззиваемият е представил справка от Агенция по вписванията. Видно от същата Ж. е собственик на водоснабдения имот. Липсват отбелязвания и заличавания по партидата за лице след датата на придобиване на имота, следователно именно ищецът е собственик на имота. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ОУ и обстоятелството, че Ж. е собственик на водоснабдения имот, й придава качеството на потребител. Ето защо, съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение между страните по делото.

Неоснователни са оплакванията, че не може само въз основа на справката да се установи собствеността върху имота. Същата е издадена въз основа на отдалечен достъп от АВ и съдържа информация за отбелязванията и вписванията. Доказателства, че друго лице е придобило имота, жалбоподателката не е ангажирала. Настоящият спор няма за предмет вещно право върху имот, а качеството собственик е една от предпоставките за основателността на иска. Ето защо, няма пречка за установяване на това обстоятелство, да бъдат събирани и други доказателства освен нотариални актове или други актове за собственост.

На следващо място, с отговора на исковата молба е представен протокол от 23.04.2019г. от общо събрание на етажната собственост, в който като собственик на имота е посочена Й. Ж., като протоколът е собственоръчно подписан от всички етажни собственици, включително и от въззивницата.

Като доказателство по делото пред СРС е приет и информационен лист към документите за откриване на индивидуална партида, който също е подписан от Й. Ж., като изрично е отразено качеството й на собственик.

Видно от талон за пломбиране на водомери, като клиент на водоснабдения имот е отразена Й. Ж., като същата отново се е подписала на талона.

С молба от 28.10.2022г. въззивницата формално е оспорила приложените към отговора документи. Не е оспорила обаче положените подписи в обсъдените по – горе доказателства. Действително СРС не се е произнесъл по направеното искане за представяне на оригиналите на документите. Както беше посочено обаче, справката е издадена въз основа на отдалечен достъп от АВ, като същата е била заверена с вярно с оригинала и подпис. По отношение на останалите документи, положените от въззивницата 4 подписи на същите, не са били оспорени. Не на последно място следва да се има предвид и, че с въззивната жалба жалбоподателката не е направила искане за задължаване на насрещната страна да представи същите.

Така изброените по – горе документи - протокол от 23.04.2019г. от общо събрание на етажната собственост, информационен лист към документите за откриване на индивидуална партида и талон за пломбиране на водомери с посочването на точните номера на водомерите във водоснабдения недвижим имот, имплицитно съдържа и признание за неизгодния в случая факт, че именно подписалия документите е потребител на ВиК услуги в имота.

Всички посочени по – горе доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до единствения възможен извод, че именно Ж. е собственик на водоснабдения имот.

С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ОУ и обстоятелството, че Ж. е собственик на водоснабдения имот, й придава качеството на потребител. Ето защо, съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение между страните по делото, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка, развити във въззивната жалба.

Неоснователно е и другото възражение на въззивника. Видно от приетите по делото СТЕ и ССЕ, неоспорени от страните, на ответника е било доставено твърдяното количество вода. Вещите лица са изготвили експертизата въз основа на фактури, извлечение от информационната система на „Софийска вода” АД, отчети на проверител и контролен лист за проверка на общ водомер. Съгласно СТЕ отчитането на консумацията на вода е по водомери и фактурираното от ищеца отговаря на отчетеното. Отчетените количества вода са фактурирани по утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период. Горното налага извод, че по делото е установено, че за процесния период и за сочения обект реално са доставяни В и К услуги и е установен начинът на изчисляване на потребеното количество вода, респeктивно релевираните в тази насока оплаквания са неоснователни.

По отношение на общия водомер, както и индивидуалните водомери на ищеца, отчитащи потребените в имота на жалбоподателката ВиК услуги, се установява, че същите са преминали през съответните метеорологични проверки и са изправни. На жалбоподателката е бил начислен припадащия се индивидуален дял от общото водопотребление, отчетено от общия водомер, 5 който е монтиран на сградонто водопроводно отклонение. Установено е, че общите нужди са изчислени съгласно чл. 25, ал. 3 от общите условия на ответното дружество. Вещото лице е констатирало, че от представения контролен лист при проверка е установен силен теч по вътрешната инсталация в двора между бл. 213 А и 213 Б. По желание на живущите е затворен спирателният кран на общия водомер. Според заключението отчетените от общия водомер количества за периодите, отразени във всяка фактура по индивидуалната партида на ищеца са правилно разпределени. Доводът на въззивника, че водоснабдителното дружество не е уведомило представител на етажната собственост, че отчетеното количество вода е надхвърлило сбора на индивидуалните водомери с над 20 %, не може да обоснове извод за недължимост на сумата. Съгласно чл. 25, ал. 1 от общите условия в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация, каквато именно е установена в случая да е налице, като отговорността за изправността й /на вътрешната инсталация/ е на потребителите.

Разпечатката съдържа 38 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89b9bca1-8966-4a79-b67c-d13fe5909437