Определение № 911 от 24.09.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. Габрово, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500566 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3978 от 10.07.2025 г. от адв. В. М. като пълномощник на А. Е. И., срещу Определение № 429 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 401 по описа за 2024 г. на РС – Севлиево.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Сочи, че за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не е необходимо да бъде представен писмен договор за правна защита и съдействие. Твърди, че достатъчно за присъждането на адвокатския хонорар е да има достатъчно доказателства за безплатно представителство пред съда по причина материално затрудненост и своевременно да е направено искане пред първата инстанция за присъждане на адвокатското възнаграждение, доколкото принципът, прокламиран от чл. 36, ал. 1 ЗАдв. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК, насрещната страна оспорва частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността договор за потребителски кредит № 7053088832 от 27.11.2020 г. сключен между страните 1 и чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество исканата сума по горния договор в размер на 3693,58 лева. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от Договора за потребителски кредит № 7053328985 от 09.08.2022 г., сключен между страните, с която се задължава ищецът да заплаща застрахователна премия, поради противоречие със ЗПК.

В исковата молба е поискано от съда да присъди сторените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

По делото е представено пълномощно от ищцата по делото, видно от което е упълномощила адв. дружество ***, представлявано от управителя адв.

*** да представлява същата, с права да преупълномощава други лица с правата в пълномощното.

Представено е пълномощно от ***, в качеството му на управител на адв. дружество *** и пълномощник на А. Е. И., с което е преупълномощен адв. В.

М..

Представен е списък на разноските по делото, в който е посочено, че страните са договаряли за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чло. 38, ал. 2 ЗАДв., предвид затрудненото материално положение на ищцата. Към същият е представено и допълнение, касаещи останалите разноски в производството.

Представена е декларация за материално и гражданско състояние, подписана от ищцата, видно от която ищцата е омъжена, притежава недвижим имот в гр. Севлиево, като тя и съпругът й получават месечен доход общо около 3000 лева, с която сума издържа четирима души. Ищцата, съпругът й и лицата, които издържа, не страдат от заболяване, което да налага постоянни разходи.

С Определение № 266 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 401/2024 г., съдът е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството.

С Решение № 109 от 28.04.2025 по гр. д. № 401/2024 г. по описа на РС – Севлиево е уважен искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, и е признато за установено, че ищцата не дължи сумата от 2128, 20 лв. като е отхвърлен искът по чл. 124 ГПК за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 3 693, 58 лв. Ответникът по делото е осъден да заплати на ищцата сумата от 647, 74, представляваща разноски за държавна такса и депозит за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Постъпила е молба с вх. № 2759/14.05.2025 г. от адв. В. М., като пълн. на А. И., за изменение на решението в частта относно разноските по чл. 248 ГПК с искане да му се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна правна помощ. Насрещната страна в производството не е възразила срещу присъждане на адвокатското възнаграждение.

2

С Определение № 429 от 17.06.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на адв. М., като се мотивирал, че липсата на представен договор за правна защита и съдействие, в който да бъде посочено, че представителството е безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза от чл. 38, ал. 1 ЗАдв. препятства уважаване на искането.

При така установената фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

По своята същност договорът между клиента и адвоката може да се определи като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като с него клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни действия във връзка със защитата на правата на клиента, а адвокатът се съгласява да стори това срещу възнаграждение. В този смисъл уредбата на ЗАдв. въвежда отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, че възнаграждение по договора за поръчка се дължи, само ако уговорено - в отношенията между клиента и адвоката възнаграждение се дължи винаги (с изключение на случаите по чл.

38, ал. 1 ЗАдв.). Нормалното развитие на отношенията между клиента и адвоката изисква клиентът да възложи на адвоката определена работа за защита на интересите му и адвокатът да се съгласи да я извърши. С постигане на това съгласие са сключва и договорът за поръчка между клиента и адвоката, тъй като договорът за поръчка е консенсуален и законът не изисква форма за действителността му. Такава форма не изисква и ЗАдв., който предвижда единствено писмена форма за упълномощаването на адвоката (чл.

25, ал. 1 ЗАдв.), тъй като това е необходимо с оглед на формалната легитимация, която създава пълномощното за адвоката като представител на клиента си, при това и от това правило са възможни изключения (чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗАдв.). Липсва изискване за форма за договора между адвоката и клиента.

Именно в горния смисъл следва да се разбира и хипотезата на чл. 36, ал.

3 ЗА, според която при липса на договор между адвоката и клиента, възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет. 3аконът некоректно е използвал израза липса на договор, тъй като ако договор изобщо липсва, т. е. ако не е постигнато съгласие между клиента и адвоката последният да извърши възложената му работа за защита правата на клиента, няма основание адвокатът да извърши тази работа, нито клиентът да му я заплати. Тъй като договорът може да се сключи и устно, при което при възникнал спор установяването на уговореното между страните по него възнаграждение за адвоката може да се окаже затруднително, чл. 36, ал. 3 ЗАдв. предвижда възможност това затруднение да бъде преодоляно с решение на адвокатския съвет. Следователно нормата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. има предвид не липса на договор изобщо, а липса на писмен договор, при което не може да се установи размерът на уговореното възнаграждение или евентуално липса на уговорка конкретно по отношение на възнаграждението.

Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще 3 бъде предоставена безплатно. Необходимо е да има индиция, че правната защита и съдействие е безплатна и да е направено искане в тази насока. обаче с искането до съда наличието на предпоставките на закона да са заявени от адвоката и от страната с посочване на някое от основанията по ал. 1 на същия текст. Последното обстоятелство – договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е: правна помощ по делото да е осъществявана без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност за насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Необходимостта от посочване на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. се налага от осигуряване възможността за проверка на предпоставките за това, при възражение от насрещната страна. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.

По делото е упълномощено адв. дружество *** от ищцата, което е преупълномощило адв. В. М.. Същият е изготвил исковата молба, изпълнил е указанията за отстраняване на нередовности в нея, представил е доказателства за платен депозит за допуснатата експертиза, депозирал е молба преди първото открито съдебно заседание, в което е посочил въпроси, които да бъдат зададени на вещото лице. От това може да бъде направен извод, че процесуалното представителство на ищцата е било възложено на адв. дружество ***, доколкото същото се е погрижило за осъществяването му чрез преупълномощаване на адв. В. М., въпреки че по делото не е представен писмен договор за правна защита и съдействие. Наред с това, в случая искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е надлежно направено с цитиране на приложимата хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. без задължение за нейното доказване.

Независимо от горното обаче, правоотношението по възлагане и осъществяване на адвокатската защита е между адв. дружество *** и А. И..

Отношенията по преупълномощаването между адв. дружество „***“ и адв. В.

М. са вътрешни, от което следва, че са без значение за титулярството на правото на възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Направено е искане за присъждане на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. В. М., но възнаграждението се дължи на адв. дружеество „***“, доколкото А. И. е възложила защитата си именно на адв. дружество. Как ще я е осъществило то, е без значение за правото на адвокатско възнаграждение.

Преупълномощаването не води до

4 правоприемство в правото да се получи възнаграждение по договора за възлагане на процесуалното представителство. Предвид това, молбата за присъждане на възнаграждение в определен от съда размер на адв. В. М., е неоснователна, тъй като правоимащото лице е адв. дружество „***“. Искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. дружество „***“ не е направено, поради което съдът не може да присъди такова служебно.

Независимо от различните мотиви на първоинстанционния съд, при съвпадението между крайните му изводи с тези на настоящата въззивна инстанция, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 3978 от 10.07.2025 г. от адв. В. М. като пълномощник на А. Е. И., срещу Определение № 429 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 401 по описа за 2024 г. на РС – Севлиево.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 429 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 401 по описа за 2024 г. на РС – Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на адв. В. В. М. за присъждане на възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв. в полза на адвоката.