Разпореждане № 5849 от 25.08.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5849 гр. София, 25.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100901466 по описа за 2023 година

СГС е сезиран с искова молба от Сдружение „А.НА П.Г.И Р.“, с която са предявени срещу В. П. П. и М. Р. П. по реда на чл.95в ал.1 ЗАПСП искове с правно основание чл.95б ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП.

Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и с разпореждане от 09.08.2023 г. са дадени на ищеца указания за отстраняване на нередовностите.

На 23.08.2023 г. е подадена уточняваща молба, с която ищецът е направил опит да изпълни дадените от съда указания и е уточнил, че са предявени искове за установяване на нарушения на авторските права, а не за присъждане на обезщетение.

Според съда исковата молба следва да бъде върната, защото с нея са предявени процесуално недопустими искове.

На първо място – ищецът не е активно легитимиран да води предявените искове за защита на чужди авторски права. Това е така, защото ищецът няма качеството на „професионална защитна организация на правоносителите“, която е визирана в нормата на чл.95в ал.1 ЗАПСП като „особен ищец“. В нормата на пар.2, т.17 от ДР на ЗАПСП е предвидено, че "професионални защитни организации на правоносителите" са неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им.

Следователно искове за защита на чужди авторски права могат да се предявяват само от неправителствена организация, която съгласно своя устав е оправомощена от своите членове да защитава техните авторски права срещу нарушаването им.

В нито една от клаузите на устава на сдружението ищец, включително и в посочените в уточнителната молба, не е предвидено, че сдружението е оправомощено от своите членове с правото да защитава авторските им права срещу нарушаването им. В клаузата на чл.6 ал.1, т.4 от Устава е предвидено, че сдружението защитава професионалните права на своите 1 членове, но под „професионални права“ следва да се разбират правата на членовете по трудово или служебно правоотношение. „Професионалните права“ не обхващат авторските права, доколкото възникването на авторското право не е обусловено от заемането от „твореца“ на длъжност по трудово или служебно правоотношение.

От систематичното тълкуване на всички клаузи от устава на сдружението ищец се налага изводът, че неговите членове не са оправомощили ищеца да защитава техните авторски права срещу нарушаването им. Налага се извод, че ищецът има някои от характеристиките на „съсловна“ организация, но не и на организация, която е оправомощена да води искове за защита на авторските права на своите членове. От нито една от клаузите на устава не може да се изведе, че отделен член на сдружението с приемане на устава е изразил и воля авторските му права да се защитават от сдружението.

На следващо място – от устава на сдружението ищец, което не подлежи на регистрация по чл.94г ал.2 ЗАПСП, не може да се установи какви точно авторски права неговите членове са му „поверили“ за защита, а нормата на чл.95в ал.2 ЗАПСП предвижда, че организациите по ал. 1 могат да предявяват искове само по повод на права, които са им поверени за защита. Доколкото ищецът няма качеството на „организация за колективно управление на права“, вписана в регистъра по чл.94г ЗАПСП, правилото на чл.95в ал.2, изр.2-ро ЗАПСП не намира приложение. Това означава, че ищецът не е освободен от задължението да установи индивидуалните права за защита, поверени му за управление.

От устава, въз основа на който ищецът извежда своята активна легитимация, но и от другите представени по делото доказателства не се установяват конкретни авторски права да са поверени на ищеца за защита от неговите членове.

Като краен извод – ищецът няма качеството на „професионална защитна организация“ по смисъла на пар.2, т.17 от ДР на ЗАПСП, защото в устава му не е предвидено, че е оправомощен от своите членове да защитава техните авторски права. Освен това от устава по никакъв начин не може да се установят авторските права, които са поверени на ищеца от неговите членове за защита. Само на това основание исковете са недопустими, защото ищецът няма качеството на процесуален субституент, който има право да води искове за защита на чужди авторски права.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че по исков ред ищецът, който няма качеството на носител на авторски права и не притежава процесуалното право да защитава чужди авторски права, се опитва да установи факт с правно значение – „плагиатство“ при изготвяне на произведение на науката, ползвано в процедура за придобиване на научна степен, но този иск е процесуално недопустим – чл.124 ал.4, изр.2-ро ГПК, доколкото не е предявен от носителя на авторското право. Нормата на пар.1, т.7 от ДР на ЗРАСРБ предвижда, че "плагиатство" представлява представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности. „Плагиатство“ по отношение на научни трудове, използвани в процедура за придобиване на научна степен, 2 обаче се установява от компетентен орган – Комисия по академична етика към министъра на образованието и науката в нарочно производството по установяване на „плагиатство“ – чл.30а ЗРАСРБ. Недопустимо е по иск на едно трето лице, а не на носителя на авторското право, да се установява факт на извършено „плагиатство“ от ответника В. П. при участието в конкурсни процедури за придобиване на научната степен „доцент“ и научната степен „професор“ в ШУ „Е.К. П.“, както и извършено от ответника М. Р. П. „плагиатство“ при участие в конкурсната процедура за придобиване на научната степен „професор“ в ШУ „Е.К.

П.“ през 2017 – 2018 г.

С оглед на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба на Сдружение „А.НА П.Г.И Р.“, с която са предявени срещу В.

П. П. и М. Р. П. по реда на чл.95в ал.1 ЗАПСП искове с правно основание чл.95б ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП.

Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3