Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 219 от 19.06.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1360/2023
Вид
Решение № 219
Подписан
19.06.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Гергана Точева Стоянова Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 - чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 105 - чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 105 - чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 167 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1, т.1-6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1, т.1-6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1, т.1-6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1, т.1-6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1, т.1-6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1, т.1-6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.216 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.221 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.255 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр. Димитровград, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Т. С.а Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. С.а Денчева Гражданско дело № 20235610101360 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, вр.чл.216 ал.3 от ДОПК .

В исковата молба ищецът твърди следното: : Моля да постановите решение, с което да бъде обявена за недействителна по отношение на Национална агенция по приходите сделка- продажба на недвижим имот, собственост на „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 /продавач/ на Т. Г. Т./купувач/.

Съображенията ми за това са следните: Национална агенция за приходите има качеството на взискател спрямо „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 за публични вземания в размер на 3 1 2 l2 лв. към 09. 1О.2023г. Посочените публични задължения представляват данък добавена стойност, дължими осигурителни вноски за подфондове за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване; универсален пенсионен фонд, здравно осигуряване установени с декларации обр.6 ( за период от 2016г. до 2020г.) подадени от задълженото лице. Към 09. 1О.2023г. непогасените публичните задължения, част от изпълнителното дело, са в размер на 31 212 лв., от които главница в размер на 19 555,40 лв. и лихва в размер на 11 656,63 лв. Същите са установени с подробно описани и приложени декларации. Поради неизпълнение на посочените задължения до първия ответник е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх.№ С170026-048-0118705/14.06.2017г. Образувано е изпълнително дело 1

№170268973/2017г. В хода на производството по принудително изпълнение е издадено: Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С 190026-022-0033766/07.05.2019г., с което е наложен запор върху банкови сметки находящи се в Първа Инвестиционна Банка. До съответната банка е изпратено разпореждане за изпълнение. Няма постьпили суми вследствие на наложения запор. Въпреки предприетите действия от страна на публичния изпълнител, установените публични задължения не са обезпечени. 2.В тази връзка е извършено проучване на имущественото състояние на задълженото лице и при анализ на активите на дружеството е установено, че е извършена отчуждителна сделка оформена като покупко-продажба, на единствения недвижим имот, собственост на „Б.-М " ЕООД чрез Нотариален акт за продажба на недвижим имот, Акт № 199, Том V дело № 753, Дв. Bx.№ 1499 от 03.06.2019г., Вх. per.№ 1499 от 03.06.2019г. по описа на Служба по вписванията гр. Димитровград, видно от който се установява, че „Б.-М " ЕООД продава на Т. Г. Т. с ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда, предназначение- за rьрговска дейност, с площ по документи-71.56 кв. м и идентификатор №***, находящ се в гр. Димитровград, общ.

Димитровград, обл. Хасково, ул. **** за сумата от 8 500лв. Данъчната оценка е имота е 1 100З.7Олв. Същевременно се установява, предвид извършена справка в УИС на НАП/профил на задълженото лице, че купувачът съгласно Нотариален акт от 03.06.2019г., а именно Т. Г. Т. с ЕГН ********** е майка на детето на Б. С. М. с ЕГН **********, който от своя страна е управител на дружеството продавач видно от горецитирания нотариален акт. II. От правна страна С оглед горното, за НАП възниква правен интерес за предявяване на настоящия иск с правно основание чл.216, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.135 от З3Д. След възникване на публичните задължения Б.-М " ЕООД се е разпоредило изцяло с притежавания от него недвижим имот. Обективно с това действие е увредило НАП в качеството й на взискател, чрез умишлено намаляне на имуществото си като се е лишил от правото на собственост върху горепосочения актив. Налице са общите обективни предпоставки по чл.216, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.135 от ЗЗД, а именно: Задълженията на дружеството са по декларации, т.е установяването на задълженията е станало по реда на чл. 105 - чл. 107 от ДОПК, чрез изчисляване и деклариране на задълженията от самото задължено лице. В този случай задълженията се внасят от задълженото лице в сроковете, определени в съответния закон, т. е.

2 същитестават изискуеми и без последващото им установяваке с писмен акт на органа по приходите. А когато едно ликвидно и изискуемо данъчно задължение не бъде изпълнено доброволно, то се събира по принудителен ред от публичен изпълнител, каквато е настояща хипотеза. Поради което предвид образуваното изп. производство се напага обосновак извод, че НАП има качеството на кредитор. На второ място, вземането на кредитора е възкикнапо преди датата на извършване на разпоредителното действие. В процесния случай се установява, че към момента на извършването на сделката 03.06.2019г. „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 е имал непогасени задължения към Държавата, установени със Слравки декларации по 3JpTC - за периода 201 бг.- 2019г. и Декларации Образец 6(УПФ; ДОО;ЗО) - за периода от 2016г.

2019г.; Поради това към датата на процесния договор - 03.06.2019 г., за НАП е иъзникнало и съществува вземане към „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373.

Нanице е разпоредителна сделка, с която намалява имуществото на дружеството - длъжник и при наличие на публични задължения. Това разпоредително действие има характер на увреждащо кредитора. На трето място, длъжникът е извършил правко, при това валидно действие: Между „Б.М" ЕООД с ЕИК 126644373 и Т. Г. Т. с ЕГН ********** е сключен по надлежния ред договор за покупко[1]продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том 1, рег. № 1876, нот. дело № 186 от 2019г. - по описа на нотариус Р.В., вписан в имотния регистьр на Служба по вписванията гр. Димитровград Акт № 199, Том V дело № 753, Дв. Bx.№ 1499 от 03.06.2019г., Вх. per.№ 1499 от 03.06.2019г. Последната изискуема от закона предпоставка за основателност на иска по чл. 135 от ЗЗД е длъжнхкът и третото лице да знаят, че с извършеното правно действие увреждат интересите на кредитора. Всички съобщения във връзка с образуваното изпълнително дело са изпратени на декларирания адрес по чл.8 от ДОПК на длъжника, но са се върнали с отбелязване, че са непотьрсени. Едва на 23.07.2023г. видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път същите са връчени на деклариран имейл адрес. Независимо от горното по изпълнителното дело са постьпвали неколкократно доброволни плащания от декларирана на името на „Б.[1]М" ЕООД банкова сметка в периода 2017г. 2018г. видно от Разпореждания с изх.

№С170026-1250235563/2

1.08.2017г.; с x3x.№С170026-1250296167/19.10.2017г.; с изх.№ц170026-125- ***. 1 1 .2017г.; изх.

3

№С180026-125-0088744/21.03.2018г.; изх.№ C180026-125- 0 1 5 3 248/2 1 .05.20 1 Зг.; изх.№С1 80026-1 25-0 1 8943 3/22.06.2023г.; изх.№ С180026-1250244757/13.08.2018г., поради което считам наличието на знание за образуваното изпълнително дело към момента на извършване на сделката, а именно 03.06.2019г. за безспорно установено и доказано. Чрез продажбата на единствения недвижим имот, собственост на дружество неговият управител Б. С. ясно е съзнавал, че уврежда интересите на своя кредитор, доколкото последният би бил затруднен да удовлетвори своето вземане от този имот, при липсата на друга възможност за Удовлетворяване. От друга страна Т. Т., в качеството й на купувач, съгласно горецитирания НА също е съзнавала обстоятелството, че с извършената сделка се увреждат интересите на кредитора-НАП, тьй като последната и Б. С. са в отношение на фактическо съжителство и имат общо дете. Това обстоятелство обуславя житейски логичният извод, че отношенията помежду им не биха могли да се определят като краткотрайни, а навеждат на мисълта за една по-дълготрайна и задълбочена емоционална връзка помежду им,въпреки че тя не е била формално установена чрезсключването на граждански брак. Макар фактическото съжителство да не е включено в презумпцията за знание по чл.

135 от ЗЗД, то това е обстоятелство, което доказва фактът на знание за увреждане на кредитора. В този смисъл са и решенията постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 423/29.11.2012 г. на BkC по гр. д. № 1623/2011 г., IV г. о., Решение № 162/01.07.2013 г. по гр. д. № 7320/13 г. и Решение № 318/11.10.13 г. по гр. д. № 1778/13 на Ш гр. о. ВКС./ Друг извод за поддържането на близки отношения между двамата ответници, а от там и за знанието на Т. Т. може да се направи и от обстоятелството, че молбата за изслушване на нотариален акт за покупко-продажба на съответния недвижим имот е подадена и подписана от Т. Г. Т., в качеството и на управител на „Б.М" ЕООД. Допълнителен аргумент в подкрепа на посочения извод, представлява и фактьт, че, Т. Т. е била в трудово правоотношение с ответното дружество „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 продължителен период / видно от справка „Данни за осигуряването no ЕГН" и на 23.05.2019г. /дни преди сключването на договорът за покупко-продажбата/ е сключила трудов договор със ,,СБМ ИНЖЕНЕРИНГ 2012" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е отново Б. С.. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК прехвърлянето на вещни права върху 4 недвижими имоти, се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на npинудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Б. С. в качеството му на управител на „Б.-М" ЕООД е попълнил такава декларация видно от приложеното нотариално дело, но тя е с невярно съдържание. Целта на цитирана правна норма съдържаща в себе си забрана за прехвърляке на вещни права върху недвижими имоти е да може държавата да удовлетвори вземанията си чрез изпълнение върху имуществото на длъжника.

Намерението за увреждане като мисловно-емоционално състояние в случая е външно обективирано чрез попълването на декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК. Освен гореизложеното друго доказателство, чрез което по косвен път се установява привидност на правната сделка е липсата на доказателства по нотариалната преписка по издаване на Нотариален акт № 200, том I, рег.

№1876, нот. дело № 186/2019г.- по описа на нотариус Р.В., удостоверяващи извършеното плащане в брой, въпреки изрично посочения начин на извършено плащане в същата. Предвид всичко изложено до тук считаме, че са налице формалните предпоставки, заложени в чл.135 от 33Д, а именно: Неплатени публични задължения; - Увреждане чрез намаляване имуществото- отчуждителна сделка, оформена като покупко[1]продажба;

Знание у длъжника и неговия контрагент Изпълнението на тези предпоставки е достатьчно условие, за да бъде обявена сделката за недействителна.

Петитум: Предвид гореизложеното, моля да постановите решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД, да обявите за относително недействителна спрямо HAfl извършената от „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 долупосочена сделка:

Договор за покупко-продажба обективиран в Нотариanен акт № 200, том I, рег. №1876,нот. дело № 186/2019г.- по описа на нотариус Р.В.- нотариус с район на действие - районен съд Димитровград, вписан в имотния регистьр на Служба по вписванията гр. Димитровград с № от вх. рег. 1499/03.06.2019 г., № от дв. вх. рег. 1499/03.06.2019 г., Акт № 199 Том V дело № 753, с който „Б.М" ЕООД с ЕИК 126644373 продава на Т. Г. Т. с ЕГН ********** за сумата от 8 500лв. /осем хиляди и петстотин лева/ следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (две едно нула пет две точка едно нула едно пет точка две три три нула точка три точка две) на едно ниво, по кадастралма карта на гр. Димитровград, обл. Хасково, одобрена сьс Заловед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълмителния директор на 5

АК гр. София. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,засягащо самостоятелния обект от 27.04.2018г. Адрес на имота: гр.

Димитровград, ул. „**** (първи), който самостоятелен обект попада в сграда № 3(три) разположена в поземлев имот с идентификатор ***.

(две едно нула пет две едно нула едно пет точка две три три нула), с предназначение самостоятелен обект: за тьрговска дейност, при следните самостоятелни обекти: на същия етаж : имот №***; под обекта: няма; над обекта: няма; rьс застроема площ от 71.56 (седемдесет и едно цяло петдесет и шест стотни) кв. м.