Решение № 248 от 15.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Перник, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500265 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 231 от 11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1622/2023 г. Районен съд – Перник е осъдил а основание чл. 49, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, с адрес : *** да заплати на И. А. И., ЕГН **********¸ с адрес: *** сумата от 2086.31 лева, представляваща имуществени вреди – щети по л.а. „Мерцедес S500“, с рег. № ***, от ПТП, станало на *** г., в 14:48 часа, в ***, на път ***, в участъка на кръстовището с ул. „***“, изразяващи се в: счупено челно стъкло, лайсна на челно стъкло – лява, колонка лява на челно стъкло, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Управителния съвет, чрез юрк.

С. Т., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В допълнение се излагат подробни съображения, че атакуваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при които да е настъпило ПТП. На първо място се сочи, че още с отговора на исковата молба е 1 възразено, че процесният участък не се поддържа от АПИ. В продължение се твърди, че механизмът на реализиране на ПТП не е установен категорично. На следващо място се излага, че от събраните по делото доказателства е безспорно е установено, че в района на ***, където попада процесния участък в момента на ПТП е имало значителна облачност, духал е умерен поривист вятър със средна скорост около 11 км/ч., като се твърди, че подобна скорост на вятъра не би могла да причини ПТП по описания в исковата молба механизъм. За неустановена при пълно и главно доказване се сочи причинно-следствената връзка между описания в исковата молба механизъм на ПТП и претърпените вреди. Счита, че неправилно решаващият съд не е приел възражението, че в случая е налице природно явление и непреодолима сила. Намира за неправилно и неподкрепено от доказателствения материал заключението на първата инстанция, че в случая не може да се говори за „непреодолимо обстоятелство“. Въз основа на изложеното се моли съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението на ответната страна. В случай, че процесуалният представител на ответната страна е юрисконсулт, се моли съда да се съобрази с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от И. А. И., чрез адв. Д. М., с който изложените във въззивната жалба оплаквания се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при задълбочена оценка на наличните по делото доказателства. Въз основа на изложените аргументи се моли съда за постановяване на решение, с което въззивната жалба и изложените в нея съображения да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в 2 настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

При постановяване на крайния си акт, Районен съд – Перник е приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин настъпването на твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, механизмът на същото, настъпилият вредоносен резултат и наличието на причинно-следствена връзка между между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, поради и което е намерил предявения иск за основателен.

Между страните не се спори, че процесният пътен участък се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че на територията на Област П. тази дейност се извършва чрез специализираното й звено ОПУ – П..

Спорен е механизмът на настъпване на процесното ПТП, като жалбоподателят отрича същият да е установен в хода на първоинстанционното производство по приетия от съда начин. Жалбоподателят счита, че приетият по делото протокол за ПТП няма материална доказателствена сила относно описания в него механизъм на ПТП, тъй като представлява заключение на съставителя му и в тази насока сочи Определение № 168 от 27.02.2018г., постановено по гр. дело № 2908/2017г. на ВКС.

На следващо място жалбоподателят счита, че показанията на свидетеля К. М. също не установяват механизма на настъпилото ПТП, доколкото същият е заинтересуван от изхода на спора, предвид, че е управлявал лекия автомобил в момента на ПТП.

Приетата САТЕ също не установява механизма на процесното ПТП според жалбоподателя, тъй като се гради единствено на твърденията на ищеца.

Окръжен съд – Перник, в настоящия му състав, не намира релевираните оплаквания, посочени по-горе и обективирани във въззивната жалба, за основателни, по следните съображения:

Най – напред следва да се посочи, че не е налице противоречие на изводите на първоинстанционният съд с константната практика на ВКС, досежно материалната доказателствена сила на съставения протокол за ПТП. В тази връзка следва да се посочи, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.

Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, (т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и чл.7 3 от наредбата) и 2. които се съставят по чл.9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Именно това е сторено в настоящия казус, доколкото по искане на ищеца е изслушана САТЕ, заключението на която установява както размера на причинените на ищеца имуществени вреди, така и механизма на настъпилото ПТП, а именно: при доста силен порив на вятъра, пътен знак „Г9“ от ЗДвП, поставен върху преносима стойка за организация на временно двупосочно движение, находящ се в ляво на платното за движение и в посока на движение на процесното МПС, с височина около 2,5 метра, пада и удря в областта на предна лява колона автомобила на ищеца, като реализира проценото ПТП по време и място, неоспорено от страните.

Обстоятелството, че вещото лице е изготвило заключението си по допусната съдебна автотехническа експертиза въз основа на показанията на свидетеля К. Г. М. и приетия по делото протокол за ПТП, не е основание същото да не бъде кредитирано като обосновано и компетентно дадено, доколкото кореспондира с останалия доказателствен материал, в това число и писмо от НИМХ.

Правилно районният съд е дал вяра и на показанията на свидетелят К. М., дадени под страх от наказателна отговорност, доколкото същите са непротиворечиви и последователни, и в синхрон с доказателствената съвкупност по делото.

4

Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Перник следва да бъде потвърдено.