Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 716 от 15.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7270/2022
Вид
Решение № 716
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.135 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка С.ова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка С.ова Въззивно гражданско дело № 20221100507270 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 31.03.2022 г. по гр.дело № 34846/21 г., СРС, ГО, 174 състав е признал за установено по отношение на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България” КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че “У.Е.У. Кфт“ ЛТД дължи на М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 488,95 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отменен полет, ведно със законната лихва от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлил е предявения от М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* срещу „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 148 лв., представляваща мораторна лихва за 1 забава върху главницата от 488,95 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г., като неоснователен. Осъдил е „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. П. И., ЕГН ********** сумата в размер на 249,48 лв., представляваща разноски за заповедното производство. Осъдил е „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. П. И., ЕГН ********** сумата в размер от 326,25 лв., представляваща разноски за исковото производство. Осъдил е М. П. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* сумата в размер на 69,71 лв., представляваща разноски за заповедното производство. Осъдил е М. П. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТклон България" КЧТ, ЕИК ******* сумата в размер от 151,03 лв., представляваща разноски за исковото производство.

Решението, в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на М. П. И., ЕГН ********** сумата от 488,95 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отменен полет, ведно със законната лихва от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането е обжалвано с въззивна жалба от ответника “У.Е.У. Кфт“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, *******, сграда Б, Н-1103 Будапеща Унгария, чрез пълномощника адвокат К. И. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.*******, офис 5 с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че СРС неправилно е приел, че към спора е относима редакцията на чл.135 от Закона за гражданско въздухоплаване към ДВ, бр.96 от 01.12.2017 г., но относимата редакция е към ДВ, бр.16 от 23 февруари 2021 г., а не сочената, тъй като съдът е сезиран по настоящия спор на 24.02.2021 г. Отделно от това, СРС неправилно е приел, че нормата на чл.135 ЗГВ е неприложима към настоящия спор с пространни доводи в тази насока. Прави се заключение, че 2 предвидената погасителна давност от 1 година на чл.135 от ЗГВ, в редакцията с изменението с ДВ бр.16 от 2021 г. обхваща и исковете за обезщетения срещу въздушния превозвач по Регламент 261/2004 г. Отговорността на въздушния превозвач е договорна и намира приложение погасителната давност уредена в чл.135 от ЗГВ, който е специален нормативен акт спрямо общия ЗЗД и неговите норми намират приложение при договори за превоз с въздушен транспорт. Разпоредбата на чл.135 от ЗГВ е императивна и е установена в публичен интерес и предвижда по-кратка погасителна давност при международни превози с въздухоплавателно средство. Съгласно тази норма в редакцията след изменението в ДВ бр.16 от 2021г. едногодишната давност е започнала да тече от деня, в който самолетът е бил отменен, а именно на 26.02.2018 г., като искът за обезщетение по чл.7, пар.1, б „а“ от Регламент № 261/2004 г. е погасен по давност на 26.02.2019 г., а заявлението за издаване на ЗИ по заповедното производство, като подадено на 24.02.2021 г., е подадено след изтичане едногодишната погасителна давност, тъй като изменението на Закона за гражданското въздухоплаване е влязъл в сила на 23.02.2021 г. Претенцията е погасена по давност.

Отделно от това, се сочи, че първоинстанционният съд е приел, че въздушният превозвач дължи обезщетение на пътника, тъй като ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че е взел всички разумни мерки за преодоляване на извънредните обстоятелства. Такива мерки биха могли да бъдат извършване на полет не само с притежаван от ответника самолет/Съображение 7 от Преамбюла на Регламент/ЕО/ 261/2004 г./ или подбиране на възможности на премаршрутиране/ Съображение 12 от Преамбюла на Регламент/ЕО/ 261/2004 г./ Ответникът е представил доказателства за лоши метеорологични условия на летището на излитане на процесния полет в град Рим. Ответникът е имал наличен самолет, с който да изпълни процесния полет и причината за отмяна на полета не е била липсата на свободен самолет. Искът е бил заведен три години след отмяната на полета, поради което за ответника се е оказало невъзможно да проведе главно и пълно доказване относно факта, дали е имало възможност за премаршрутиране на пътниците на отменения полет с друг алтернативен транспорт. Поради невъзможността за представяне на доказателства относно предприетите мерки за избягване на извънредните обстоятелства, е направено възражение за изтекла погасителна давност по иска за изплащане на 3 обезщетение по чл.7 от Регламент/ЕО/ 261/2004г.

Моли да бъде отменено процесното решение в обжалваната част и като бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият/ищец М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, чрез пълномощника адвокат С. Д., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. И.

П. срещу „У.Е.У. Кфт.” - клон България за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 961,96 лева, от които 488,95 лв. обезщетение за отмяна на полет W6-4356 по маршрут Рим-София с тръгване 08:40 ч. и пристигане 11:45 ч. на 26.02.2018 г., 325,00 лв. деловодни разноски и 148 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът М. И. П. твърди, че притежавал билет за полет с номер W64356 по направление летище “Фиумичино”- Рим до град София с час на излитане 08.40 ч. и час на пристигане по местоназначението 11:45 часа.

Полетът е бил отменен, поради което ищецът претендира обезщетение по чл.

7, §1, б. “а” от Регламент 261/2004 г. в размер на левовата равностойност на 4

250 евро, определена от ищеца като 488,95 лв. главница, както и мораторна лихва за забава за периода 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете в цялост. Релевирано е възражение, че правото на иск за това вземане е погасено по давност, като погасителната давността за това вземане се определя по реда на чл. 135 от ЗГВ. Давността е започнала да тече от деня, в който самолетът е бил отменен, а именно 26.02.2018 г. и е изтекла на 26.02.2019 г. Оспорва наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника. Оспорва да е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение. Според ответното дружество, същото не носило отговорност за отмяната на процесния полет, тъй като били налице извънредни обстоятелства, а именно лоши метеорологични условия на летище София спрямо предходния полет W 6 4355 изпълняван от летище София до летище “Фиумичино”, гр. Рим. Това било предпоставка за налагането на СЛОТ от Евроконтрол за 4 часа на полет W6 4355 за летище Фиумичино, а това довело и до необходимостта от отмяна на процесния полет W 6 4356 със същия самолет № HA-LXD в посока летище “Фиумичино”, гр. Рим - летище София.

По делото е прието за безспорно, че полет W6 4356 “У.Е.У. Кфт.”ЛТД е следвало да излети по разписание от летище “Фиумичино”, гр. Рим в 08:40 ч. и да пристигне на летище София в 11:40 на 26.02.2018 г., както и че процесният полет е бил отменен. Въз основа на приложената по делото бордова карта съдът е установил, че е бил сключен валиден договор за въздушен превоз между ищеца и ответника, както и че ищецът е бил изправна страна по този договор.

Съдът обстойно е разгледал и обсъдил въпроса дали са били налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и изключват отговорността на превозвача за закъснението на полета. Обсъдил е приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в периода от 02.50ч. на 26.02.2018 г. до 07:20 ч. ( U T C ) на 26.02.2018 г. в района на летище София са регистрирани снеговалеж с равномерен темп и вятър, предимно от североизток- 7 м/с е видимост от 1200 м до 2200 м. краткотрайни валежи, както и че процесният полет е пряко зависим от изпълнението на полет FB 982 по маршрут Бургас-София по причина, че въздухоплавателното средство, е което е планирано да се изпълнят двата полета е едно и също. С оглед 5 заключението, съдът е приел, че метерологичните условия не са предполагали затваряне и на двете летища/ летище София и летище Фиумичино/, а временно ограничаване на въздушното движение, че полети W 6 4355 и W6 4356 е било предвидено да бъдат осъществени с един и същ самолет от ответното дружество, а именно самолет № HA-LXD. СРС е посочил, че въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, в случаите, когато отмяната, респективно закъснението, продължило три и повече часа е по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Предпоставките за изключване на отговорността на превозвача са наличието на извънредно обстоятелство и вземането на всички необходими мерки. Съдът е приел, че твърдените лоши метеорологични условия при предхождащ полет, извършвани със същото въздухоплавателно средство не са извънредни обстоятелства, но дори и да се приеме, че са такива, то по делото не са ангажирани доказателства относно наличието на втората предпоставка взимането на всички разумни мерки за преодоляването. Посочено е, че процесният период, през който е бил отменен полетът- месец февруари, обикновено е характерен с подобни метерологични условия в тази част от континента Европа, поради което ответното дружество е имало възможност предварително да предприеме мерки, които да обезпечат изпълнението на сключените договори за превоз за периода и не следва да се приложи изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 Във въззивната жалба тези доводи не се оборват, като само се твърди, че поради отдалечеността във времето/ искът е заведен 3 години след отмяната на полета/ за ответника се е оказало невъзможно да проведе главно и пълно доказване относно факта, че е взел всички разумни мерки за преодоляване на извънредните обстоятелства, а именно дали е имало възможност за премаршрутиране на пътниците на отменения полет с друг алтернативен транспорт. Именно поради невъзможността за представяне на доказателства относно предприетите мерки за избягване на извънредните обстоятелства, е направено възражение за изтекла погасителна давност по иска за изплащане на обезщетение по чл.7 от Регламент/ЕО/ 261/2004г.