Решение № 14844 от 09.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14844 гр. София, 09.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20221110101965 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от

„Д****************“ ЕАД против *************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

С определение № ***********/ 17.02.2023г. съдът е конституирал “**************” АД като трето лице- помагач на страната на ответника *************.

В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане предявеният, в условията на евентуалност обратен иск вреди вследствие на неизпълнени на договорно задължение на ответника по обратния иск, с правно основание по чл. 82 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между него и собственика на л.а. м. “*******” е бил сключен договор за застраховка “Каско+”, с предмет л.а. м. “*******”, с период на застрахователно покритие с период на застрахователно покритие от 23.08.2020г. до 22.08.2021г. В исковата молба са наведени доводи, че в срока на застрахователното покритие на договора, на 27.10.2020г., е настъпило застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което застрахованият лек автомобил, движейки се по бул. “Симеоновско шосе” в гр. София, преминал през дупка, намираща се на пътното платно, която не била обезопасена и обозначена, в резултат на което на превозното средство били нанесени вреди. За настъпилото застрахователно събитие пред застрахователя било подадено уведомление, въз основа на което било образувана щета № ************** на 27.10.2020г. След извършен оглед и оценка на щетите по увреденото МПС от експерти, с ликвидационен акт било одобрено изплащането на застрахователно 1 обезщетение на стойност 316,50 лева. На 25.11.2020г. посочената сумата била платена на доверен сервиз- „Витоша ауто“ ЕООД.

Ищецът развива съображения, че ответникът стопанисвал общинските пътища и се грижел за поддръжката им. Според ищеца лицата, на които ответникът бил възложил да поддържат общинските пътища не били изпълнили задълженията си за обезопасяване и сигнализиране за извършени изкопни работи, което обуславяло ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 381,50 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер № ************** за застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 27.10.2020г., в гр. София, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинската пътна мрежа. Претендира присъждането на законна лихва и разноски.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Същият оспорва да съществува застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Посоченото възражение е обосновано с аргументи, че договорът не бил подписан от застрахованото лице. На следващо място, ответникът оспорва настъпването на покрит риск. В отговора са развити съображения, че ответникът е изпълнил задължението си да стопанисва общинския път, като е положил грижи за поддръжката му и осигуряването на безопасно движение по него. В отговора са релевирани доводи, че по силата на сключен договор № СО19- ДГ- 55- 431/ 24.06.2019г., ************* възложила поддръжката на процесния пътен участък на „***************“ АД. На 23.10.2020г. бил съставен Констативен протокол от XVI месец за обект: Зона 1-ва, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“, в участъка от ул.

„Никола Габровски“ до Софийски околовръстен път, в който била констатирана липсата на пътни неравности, дупки и пропадания. Ответникът оспорва предявения иск и по размер.

В отговора е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2020г. между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен 2 договор за застраховка “Каско”, за който е съставена застрахователна полица № ********, с предмет л.а. м. “*******”, с период на застрахователно покритие 23.08.2020г. до 22.08.2021г.

От представения ликвидационен акт по процесната щета се установява, че на застрахования е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 316,50 лева.

От възложително писмо от 29.10.2019г. се установява, че застрахователят е възложил извършването на ремонтни дейности по автомобила на Автосервиз Витоша ауто” ООД.

За установяване на механизма на деянието, причинените вреди и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди пред настоящата инстанция е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно заключението на която механизма на деянието е следния: на 27.10.2020г. л.а. м. “*******” се движел по бул. “Симеоновско шосе” в гр. София и преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинна връзка с механизма му. Средната пазарна стойност на вредите е 317,72 лева, а размерът на ликвидационните разноски е между 15 лева и 25 лева.

При проведен разпит на вещото лице в открито съдебно заседание на 21.04.2023г. експертът е посочил, че уврежданията по процесния автомобил са в гумата и джантата, като такъв тип увреждания могат да настъпят при съприкосновение с бордюр, както и при всякакво преминаване през неравност върху или извън пътното платно. Предвид факта, че джантата е алуминиева, със степен на увреждане- боя, експертът сочи че вероятно е настъпило съприкосновение между външната повърхност на детайла и ръба на дупката.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано.

Същото е компетентно, безпристрастно, даващо отговор на поставената задача в пълнота.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя по повод неизпълнение на възложената от него работа на трети лица, при или по повод на която са възникнали вреди.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение на ответника 3

(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Спорни по делото са сключен ли е договор за застраховка “Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил; обстоятелствата какъв е механизма на застрахователното събитие, дали то е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на служител на ответника, респ. какъв е размерът на действителното претърпените вреди.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства- уведомление за настъпило застрахователно събитие и от заключението на САТЕ. От същите се установява, че застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 27.10.2020г., като застрахованият при ищеца автомобил марка “*******” се е движил по бул. “Симеоновско шосе” и преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на автомобила. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което следва да бъде ценено като безпристрастно и компетентно изготвено, съгласно което вредите са причинени в резултат на попадане в дупка и от което се установява механизъм, идентичен с описания от свидетеля. От заключението на САТЕ се установява и, че уврежданията на лекия автомобил се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП.

Противно на изложеното в отговора в мотивите към т. 2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност", установено с чл.

344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор- абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал.

2 КЗ, препращащи към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи, 4 дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ.

Действително, Тълкувателното решение - с посочената разпоредба на чл. 293, ал. 4 ТЗ - визира възможността за валидно сключен застрахователен договор и без наличие на единна писмена форма. В мотивите към т. 2а, обаче, достатъчно ясно се извежда възможността неподписването на застрахователния договор да обективира нищожност, поради липса на форма за действителност - в която хипотеза единствено намира приложение чл. 293, ал. 3 ТЗ, но при наличие на съгласие. Съгласно същата разпоредба, страната не може да се позовава на нищожност (поради неспазена форма за действителност), ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

В практиката на Върховен касационен съд еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ ( така решения по т. д. № 3135/15 г. на ІІ т. о., т. д. № 95/2011 г. на ІІ т. о., т. д. № 348/2012 г. на І т. о. на ВКС и др.). Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин и конкретно- в заплащането, съответно получаването на застрахователна премия, демонстрира съгласие, необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В т.см. решение № 50090 от 26.09.2022г. на ВКС по т.д. № 1157/ 2021г., I т.о., ТК.

Конкретиката на случая сочи, че застрахованият е заплащал застрахователни премии, като ищецът е приел плащанията и е подал информация за сключването на договора в ИЦ на ГФ информация, образувал е щета и е платил застрахователно обезщетение, без оспорване действителността на договора. Посочените действия демонстрира съгласие, необективирано в писмена форма. В светлината на изложеното, в случая е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, поради което между ищеца и собственика на увредения автомобил е възникнало застрахователно обезщетение въз основа на договор за застраховка “Каско”.