Решение № 599 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Бедросян при участието на секретаря Мартина Мишева като разгледа докладваното от Мариета Бедросян Гражданско дело № 20255300101936 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът

И.

Е.

Х..,

ЕГН

**********, от с.

****************************************, със съд. адрес:

***************************, чрез адв. К. Д., е предявил срещу ответника „Хъс“ ООД – Пловдив, ЕИК 115259725, отрицателен установителен иск по чл.

439 от ГПК с цена на иска 133 720,91 лв., ведно със законните последици.

Твърди, че заедно с дружеството „Юнимекс Строй“ ООД, ЕИК 120602150, са осъдени с решение от 30.04.2009 г. по в.а.д.№ 14/2009 г. на АС при СА – Пловдив да заплатят солидарно на ответника „Хъс“ ООД, ЕИК 115259725, следните суми: общо 65 588,16 лв. – незаплатена цена по фактури №№ 100022163/26.05.2008 г., 100021767/16.08.2008 г. и 100021043/31.07.2008 г.; общо 30 834,02 лв. – неустойка по цит. фактури, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.02.2009 г. до окончателното плащане, както и 4 639,44 лв. – съдебни разноски. Въз основа на арбитражното решение е издаден на 10.09.2009 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1297/2009 г. на СГС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 2009***0400520 на ЧСИ В. А., рег.

№ *** на КЧСИ, което е прекратено и е изпратено на СИС при РС – Мадан, като е образувано изп.д.№ 62/2010 г. по описа на същия съд.

1

По молба на взискателя изп. дело е било спряно на 09.03.2011 г. и е възобновено на 13.07.2011 г. с искане за опис, оценка и извършване на публична продан на недв. имот – магазин в с. ********** собственост на ищеца И. Х., което всъщност е последното изпълнително действие по делото.

На 10.01.2012 г. изп. дело отново е спряно и е висящо към момента, като по него не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия, а в резултат на натрупаните лихви дължимата сума е общо 141 533,04 лв.

Ето защо, е настъпила перемция и изп.д.№ 62/2010 г. на СИС при РС – Мадан следва да се счита за прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наред с това, в полза на ищеца е изтекла и 5-годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязло в сила съдебно решение от 30.04.2009 г.

Солидарният длъжник „Юнимекс Строй“ ООД, ЕИК 120602150, е бил обявен в несъстоятелност и към настоящия момент е заличен от Търговския регистър.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че той не дължи на ответното дружество исковата сума, ведно с присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът „Хъс“ ООД – Пловдив, ул. Пловдив – север 64А, с ********* А. А., ЕИК 115259725, със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. Пловдив – север 64А, чрез адв. Т. Г., е подал отговор, в който заявява, че признава изцяло иска.

Моли съда да признае за установено, че ищецът не му дължи исковата сума като погасена по давност, но без да присъжда съдебни разноски, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, което е перемирано още на 13.07.2011 г. и от тогава дружеството не е предприемало принудителни действия.

Предвид признанието на иска от страна на ответника, с молба вх.№ 2267/21.01.2026 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

2

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения отрицателен установителен иск и като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът „Хъс“ ООД, ЕИК 115259725, изрично е заявил в отговора си и по съществото на спора, че признава предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК, че ищецът не му дължи сумата от общо 133 720,91 лв., която е осъден да заплати на ответника „Хъс“ ООД, ЕИК 115259725, с решение от 30.04.2009 г. по в.а.д.№ 14/2009 г. на АС при СА – Пловдив, от която: общо 65 588,16 лв. – незаплатена цена по фактури №№ 100022163/26.05.2008 г., 100021767/16.08.2008 г. и 100021043/31.07.2008 г.; общо 30 834,02 лв. – неустойка по цит. фактури, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.02.2009 г. до окончателното плащане, както и 4 639,44 лв. – съдебни разноски, като въз основа на арбитражното решение е издаден на 10.09.2009 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1297/2009 г. на СГС, и въз основа на него е образувано изп.д.№ 20098270400520 на ЧСИ В. А., рег.№ *** на КЧСИ, преобразувано като изп.д.№ 62/2010 г. на СИС при РС – Мадан, поради погасяване на вземането по давност.

Изложените фактически обстоятелства не се оспорват от страните и се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Налице е валидно направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу този иск, тъй като го счита за основателен. С признанията си ответникът заявява също, че изложените от ищеца твърдения в исковата молба отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното от ищеца право съществува.

3

Признатото право не попада в хипотезата на чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което съдът следва да зачете признанията на ответника, уважавайки на това основание предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК, че вземането на ответника не съществува, тъй като е погасено по давност.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по съдебното производство.

В случая обаче е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като не е изискал обратно ИЛ от СИ и няма предприети от негова страна никакви действия и/или бездействия, които да са повод за ищеца за завеждане на делото. Ответникът още в отговора си е признал иска за погасяване на вземането си по давност, поради което направените от ищеца разноски по съдебното производство следва да останат в негова тежест.

Предвид гореизложеното, съдът на основание чл. 237 от ГПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК по отношение на „Хъс“ ООД – Пловдив, ул. Пловдив – север 64А, с ********* А. А., ЕИК 115259725, със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. Пловдив – север 64А, чрез адв. Т. Г., ч е И. Е. Х.., ЕГН **********, от с.

****************************************, със съд. адрес: гр.*********************************, чрез адв. К. Д., не му дължи сумата от общо 133 720,91 лв., за която са осъдени солидарно с „Юнимекс Строй“ ООД, ЕИК 120602150, (сега заличено от ТР) с решение от 30.04.2009 г. по в.а.д.№ 14/2009 г. на АС при СА – Пловдив да му заплатят следните суми: общо 65 588,16 лв. – незаплатена цена по фактури №№ 100022163/26.05.2008 г., 100021767/16.08.2008 г. и 100021043/31.07.2008 г.; общо 30 834,02 лв. – неустойка по цит. фактури, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.02.2009 г. до окончателното плащане, както и 4 639,44 лв. – съдебни разноски, въз основа на което арбитражно решение е издаден на 10.09.2009 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1297/2009 г. на СГС, и е образувано изп.д.№ 20098270400520 на ЧСИ В. А., рег.№ *** на КЧСИ, преобразувано в изп.д.№ 62/2010 г. на СИС при РС – Мадан, поради 4 погасяване на вземането на взискателя по давност.

Решението при признание на иска по чл. 237 от ГПК подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5