Протокол № 767 от 27.01.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 767 гр. София, 25.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА и прокурора Н. В. М.

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Частно наказателно дело № 20231110201106 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Е. Т., се явява, доведен от ареста на НСлС, и с адв. Е*****, служебен защитник.

За СРП се явява прокурор М..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИТЕ ЛИЦА по предоставена справка БДС:

Д. Е. Т., ЕГН: **********, роден на ****** г. в гр. С*****, българин, български гражданин, неженен /живее на семейни начала/, осъждан, основно образование, работи като общ работник, живущ в гр. С******* 1

СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на съда, прокурора и състава.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата, както и по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271 275 НПК, на основание чл. 276 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА делото с постъпило искане на СРП по чл. 64 ,ал.1 от НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д. Е.

Т.,привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 вр. с чл.194,, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК по ДП № 146/2023 г. по описа на 05 РУ–СДВР, пр. пр. № 2583/2023 г. по описа на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 НПК. Нови доказателства няма да соча. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ.Н./ОБВИНЯЕМИЯТ: Оспорваме искането. доказателства. Нямаме други доказателствени искания.

Няма да сочим

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание чл.

283 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА доказателства. и ПРИЕМА приложените по делото писмени

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и на основание чл. 286 НПК

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане. Считам, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки за вземане МНО „Задържане под стража“.

На първо място повдигнатото обвинение и за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. На следващо място от събраните до настоящия етап доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Т. е осъществил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Налице е опасност обвиняемият да се укрие, което се извежда от събраните по делото доказателства. Видно, че настоящето престъпление е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане, като същото се характеризира с висока степен на обществена опасност, което е индиция за установени престъпни навици у обвиняемия въпреки неговата млада възраст. Така наложеното наказание по предходната присъда очевидно не е изиграла своята роля, която е предвидена в чл.36 от НК. Данните по делото сочат, че оставането на свобода на обвиняемия би отворило за него допълнителна възможност да извърши друго престъпление. По така изложените съображения считам, че спрямо обвиняемия са налице предпоставките за налагане на МНО „Задържане под стража“. Моля да се произнесете в този смисъл.

АДВ.Н.: Моля да оставите искането на СРП за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“ по отношение на подзащитният ми Т. без уважение. Мотивите и основанията за това са ни следните:

На първо място считам и не оспорваме твърдението на колегата от СРП, че са налице данни за обосновано предположеше, че подзащитният ми Т. е евентуалния извършител на инкриминираните деяния, които са две - един опит и един осъществен състав на чл. 195, вр. чл.194 от НК. Макар и в първоначален етап на разследването органите на досъдебното производство са събрали категорични и безспорни доказателства относно авторството на 3 инкриминираното деяние. Считам, че не са налице другите две предпоставки визирани в чл.63 от НК за взимане на най-тежката МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или опасност от извършване на престъпление

На следващо място считам, че е осъществения престъпен състав на подзащитният ми Т. на чл.195, ал. 1, вр. с чл.194 от НК касае отнемане на движими вещи чиято стойност не е голяма и съгласно Тълкувателно постановление на ВКС цялата стойност на инкриминираните вещи вкл. и на опита неосъществен на стойност 659,98 лв. не надхвърлят размера на две минимални работни заплати и в този смисъл следва да се приеме, че случаят не е с такава висока степен на престъпен интензитет т.е той е нисък.

Подзащитният ми Т. няма опасност да се укрие, тъй като същият е с установена самоличност, с постоянен адрес на територията на Р България и опасността от укриване може само да се явява хипотетична, а не реална, а и от изявлението на СРП не чухме твърдения в обратна посока,че има реална опасност от укриване. Подзащитният ми е осъждан един единствен път отново за престъпление против собствеността в качеството на непълнолетен и му е наложено наказание при условията на чл. 66 от НК. Същият е с очевидно младежка възраст. Не сочим доказателства, че същият е баща на малолетно дете, но той заяви пред Вас семейното си положение, че живее на семейни начала и има малолетно дете, за което следва да полага необходимите грижи и обществено полезен труд, с който да се издържа и прехранва, както себе си така и семейството си. Въпреки това наистина е налице висока обществената опасност на извършеното инкриминирано деяние и считам, че адекватна мярка за неотклонение, която съдът може да наложи е „Домашен арест“, която също се явява тежка, ограничаваща правото на предвиждане, но с оглед на изложеното считам за адекватна.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Осъзнавам грешката си. Много съжалявам и имам малко дете на 8 месеца, за което да се грижа. Моля за по-лека мярка.

СЪДЪТ дава последна дума на обвиняемия Т..

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка.

4

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание и след като изслуша становищата на страните, намери за установено следното:

Настоящето производството е по реда на чл. 64, ал. 3 от НПК, инициирано по искане на Софийска районна прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража" по отношение на обвиняемия Д. Е.

Т. с ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 146/2023 г. по описа на 05 РУСДВР, пр. пр. № 2583/2023 г. по описа на СРП.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа направеното искане с изложени мотиви за наличието на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираната с Постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2023 г. престъпна дейност, а от друга страна сочи, че е налице реална опасност същият да извърши престъпление, доколкото вече е осъждан с влязла в сила присъда от 01.06.2021г. за друго такова престъпление, поради изложеното моли спрямо обвиняемият Д. Т. да бъде взета МНО „Задържане под стража“.

Защитата от своя страна намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото делото не се разкриват данни за наличието на реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление. Този извод защитата намира, че следва от обстоятелството, че предметът на престъплението не бил на голяма стойност, както и че обвиняемият е с установен адрес и полага грижи за малко дете. Намира, че доколкото все пак деянието се отличава като обществено опасно, то адекватна мярка би се явила „Домашен арест“, доколкото е свързано с ограничаване правото на свободно предвижване.

Обвиняемият поддържа изложеното от защитника и моли да му бъде наложена по-лека МНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НПК, за да се вземе МНО „Задържане под стража“, по отношение на обвиняемия следва да е налице обосновано предположение, че е извършил престъпление, което се наказва с 5

„лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Съдът намира, че съгласно изложеното, за да се вземе най тежката МНО „Задържане под стража“ следва да са налице двете кумулативно предвидени предпоставки визирани в чл. 63, ал. 2 от НПК, а именно спрямо обвиняемия да е налице повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, която предпоставка в случая е изпълнена, доколкото с Постановление от 23.01.2023 г. обвиняемият Т. е привлечен в това му качество за извършено на 22.01.2023 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК осъществено с две отделни деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление.

На следващо място съдът намира, че е налице и втората задължителна кумулативно предвидена предпоставка, а именно от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираната престъпна дейност. Този извод следва при запознаване с показанията на свидетелите - Р***, Д****, В***, С***, М*** и А***. Показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви, като съдържащата се в тях информация е напълно достатъчна за целите на настоящето производство, като същата не се опровергава по никакъв начин от останалия доказателствен материал.

Следва да се посочи, че делото е в своя начален стадий, като в бъдеще доказателствената маса ще бъде попълнена с относим доказателствен материал, като данни са налице по делото, доколкото с Постановление на прокурора са назначени видео-техническа експертиза, лицево идентификационна експертиза, както и събирането на други доказателства и доказателствени средства.

На следващо място за да бъде взета най-тежката МНО „Задържане под стража“ следва да е налице и по една от двете алтернативно предвидени предпоставки, а именно от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод от реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Съдът намира, че към настоящия момент не е налице опасност от укриване на обвиняемия, доколкото същият заяви в днешното съдебно 6 заседание адрес, който обитава заедно с фактическия му съжител, както и негово малолетно дете.

Не така стои обаче въпросът за наличието на реална опасност от извършване на престъпление. Видно от справката за съдимост на обвиняемия същият е осъждан с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство от 01.06.2021 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ като същото е отложено за срок от две години.

С оглед изложеното съдът намира, че на първо място в случая е налице презумцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, съгласно която реална опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление извършено повторно, какъвто е настоящия случай.

На следващо място реалната опасност може да се изведе и от обстоятелството, че настоящето инкриминирано престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на обвиняемия, което говори за едно лице с по-висока степен на обществена опасност склонно да извършва противообществени прояви.