Решение № 1630 от 21.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501901 по описа за 2023 година

П роизводство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** срещу Решение № 1831/25.04.2023 г. по гр.д. № 17 807/2022 г. на РС – Пловдив , с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу въззиваемата Б. В. М., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено, че М. дължи на дружеството в качеството му на цесионер на основание сключен между нея и „ Микро Кредит АД „ Договор за заем *** от *** г. следните вземания: сумата 906, 43 лв. – главница по договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / 28.07.2022 г. / до окончателното й изплащане; сумата 113, 79 лв. – договорна лихва за периода 27.12.2019 г. – 27.09.2020 г.; сумата 990 лв. – застрахователна премия за периода 27.12.2019 г. – 27.09.2020 г. и сумата 212,24 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.12.2019 г. - 27.07.2022 г. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 11 966/2022 г. на РС – Пловдив Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата М. не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** в качеството му на цесионер с цедент „ Микро Кредит АД „ срещу Б. В. М., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за 1 признаване за установено, че М. дължи на дружеството в качеството му на цесионер на основание сключен между нея и „ Микро Кредит АД „ Договор за заем *** от *** г. следните вземания: сумата 906, 43 лв. – главница по договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / 28.07.2022 г. / до окончателното й изплащане; сумата 113, 79 лв. – договорна лихва за периода 27.12.2019 г. – 27.09.2020 г.; сумата 990 лв. – застрахователна премия за периода 27.12.2019 г. – 27.09.2020 г. и сумата 212,24 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.12.2019 г. - 27.07.2022 г. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 11 966/2022 г. на РС – Пловдив Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.

Ищецът твърди, че до крайния падеж на договора и понастоящем ответницата е престирала частични плащания по кредита и процесните задължения са останали незаплатени.

Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на иска. Поддържа възражения за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че в същия не са посочени разходите, включени в ГПР и определящи неговия размер – посочения в договора 49,80%. Поддържа че този размер не е действителния, тъй като в разходите, формиращи ГПР не е включена застрахователната премия, както и че при включването й в ГПР същият надхвърля императивно установения максимален размер – чл. 19 ал. 4 от ГПК. Поддържа че това нарушение влече недействителност на договора като цяло. Поддържа клаузата за заплащане на застрахователната премия от заемодателя на застрахователя и връщането й от потребителя на заемодателя да е на самостоятелно основание – чл. 10 ал. 1 от ЗПК, нищожна - договорът за застраховка съставлява неразделна част от договора за кредит, но шрифтът на текста / на договора за застраховка / е с размер под 12. Поддържа още, че уговорената застрахователна премия в размер на 1 782 лв. противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и съставлява скрито оскъпяване на кредита. Поддържа възражение и че тази застрахователна премия не е платена от заемодателя на застрахователя, съответно не е налице основанието заемодателят да я претендира от заемополучателя.

Представен е процесният договор за заем, с който е договорено предоставянето от Микро Кредит АД на ответницата Б. В. М. заемни средства в размер на 1 500 лв. за срок от 18 месеца, подлежащи на връщане, ведно с фиксирана за целия срок на договора възнаградителна лихва посредством 18 равни месечни вноски / всяка от 102, 19 лв. / с краен падеж 27.09.2020 г. – обща сума за погасяване 1 839, 42 лв. съгласно изготвения към договора погасителен план за подлежащата на връщане сума от 1 839, 42 лв. – главница и договорната лихва. В договора са посочени ГЛП 26,90% и ГПР 49,80%. В раздел 3 от договора, именуван допълнителни услуги, страните са се съгласили, че потребителят ще ползва и допълнителната услуга „ финансиране и разсрочено връщане на застрахователната премия по сключен от него договор за застраховка „ , като ще върне на дружество – заемодател платената от него вместо заемополучателя премия на 18 равни месечни вноски в размер от 99 лева всяка.

Представени са Общите условия на Микро Кредит АД към индивидуалния договор за заем – подписани от страните по договора. В същите е изрично посочено, че сключването на договор за застраховка, обезпечаващ вземанията на дружеството към заемополучателя, както и сключването на клаузата на раздел 3 от индивидуалния договор / казаната допълнителната услуга „ финансиране и разсрочено връщане на застрахователната премия“ / не са задължителни условия за разрешаването на заема и предоставянето на заемните средства.

Представена е застрахователната полица между ответницата – заемополучател и третото лице ЗК „ Уника Живот „ АД, в която е посочено, че е застрахована сумата 1 500 лв. по процесния договор за заем, ползващо се по застраховката лице е Микро Кредит АД, 2 посочени са застрахователните покрития, периода – срока на договора за заем, размера на застрахователната премия - 1 782 лв., платима еднократно на датата на отпускането на заема.

Представен е договора за цесия между ищцовото дружество и Микро Кредит АД и Приложение 1 към него – от който се установява че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

Прието е заключение на ССчЕ, от която се установява размера на съответната част от главницата и на съответната част от договорната / възнаградителна /, формиращи всяка анюитетна месечна вноска от 102, 19 лв. ; извършените от ответницата плащания по кредита и тяхното отнасяне към всяко отделно задължение по договора / главница, лихва, застр. премия /; изчислен е размера на ГПР с включена в него застрахователна премия – 270, 50%.

При така установеното районния съд е приел договорът да е недействителен поради това, че в него не са посочени разходите, на база които е изчислен ГПР; поради невключването в ГПР на застрахователната премия, съставляваща според районния съд задължителен разход по кредита. В тази насока е изложил мотиви, че сключването на договора за застраховка в полза на заемодателя е задължително условие да се усвои кредита от потребителя - въпреки клаузите в противна насока в Общите условия, тъй като застраховката е в полза на кредитора, сключена е в деня на сключването на договора за заем и застрахователната премия е включена в месечните вноски по погасителния план. Освен това, клаузата за заплащане на застраховка била неравноправна като уговорена във вреда на потребителя, с цена, по голяма от размера на предоставените заемни средства и като така води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По така изложените доводи претенциите са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Въззивникът поддържа оплаквания горните изводи на районния съд да са неправилни. Настоява, че видно от разпоредбите в Общите условия сключването на застрахователния договор между потребителя – заемополучател и третото лице – застраховател, както и уговорката застрахователната премия да се плати от заемодателя и да се издължава от заемополучателя на платилия я заемодател чрез месечни вноски не са задължително условие за сключването на договора за кредит, съответно не са основание да бъде отказано сключването на договора и предаването на заемната сума, отказа на потребителя да сключи договора за застраховка или да ползва услугата по раздел 3 от индивидуалния договор не води до по неблагоприятни за него финансови условия по кредита в сравнение с кредитополучателите, сключили такива договори. Застрахователната премия се връща от заемополучателя в размера й по договора за застраховка, без да се оскъпява с допълнителни плащания извън този й размер. Следователно клаузата на раздел 3 от индивидуалния договор не е неравноправна, същата не създава допълнителни задължения за потребителя, а застрахователната премия правилно не е включена в посочения в облигацията годишен процент на разходите / ГПР /, тъй като не е задължителен разход за получаването на кредита. Съответно посочения в договора ГПР е действителния такъв и не е налице нарушение на императивни материално правни норми - чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, чл.

19 ал. 4 от ЗПК, чрез невярно заблуждаващо потребителя посочване на размера на ГПР, както и действителния негов размер не е над законоустановения максимум. Поддържа също така, че ЗПК не изисква изрично посочване в договора на разходите на база които е изчислен ГПР – като същите са и пределно ясни от неговото съдържание, а само взетите предвид допускания, като в случая това са само и единствено базовото допускане по б. „а „ от Приложение 1 към ЗПК, а именно че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват поетите задълженията си по него пълно и точно. Развива доводи и в насока, че всички изисквания на ЗПК за форма и съдържание на договора за кредит, относими към неговата действителност съгласно чл. 22 от ЗПК са спазени, в т. и относно 3 големината на шрифта, като последното изискване е неприложимо за застрахователния договор, който договор - макар и във връзка с този за кредит, е самостоятелен договор между заемополучателя и третото лице – застраховател.

Жалбата е частично основателна.

ЗПК не изисква в договора за кредит да са посочени разходите, на база които е формиран ГПР, а да бъдат посочени допусканията, използвани при неговото изчисляване, които допускания са в смисъл предвиждания за бъдещето, а не разходите по кредита, включващи се в ГПР – чл. 11 т. 10 от ЗПК. Тези допускания/предвиждания са изчерпателно изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, съответно в издадения в нейно изпълнение ЗПК и конкретно в т.3 от Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Допусканията са две групи: 1/ Базовите допускания по чл. 19 т.3. и т. 4 от Директивата – съответно т. 3 , б. „а“ и б. „б“ от Приложение № 1, които са значение за всеки вид потребителски кредит и 2/ Допълнителните допускания по чл. 19 т. 5 от Директивата – съответно т.3, букви в, г, д, е, ж,з, и, к, л, м от Приложение № 1, които касаят специални видове кредити, чиито специфики препятстват възможността ГПР да се определени при сключването на договора, поради което се налага да се правят допускания за бъдещето с цел неговото определяне с точност по т.2 б. „г „ от Приложение № 1. В случая за процесния кредит втората група допускания са неприложими, а от базовите допускания е приложимо единствено базовото допускане по б. „ а „ на т. 3 от Приложение № 1, а именно – да се допусне че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват задълженията си по него – което условие не е необходимо да бъде изрично записвано в договора за кредит, тъй като наличието му се презумира от самия договор. Поради фиксиран в облигацията размер на лихвения процент за целия срок на действие на договора второто базово допускане / касаещо договори, при които са уговорени променливи лихвени проценти / е неприложимо в случая. Следователно неправилен е извода на първоинстанционния съд за недействителност на договора поради непосочването в същия на взетите предвид разходи при изчисляване на ГПР.