Решение № 957 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110201521 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ******* срещу наказателно постановление № 799625-F783279 от 29.11.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.96, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.178 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството, а освен това се претендира, че не било налице извършено нарушение, тъй като дружеството попадало в обхвата на нормите на чл.41, т.1 и т.2 от ЗДДС. В случай, че се приеме наличието на извършено нарушение, то се прави искане за намаляване размера на имуществената санкция до нейния законов минимум.

В откритото съдебно заседание за дружество-жалбоподател „****“ ООД, редовно уведомено, не се явява представител. Депозирана е молба от процесуалния представител адв. Н., в която посочва, че поради служебен 1 ангажимент не можел да се яви и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното НП, като в условията на евентуалност, иска да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за което предоставя договор за правна защита и съдействие, като прави възражение за прекомерност на евентуално поискано юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата.

Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Заявява, че в издаденото НП изрично било описано нарушението, посочена била дата и място на извършването му. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а санкцията била справедлива.

Задълженото лице не представило доказателства за приложение на чл.41, т.1, б. „А“ от ЗДДС. Процесните услуги се предоставяли от „****“ ООД, а не от преподавателите за тяхна сметка. Приложение в случая не намирала и разпоредбата на чл.41, т.2 от ЗДДС, тъй като услугите не можело да се квалифицират като частни уроци, заместващи училищното или университетското образование. Подробни съображения били изложени в издаденото НП, където била посочена и практика на СЕС. Задълженото лице все още не било подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се установявали такива намерения от негова страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 16.08.2024 г. била извършена проверка на дружеството-жалбоподател „****“ ООД във връзка с евентуално неизпълнено задължение за регистрация по ЗДДС. При проверката било установено, че дружеството е данъчно 2 задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС и за периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. е реализирало облагаем оборот в размер на 101 070,16 лева, формиран по банков път от предоставяне на услуги по даване на частни уроци от квалифицирани преподаватели на физически лица на територията на страната, поради което и съгласно изискването на чл.96, ал.1 от ЗДДС, трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 100 000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, тоест това задължение е следвало да бъде изпълнено до 07.10.2023 г., който обаче бил събота неработен ден. В тази връзка задължението трябвало да бъде изпълнено до понеделник 09.10.2023 г. включително. Такова заявление обаче не било подадено не само в посочения 7-дневен срок, но и до датата на извършване на проверката – 16.08.2024 г., което било закъснение с 312 дни.

На 19.08.2024 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F783279. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на съставянето му, след което бил предявен на представляващ дружествотонарушител, който го подписал без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 799625-F783279 от 29.11.2024 г., с което за нарушение на чл.96, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.178 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. М., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелката М. подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Сподели, че дружеството е реализирало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 101 070,16 лева, като задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация в периода от 01.10.2023 г. до 07.10.2023 г.

Реално срокът бил до 09.10.2023 г., понеже 07.10.2023 г. бил неработен ден и нарушението било извършено на 10.10.2023 г. с изтичането на срока. Към 3 момента на проверката все още не било подадено такова заявление от дружеството. Реализираният оборот бил установен въз основа на справки, които били предоставени от задълженото лице и които справки били за реализиран оборот за всеки от месеците през проверявания период. Било изискано от задълженото лице да декларира, ако е вписано в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта като институция, предоставяща предучилищно и училищно образование. Задълженото лице не само, че не предоставило такъв документ, но и изрично декларирало, че не притежава такъв. В тази връзка не били установени обстоятелства, които да освобождават дружеството от задължението за регистрация по ЗДДС.

Показанията на свидетелката са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Неоснователни са възраженията, че не била посочена точната дата на нарушението, както и че бил изтекъл тримесечният давностен срок за 4 съставяне на акта. В издаденото НП ясно е посочено, че нарушението е било извършено на 10.10.2023 г. в гр. София и това е денят след изтичането на законоустановения 7-дневен срок за подаването на заявление за регистрация.

Подробно е описано, че 07.10.2023 г., когато е изтичал срокът е бил неработен ден, поради което този срок е изтекъл на следващия работен ден, който е 09.10.2023 г. и на следващия ден нарушението е било извършено. Актът е съставен в тримесечен срок от откриването на нарушителя, тъй като проверката е била възложена на 17.06.2024 г. и от този момент нататък е започнало да се събират доказателства за установяване на това дали има извършено нарушение и кой е неговият извършител. Актът е съставен на 19.08.2024 г. Същият е съставен и в двугодишен срок от извършване на нарушението, тъй като се касае за данъчно нарушение.

Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС в редакцията си към датата на нарушението е предвиждала, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Адресат на цитираното правило за поведение е всяко данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, а именно всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от нея. Дефиниция на последно въведеното понятие се открива в текста на чл.3, ал.2 от ЗДДС, който определя като независима икономическа дейност, дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В конкретния случай жалбоподателят се явява задължено лице, извършващо независима икономическа дейност. По делото категорично се установи, че в периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. дружеството-жалбоподател „****“ ООД е реализирало облагаем оборот в размер на 101 070,16 лева, формиран по банков път от предоставяне на услуги по даване на частни уроци от квалифицирани преподаватели на физически лица на територията на страната, поради което е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 75 дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 100 000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, тоест това задължение е следвало да бъде изпълнено до 07.10.2023 г., който обаче е бил събота неработен ден. В тази връзка задължението е трябвало да бъде изпълнено до понеделник 09.10.2023 г. включително. Такова заявление обаче не е било подадено не само в посочения 7-дневен срок, но и до датата на извършване на проверката – 16.08.2024 г., което представлява закъснение с 312 дни. Предвид на това съдът приема, че от обективна страна е била нарушена разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие, като не се изпълни задължението за подаването на заявление за регистрация в законоустановения срок, с което е завършен фактическият състав от обективна страна. Закъснението към момента на проверката е измерено в размер на 312 календарни дни. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетелката, така и от приложените по делото писмени доказателства.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от обективна страна, каквото е налице. Без значение са също така причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна на деянието и са ирелевантни.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89b3f86a-bf45-42a9-ae38-75ec61452524