Решение № 106 от 08.05.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Айтос, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20222110100535 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ш. М. А., ЕГН ********** и Н. Х. А., ЕГН *** , двамата от***, действащи чрез адв.Д. В. – БАК, със съдебен адрес: *** против И. К. О., ЕГН ********** и З. С. О., ЕГН **********, двамата съпрузи с адрес: ***.

С исковата молба ищците Ш. М. А., ЕГН ********** и Н. Х. А., ЕГН *** предявяват спрямо ответниците И. К. О., ЕГН ********** и З. С. О., ЕГН ********** осъдителен негаторен иск, който намира правно основание в чл.109 от Закона за собствеността (ЗС). Със същия молят да бъде постановено съдебно решение, с което ответниците И. К. О. и З. С. О., двамата с адрес: ***, да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост пo отношение на собствения им УПИ VI-209 кв.29 пo плана на ***, пълноценно и несмущавано, като:

ПPEMAXHAT находящата се в собствения на двамата ответници имот УПИ III-208, кв.29 пo плана на ***, част от полумасивна сграда - ПМС, разположена на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана на ***;

ПРЕМАХНАТ находящата ce в собствения на двамата ответници имот УПИ III-208, кв.29 пo плана на ***, част от бетонна площадка, разположена на разстояние дo 3 метра от имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана на ***;

ПPEMAXHAT находящата се в собствения на двамата ответници имот УПИ 1

III-208, кв.29 пo плана на ***, тоалетна, ведно с изградените към нея навес и дървена барака, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана нa ***;

ПРЕМАХНАТ находящите ce в собствения на двамата ответници имот УПИ III-208 KB. 29 пo плана на ***, 1 брой липа и 2 броя див орех, засадени в източната част на дворното им място и намиращи се до имотната граница, на разстояние пo-малко от 3 метра oт имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв. 29 пo плана на ***.

Ищците претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства: Нотариален акт № 126 и 127 от 25.10.1995 г. на PC-Айтос, Нотариален акт № 175/1996 г. на PC Айтос; Скица № 1015/11.11.2021 г. на Община Руен.

Заявени са доказателствени искания – за назначаване на Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с конкретни задачи и допускане на двама свидетели в режим на довеждане.

В съдебно заседание ищците, чрез адв.Д.В. - БАК поддържат първоначално заявените претенции, както и направено по реда на чл.214 ГПК изменение на иска и ангажират доказателства. Представят списък по чл.80 ГПК, поддържайки искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците И. К. О. и З. С. О., чрез пълномощник адв.Г. К. - БАК представят писмен отговор. Оспорват основателността на исковата претенция в цялост. Молят за отхвърлянето й от съда и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Пo отношение на иска пo чл.109 от ЗС заявяват възражение за изтекла давност за предявяването му и в четирите му части, като сочат, че всички постройки/дървета, чието премахване се претендира от ищците са съществували oт десетилетия, a постройката, описана като ПМС дори била нанесена в кадастъра на *** oт1988г. Представят доказателства - скица № 678/2021г. на общ. Руен и заявяват доказателствени искания.

В съдебно заседание ответниците, чрез адв.К. поддържат становището, дадено в отговора на и.м. и оспорват предявения иск.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищците твърдят, че ca собственици на УПИ IV-209 в кв. 29 пo плана на ***, на общо 11/14 ид.ч., за което се легитимират с Нотариален акт № 126 и 127 от 25.10.1995 г. на РС-Айтос. Hе е спорно, че нa запад имотът им граничи с УПИ III-208 кв. 29, собственост 2 на ответниците – съпрузите И. К. О. и З. С. О.. Исковата претенция се обосновава с твърдението, че нa границата с дворното място на ищците - на самата гранична регулационна линия, ответниците са изгрА.и строеж, представляващ ПМС /полумасивна сграда/, разположен на разстояние до 3 метра от имотната граница. Строежът бил извършен без строителни книжа, без съгласието на ищците и ce намирал непосредствено на имотната граница, вместо на отстояние от 3 метра, каквото е изискването на закона и с височина, пoголяма от допустимата, около 5 м. Твърди се, че съществуващият в този вид и на това място строеж пречи на ищците да упражняват правото си на собственост пълноценно, неправомерно ги ограничава в ползването на част от дворното им място, граничещо с ПМС на ответниците, която поради изграждането й в този вид и на това място засенчвала част от двора, като ограничавала неправомерно светлата площ, a това препятствало ищците в ползването на празното им дворно място за отглеждане на качествена растителна продукция, създавало пречки по-големи от обикновените за ползване на двора за добив на добра продукция от пипер, домати, краставици. Наред с това ищците сочат, че ответниците са изляли бетонна площадка, изградена на самата гранична регулационна линия между двата съседни имота, направена без строителни разрешения и съгласие. Изграденото на това място създавало условия за стичане на дъждовна вода от така излятата на място бетонна плоча в собствения на ищците имот, който се наводнявал, като вследствие съществуването на този бетон се задържала вода и влага и така ищците били принудени да търпят вредните последици от неправомерните действия на ответниците. Освен това, в имота си ответниците изгрА.и тоалетна, на разстояние по-малко от 3 метра (на около 50 см.) от границата с дворното място на ищците, която им пречила, поради острата миризма. В източната част на дворното си място в непосредствена близост до имота на ищците, ответниците засА.и дърво – липа от висок дървесен вид, с височина около 10-12 метра. Hа същата имотна граница се намирали и 2 6р. дървета - див орех около 10 метра високи, които също засенчвали имота на ищците и ограничавали правото им на собственост, създавайки им пречки да ползват пълноценно и несмущавано дворното си място.

В подкрепа на изложената в исковата молба фактическа обстановка и досежно наличието и местоположението на гореописаните обекти в имота на ответниците (процесните сгради и дървета, чието премахване се иска) ищците ангажират гласни доказателства – чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. Ю. и О. М. А..

При пълно кореспондиране помежду им се установява както наличие на обектите, така също и създадените на ищците пречки да упражняват правото си на собственост - стичане на дъждовна вода от така излятата от ответниците бетонна плоча в имота на ищците; засенчване на част от двора, ограничаване на светлата площ и препятстване за отглеждане на зеленчуци, разнасяне на неприятна миризма от външната тоалетна.

В подкрепа на изложеното – досежно съществуването на място на обектите, е неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице по назначената СТЕ, въз основа на което е направено уточнение на исковата претенция.

Ответниците не оспорват факта, че с ищците са съседи, както и че процесните обекти, чието премахване се претендира - съществуват, но излагат възражения против предявения негаторен иск в няколко насоки: твърдят, че действащият кадастрален и 3 регулационен план на *** е от 13 юни 1988г. като постройката, обозначена като пМС на скицата, приложена към исковата молба, построена в дворното място на техния поземлен имот № 208, е отразена на този план. Същата била построена на имотната граница със съседите, пpи условията нa реципрочност – постройката на съседите съществувала доскоро и била съборена пo време, когато отношенията им се влошили, но меродавен според ответниците бил фактът, че строителството е извършено на имотната граница при условията на взаимност. Същото било относимо и за претендираната за събаряне тоалетна - не била нанесена пo плана на ***, нo се намирала непосредствено до ответниковата ПМС и покривала лицето на ПC на ищците. Ответниците оспорват и искането за премахване на част от бетонната площадка, намираща се в имота им на разстояние по-малко от 3м. от имотната граница със съседите, като изтъкват, че не е строеж, a „бетонна площадка“, чието предназначение било да не допусне водата от улицата да навлезе и да се оттича в имота им и поради тази причина е с обратен наклон, т.е. към улицата. Не ангажират гласни доказателства.

По отношение на искането за премахване на дървета - един брой липа и два броя див орех, находящи се на разстояние, по-малко от 3 метра от имотната граница между двата поземлени имота, ответниците го оспорват, изтъквайки че се отнася за дървета „саморасляци“, a не за преднамерено посяти в близост до имотната граница насаждения.

Отделно от това се позовават на недопустимост на искането за премахване на дърветата по съдебен ред и чрез негаторен иск по чл.109 ЗС, при наличие на специален административен ред по чл.52 от ЗС. По повод на така направеното възражение, следва да се отчете следното:

От наведените твърдения и отправения петитум – за осъждане на ответниците да премахнат трите дървета, които са на по–малко от предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от имота на ищците следва, че предявения иск е с правно основание чл.109, във вр. с чл. 52 ЗС.

Искът е процесуално допустим по следните съображения:

Съгласно чл. 52 ЗС споровете относно дървета, намиращи се на по-малко от допустимото от закона отстояние от съседни имоти, се решават от кмета на общината, района или кметството, но само в случаите, когато става въпрос за отсичане на клони и корени, преминаващи в съседния имот, или когато се иска преместване на дърветата.

Исковете за премахване (изкореняване или отсичане) на дървета, какъвто е и предявеният от ищците иск, се разглеждат и разрешават от съда, включително и когато се иска премахване на дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила (това са видовете, изброени в чл. 34 ЗОСИ и чл. 63, ал. 2 ЗУТ) – в този смисъл са разясненията, дадени с решението на Президиума на Народното събрание на НРБ за тълкуване на чл. 52 ЗС, обн.

ДВ, бр. 61/1970 год., както и по-актуалната задължителна съдебна практика.

Поради изложеното предявеният иск е допустим.

По съществото на иска съдът приема следното:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу всяко неоснователно действие /бездействие/, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да е и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.

4

Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел V – ти от Закона за собствеността. В чл. 52 ЗС е уредено точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранено да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Нормата на чл.52 ЗС е императивна, ограничението установено с нея е в нормативно определени граници, чието нарушаване винаги обуславя извод за наличността на неоправдани пречки за използване на съседния имот. С други думи, нарушаването на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика – ищец, установени в чл. 52 ЗС, безусловно съставляват неоснователни действия по смисъла на чл.109 от ЗС и собственикът разполага с правно признатата възможност чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му – в този смисъл е Решение № 60/29.05.2014 год. по гр. дело № 7375/2013 год. на ВКС на РБ, ІІ, г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна за настоящия състав съдебна практика.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89b3b092-4664-4bcf-8562-46926daf30d4