Определение № 1211 от 13.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1211 гр. Бургас, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20232100601543 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХII от НПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18986/06.11.2023 г. /пощенско клеймо от 02.11.2023 г./ от адв. Стефан Гайдарски, в качеството на защитник на Д. А. В. и Т. Т. Т. – подсъдими по НОХД № 3656/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, против Протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 26.10.2023 г., в частта, в която след като е констатирано от съдебния състав, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или на пострадалите лица, е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас. Отправено е искане пред въззивната инстанция да бъдат изяснени процесуални пороци в обвинителния акт, които макар и посочени от защитника в разпоредителното заседание, недопустимо не били обсъдени в с обжалвания съдебен акт. Във връзка с липсата на мотиви в атакуваното определение, е изразено становище, че по този начин изначално е било опорочено правото на защита на подсъдимите лица.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното определение и материалите по приложеното към делото Досъдебно 1 производство № 130/2022 г. по описа на 05 Районно управление – Бургас, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК прие за установено следното:

Съдебното производство по НОХД 3656/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт против подсъдимия Д. А. В. за престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и против подсъдимия Т. Т. Т. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

В насрочено на 26.10.2023 г. разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, защитникът на двамата подсъдими – адв.

Гайдарски, е изразил становище за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора заради наличие на предпоставките по чл.

249, ал. 4, т. 1, предл. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Според защитника неправилно в обвинителния акт е отчетена предходната съдимост на двамата му подзащитни, включваща осъждането им в Република Чехия за извършено в съучастие помежду им престъпление кражба. Възразено е от страна на адв.

Гайдарски срещу възможността осъждането на В. и Т. в Чехия да се третира като квалифициращо обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, доколкото не е реализирана процедура по признаване на постановената от чешкия съд присъда и доколкото в обвинителния акт не е обсъдено от представителя на държавното обвинение дали настоящият случай е маловажен или не. Според защитника е допуснато нарушение, което е съществено от процесуална гледна точка, защото заради него за подсъдимите, които са възстановили щетите, при тази правна квалификация на извършеното ще е неприложим привилегированият досежно наказуемостта състав на чл. 197, т. 3 от НК.

По възражението районният съд, в условията на чл. 248, ал. 5 от НПК, бланкетно е приел, че в хода на досъдебното производство не е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и на пострадалите. Оставил е без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за повдигане на ново обвинение, като го е насрочил за разглеждане по общия ред.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба, с която е сезиран, 2 за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК предвид разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, съгласно която на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 248, ал.1 т. 3 от НПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Макар и без да е обсъдил възраженията на защитника, съдебният състав на Районен съд е извършил и обективирал в съдебния акт от проведеното на 26.11.2023 г. разпоредително заседание преценката си за липса на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

И настоящата въззивна инстанция преценя, че твърдяното от защитата нарушение, че липсва словно фактическо обвинение, че случаят е немаловажен, за разлика от правната му квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, не е от такъв характер, че да обоснове прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за повдигане на ново обвинение. Обвинителният акт, съдържащ в своята обстоятелствена част мотиви, обуславящи немаловажността на случая – относно личната опасност на подсъдимите, стойността на кражбата, числеността на деянията в рамките на продължаваната престъпна дейност, съдържа обсъждане на данни за такава немаловажност в съответствие с дадената от държавния обвинител квалификация на по-тежко наказуемо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

На следващо място, несподелимо е разбирането на адв. Гайдарски, че правно значими за българския съд са единствено присъдите, постановени от български съдилища и приетите за изпълнение по съответния ред присъди на чуждестранни съдебни органи. Тези аргументи противоречат на действащото право. Според въведеното през 2011 г. в законодателството ни правило на чл.

8, ал. 2 от НК /ДВ, бр. 33 от 2011 г./, влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. За целите на зачитането на правните последици на чуждестранната присъда законът не е предвидил нарочна процедура, която 3 следва да се изпълни, за да стане възможно то, вкл. не се предвижда чуждестранната присъда да е призната по реда на чл. 463 и сл. от НПК, както счита защитникът. Процедурата по чл. 463 и сл. от НПК има значение за изпълнението на присъдите на чуждестранните съдилища, но не и за зачитането на последиците от тях. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 4, ал. 2 от НПК, според която влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. От този текст ясно се вижда, че непризнаването на присъдата на чуждестранен съд е пречка единствено пред възможността за нейното изпълнение в България, но не и пред възможността да се зачетат вторичните нейни последици, каквито според закона и съдебната практика са определянето на правната квалификация на деянието по новообразуваното производство; прилагането на правилата на чл.

23-25 от НК; прилагането на института на условното осъждане или привеждането в изпълнение на наказание на осн. чл. 68 от НК; преценката за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства; обосноваването на опасност от укриване и/или извършване на престъпление и пр. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 463, ал. 1 от НПК, според която влязла в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3 /от НПК/ и при наличие на указаните предпоставки. Липсата на нарочна процедура за вземане предвид на присъди, издадени в други държави-членки /която липса не противоречи на РР 2008/675/ПВР на Съвета за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, нито Европейската конвенция за международно признаване на присъди, ратифицирана от България през 2004 г./ сама по себе си показва, че значението и правните последици на предишното осъждане с такава присъда се зачитат при същите условия, при които се зачитат и последиците от предишна присъда, постановена от български съд. Ето защо в настоящия случай, отчитайки предходното осъждане на подсъдимите в Република Чехия, като квалифициращо деятелността им обстоятелство, държавният обвинител не е допуснал нарушение на закона, ограничаващо процесуалните им права.

Поради така констатираното отсъствие на претендираното основание при постановяването на оспореното определение, настоящият въззивен съд 4 приема, че следва да го потвърди в атакуваната му част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал.1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 26.10.2023 г. по НОХД № 3656/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта му, в която е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимите Д. А. В. и Т. Т. Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас за повдигане на ново обвинение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5