Определение № 141 от 17.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503268 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД – гр.

София, ЕИК 202531869; против Разпореждане № 27674/01,11,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15855/2023 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 98125/31,10,2023 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник И. Р. Х. с ЕГН **********; за вземания по сключен между страните договор за паричен заем № 746044/05,10,2022 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено и вместо това да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 98125/31,10,2023 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София, ЕИК 202531869; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И. Р. Х. с ЕГН **********; за вземания по сключен между страните договор за паричен заем № 746044/05,10,2022.

1

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е фиксиран на 35,04 %, а ГПР е 41,17 %. В договора за кредит се сочи, че годишният процент на разходите е определен съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Неясно остава при това положение на какво се дължи разликата между посочените в договора фиксиран лихвен процент и годишният процент на разходите.

Наред с това: общата дължима от кредитополучателя сума е определена с договора на 1628 лв., в които наред с предоставената главница и договорното възнаграждение, е включена и сумата от 649,28 лв., представляваща неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Следователно предоставената с договора информация относно размера и начина на формиране на годишния процент на разходите е неясна и подвеждаща, поради което следва да се приеме, че е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова правилно РС е приел, че съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна основание по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Според заявлението, длъжникът е заплатил една или повече от дължимите вноски. В рамките на заповедното производство не би могло да се провери каква част от заплатените суми е отнесена като погашения по главницата и каква – като заплащане на договорна лихва, за която се допуска да е неравноправна. Следователно в настоящото производство не би могло да се приеме, че цялата претендирана със заявлението главница е дължима, 2 поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Като е стигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27674/01,11,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15855/2023 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 98125/31,10,2023 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София, ЕИК 202531869; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.

410 ГПК срещу длъжник И. Р. Х. с ЕГН **********; за вземания по сключен между страните договор за паричен заем № 746044/05,10,2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3