Решение № 374 от 23.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. А.

Членове:

Лилия Н. Г.ева

Атанас Н. А. при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Атанас Ст. А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600850 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 27.09.2022 г. постановена по НОХД № 6119/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав подсъдимата К. С. Д. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на 30.07.2012 г., в гр. София, противозаконно да е присвоила чужда движима вещ в големи размери - лек автомобил „БВМ“, модел „Х6“, ДК № *******, № на рама 5UXG43558LJ35312, на стойност 83 128, 04 /осемдесет и три хиляди сто двадесет и осем лв. и четири ст./ лв., собственост на „Х.А.-А.А.“ ЕООД, ЕИК *******, клон Бургас, който владеела на основание анекс към договор за финансов лизинг № 540101411 /стар № 540101287/, сключен от нея с „Х.А.-А.А.“ ЕООД, ЕИК *******, клон Бургас на 09.09.2009 г., и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест на прокурор от БРП, в който се излагат доводи за несъответствие на постановената оправдателна присъда със събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които установявали съпричастност на подсъдимата към деянието, за което е повдигнато обвинението. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава.

Постъпило е и възражение срещу подаденият протест от адв. С. – защитник на подс.

Д., в което се излага, че същият е неоснователен, като подробно се акцентира, че от събраната доказателствена съвкупност по делото правилно СРС е постановил оправдателната си присъда спрямо подзащитната й. Моли съда да потвърди първоинстанционният акт като правилен и законосъобразен.

В разпоредително заседание на 20.02.2023 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други 1 доказателства.

В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста, но не го й оттегля.Посочва, че първоинстанционната присъда е правилна , обоснована и съда подробно в мотивите си се е занимал, както с обективната, така и със субективната страна на деянието. Моли съда да я потвърди изцяло.

Упълномощеният защитник на подс. Д. – адв.С. твърди, че така подаденият протест е неоснователен, поради което моли съда същият да бъде оставен без уважение.Излага подробни съображения относно недоказаността на това подзащитната й да е извършила вмененото й престъпление. Прави искане от съда да потвърди първоинстанционната присъда. Прави се искане за присъждането на направените разноски по време на въззивното производство.

Подсъдимата К. Д. редовно уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното й право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейното отменяване.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които са следните:

Подсъдимата К. С. Д. е родена на ******* г. в гр. Кюстендил. Същата е българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с висше образование, работи, с постоянен адрес гр. София, кв. „Павлово“, ул. „******* и настоящ адрес гр. Кюстендил, ул. „******* *******.,с ЕГН ********** .

Към 2009 г. свидетелят Б.Б. бил едноличен собственик на капитала и управител на дружество „А.“ ЕООД, със седалище в гр. Бургас, като дружеството осъществявало търговска дейност по закупуване и последваща продажба на леки автомобили. Във връзка с нея в неустановен момент през 2009 г. „А.“ ЕООД осъществило внос от САЩ на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, рама № 5UXG43558LJ35312. Предвид установена с „Х.А.-А.А.“ ЕООД практика по осъществяване от страна на последното на стоково финансиране във връзка с покупката и последващата продажба на автомобили, които били на висока стойност, какъвто бил процесният, на 11.05.2009 г. между „А.“ ЕООД, представлявано от св. Б., в качеството на продавач, и Х.А.-А.А.“ ЕООД, клон Бургас, представлявано от свидетелите Т.Г. и А.А., в качеството на купувач, бил сключен договор № А 2009/25 за покупко-продажба на процесното МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, рама № 5UXG43558LJ35312. По силата на този договор правото на собственост върху автомобила било придобито от „Х.А.-А.А.“ ЕООД, клон Бургас срещу сумата от 141 000 лв.

Предвид съществуващата между двете дружества практика, помежду им бил сключен и договор за финансов лизинг № 540101287/08.05.2009 г., по силата на който „А.“ ЕООД придобил качеството на лизингополучател по отношение на процесния лек автомобил, до намиране на клиент, който да встъпи в правата и задълженията му по сключения договор.

Автомобилът бил регистриран и получил ДК № *******, и в свидетелството му за регистрация като ползвател било вписано „А.“ ЕООД. На практика владението върху МПСто не било променяно, като и след сключването на описаните договори то продължило фактически да се намира в шоурума на „А.“ ЕООД в гр. Бургас, в който към онзи момент на длъжност „продавач-консултант“ работели свидетелите Г. Ч. и В.Д.. Името на последната /с предишна фамилия Р./ фигурирало като „съставител“ на фактура № 0300000305/11.05.2009 г. на стойност 141 000 лв., с издател „А.“ ЕООД и получател „Х.А.-А.А.“ ЕООД, клон Бургас.

Същевременно, към 2009 г. подсъдимата К. С. Д. /с предишно фамилно име С./ живеела с майка си в гр. София. Била студентка и не работела, при което била издържана от 2 майка си. През месец април 2009 г. се запознала с неустановено по делото лице, което било наричано от познатите си с малко име „Б.“, и постепенно отношенията им преминали в интимна връзка. „Б.“ бил малко по-възрастен от Д., с добри обноски и външен вид, и демонстрирал висок стандарт на живот. Представил се, че е от гр. Бургас, като за да се виждат с подсъдимата, или той пътувал до гр. София с автомобил с бургаска регистрация, джип, или тя го посещавала в гр. Бургас. „Б.“ се запознал с майката и сестрата на Д. /свид.

С.А., както и с настоящия й съпруг Н.Д. и с техния приятел Л.Н., с които към онзи момент Д. била в една компания. В периода от април до септември 2009 г. подсъдимата, „Б.“, посочените свидетели и други техни познати често посещавали увеселителни заведения в гр.

София. В хода на разговорите помежду им, „Б.“ неколкократно обещавал на подсъдимата, включително и в присъствието на А., Д. и Николчев, че ще закупи автомобил на лизинг, който лизинг той ще изплаща, и ще й го предостави за ползване, за да разполага тя със собствен транспорт. Доколкото обаче той вече имал един автомобил на лизинг и не могъл да вземе втори, й обяснил, че документите за лизинга на автомобила ще трябва да бъдат подписани от нея.

В изпълнение на тази им уговорка, при една от срещите им в гр. София, както и на среща в гр. Бургас, „Б.“ предоставил на подс. Д. да попълни и подпише редица документи във връзка с обещания автомобил, на чиито наименования и съдържание тя не обърнала внимание.

Подписани от Д. били, както следва: „Искане за финансиране/физическо лице“;

„Декларация за доброволно предоставяне на лични данни“; „Декларация за деклариране на месечен доход“, „Декларация за свързаност“, всички с дата 31.08.2009 г., във връзка с встъпването й в договора за финансов лизинг по отношение на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, ДК № *******, както и договор за заместване на страна по договор към договор за лизинг № 540101287/2009 г.; договор за финансов лизинг № 540101411; приемателен протокол и анекс към договор за финансов лизинг № 540101411, всички с дата 09.09.2009 г.

Освен подписите на Д., в цитираните документи в неустановен момент били положени подписи и от свидетелите А.А., управител на „Х.А.-А.А.“ ЕООД, клон Бургас, и Т.Г., на длъжност „мениджър продажби“, като в договора за заместване на страна по договор към договор за лизинг № 540101287/2009 г. бил положен подпис и от неустановен представител на „А.“ ЕООД.

По силата на цитирания договор между „Х.А.-А.А.“ ЕООД, клон Бургас, „А.“ ЕООД и подс. К. Д. /с предишна фимилия С./, в качеството на „поемател“ подсъдимата встъпила във всички права и задължения на „А.“ ЕООД по договора за финансов лизинг, касаещ лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, ДК №*******. Последният бил пререгистриран, като в графа „ползвател“ на СРМПС било посочено името на подсъдимата. Последната обаче, въпреки подписаните документи, в това число приемателен протокол от 09.09.2009 г„ не получила владението върху лекия автомобил, който бил предаден от служители на „А.“ ЕООД на неустановено по делото лице, респективно не заплатила нито една от дължимите съобразно договора за финансов лизинг лизингови вноски, нито други изискуеми такси.

В това число не били извършени от нея касови преводи от 07.09.2009 г. по сметка ******* в „Ситибанк“ на каса в „Прокредит банк“, съответно за сума в размер на 571, 19 лв., с посочено основание „данък МПС 2009 - *******“, и за сума в размер на 2 671, 48 лв., с посочено основание „т/са управление и у-га регистрация *******.

След подписване на цитираните документи от страна на Д., през септември 2009 г.

„Б.“ постепенно преустановил контакта си с нея и въпреки опитите й да го открие, не го видяла повече. Разочарована, подсъдимата прекъснала образованието си и заминала да работи в Италия, където се намирала и към 2012 г.

Междувременно, с оглед обстоятелството, че договорът за финансов лизинг между „Х.А.-А.А.“ ЕООД, клон Бургас и Д. не бил обслужван, от страна на дружествотолизингодател били издадени редица уведомителни писма, в това число изх. № 3

2054/12.07.2012 г„ съгласно което, позовавайки се на Общите условия към Договор за финансов лизинг № 540101411, т. 4.1., „Х.А.-А.А.“ ЕООД едностранно прекратява договора, считано от датата на получаване на уведомлението. Последното било изпратено чрез куриерска фирма „Спиди“ до адреса на Д. в гр. София, посочен в договора, но на 30.07.2012 г. пратката била върната като непотърсена от получателя.

Във връзка с установяване местонахождението на автомобила от страна на „Х.А.А.А.“ ЕООД, клон Бургас били издадени и възлагателни писма, съгласно които на „С.Е.“ ЕООД и „К.П. Р‘ ООД било възложено да съдействат при поличаването, вдигането и транспортирането на процесния обект. Местонахождението на автомобила обаче не било установено, респективно не бил върнат на лизингодателя.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от обясненията на подсъдимата К. Д. и показанията на свидетелите Б.Б., Р.Д., Р.Г., Т.Г., В.Д., Г. Ч., А.А., С. А., Н.Д. и Л.Н.; писмени - договор за покупко- продажба на МПС № А 2009/25; фактура № 0300000305/11.05.2009 г.; договор за финансов лизинг № 540101287/08.05.2009 г.; техническа спецификация; молба от „А.“ ЕООД за встъпване на страна по договора за финансов лизинг; договор за заместване на страна по договор към договор за лизинг 540101287; договор за финансов лизинг № 540101411; СРМПС Част 1-2 бр.; приемателен протокол от 09.09.2009 г.; анекс към договор № 540101411; възлагателни писма изх. № 3398/11.11.2010 г.; № 5604/03.08.2011 г.; № 1293/11.06.2012 г.; уведомително писмо изх. № 3906/16.12.2010 г.; № 244/07.01.2011 г.; № 2054/12.07.2012 г.; „Искане за финансиране/физическо лице“, „Декларация за доброволно предоставяне на лични данни“ и „Декларация за деклариране на месечен доход“; декларация за свързаност; заявление за вписване на договор за лизинг; проформа фактура от 07.09.2009 г.; касови преводи от 07.09.2009 г.; декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП; погасителен план към договор № 540101411; запис на заповед - 5 бр.; справка за съдимост; извлечение от системата на „Спиди“ АД; писмо изх. № SD-5332777-A/02.06.2022 г., и способите за доказване - заключенията н изготвените в хода на ДП счетоводна, оценителна и графическа експертизи, и изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза.