Решение № 158 от 10.08.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 944/2021
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 10.08.2023
- В сила
- 16.09.2023
- Състав
- ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Ловеч, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200944 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № ******* на ОД на МВР Ловеч е наложено на Н.
К. П. от гр.Ловеч, административно наказание на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ – глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят П., който го е обжалвал, заедно и с ЕФ серия Г № *****. Изтъква в жалбата, че и двата фиша са неоснователно издадени, тъй като е имал сключена на 08.12.2020 г. застраховка „гражданска отговорност“ и която е била със срок на валидност до 08.12.2021 година. Твърди, че застраховката я е сключил на 08.12.2020 г., когато е закупил автомобила от гр.П, но той като от КАТ П са му издали тогава временни номера, то застраховката е била сключена по номер на рама на автомобила. Изтъква, че по невнимание или некомпетентност застрахователният агент му е дал грешна информация и не му е обяснил, че в срок от 1 месец от закупуването на автомобила, след издаване на постоянни регистрационни табели е следвало да отиде при застраховател, за да сключи анекс. Сочи, че именно поради липсата на такъв анекс към застрахователния договор застраховката му е била автоматично анулирана, откъдето са дошли и наложените му с двата фиша глоби. Изтъква, че никой не се е свързал с него, за да му обясни, че застраховката му е анулирана. Моли съдът да отмени и двата фиша, като незаконосъобразно издадени.
В първото редовно съдебно заседание по делото, за жалбоподателя П. се явява 1 адвокат Н.Б. от АК Ловеч /пълномощно на л.37 от делото/, който след дадените му от съда указания изрично заявява, че с настоящата жалба се оспорва единствено ЕФ серия Г № ******* на ОД на МВР Ловеч, поради което производството по делото е продължило със събиране на доказателства и проверка на законосъобразността на този акт. В тази връзка, за яснота следва да се отбележи, че от резолюция на председателя на РС Ловеч положена върху съпроводителното писмо /л.3/, а и от служебна справка в деловодната програма на съда се установи, че оригинала на жалбата, въз основа на която е образувано настоящето дело се намира в н.а.х.дело № 943/2021 г. по описа на съда, като производството по последното е образувано във връзка с оспорването на ЕФ серия Г № ***** на ОД на МВР Ловеч.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят П. не се явява. Представлява се от адвокат Н.Б., който поддържа жалбата с наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на електронен фиш серия Г № ******* на ОД на МВР Ловеч. Акцентира на обстоятелството, че за едно и също нарушение на жалбоподателя П. са му били наложени две наказания.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са навели възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) в случай, че жалбата бъде уважена и се присъдят разноски на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № ********. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 07.05.2021 г. в 16:05:07 часа, на първокласен път І-4, при км 33+942, в землището на с.М, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 76 км/ч МПС. На контролирания от системата участък от пътя било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, на какъвто скоростен лимит била настроена и системата, видно от вещественото доказателство – разпечатка от видеоклип № ********/******л.18/.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № ********/******л.18/ установили, че засечената в 16:05:07 часа на 07.05.2021 г. скорост от 76 км/час била от лек автомобил „ФФ” с рег.№ ******
2
След справка в централната база данни на КАТ /л.20/ било установено, че собственик на автомобила е Н. К. П. от гр.Ловеч.
Въз основа на така заснетото от АТС, на 21.05.2021 г. /справка на л.16 от делото/ бил издаден електронен фиш серия Г, № ******* /л.7/ срещу Н. К. П., в качеството му на собственик на автомобила. В обстоятелствената част на фиша наказващият орган приел, че на 07.05.2021 г., в 16:05 часа, на първокласен път І-4, при км 33+942, в землището на с.М, област Ловеч, АТСС СПУКС ARH CAM S1 било насочено в посока гр.Варна, снимало в посока гр.София, при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведена с ПЗ В26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. Посочено е и че с въпросния автомобил марка „ФФ“ с рег.№ ******* е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), което нарушение било заснето с техническото средство/система № ********. Наказващият орган квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и наложил на Н. П. глоба на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, в размер на 250 лева.
От справката на л.16 от делото става ясно, че фиша е бил връчен на П. на 13.10.2021 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на жалбоподателя Н. П. и от щемпела с входящ номер, с който жалбата е била заведена в ОД на МВР Ловеч /л.4/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Н. К. П. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
При цялостния контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ серия Г № ******* на ОД на МВР Ловеч съдът констатира, че е налице непреодолимо противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП описанието на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш. В обсъжданият случай, квалифицираното като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въобще не е описано в обстоятелствената част на електронния фиш с неговите фактически и правни белези. Посочено е само, че на 07.05.2021 г., в 16:05 часа, на участъка от първокласен път І4, с АТСС е установено нарушение на Кодекса за застраховането за лек автомобил „ФФ“ с рег.№ ****** Другите посочени в обстоятелствената част елементи, а именно : въведеното в пътния участък ограничение на скоростта на 60 км/ч с пътен знак В26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % не касаят елементи от фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Застраховката
„Гражданска отговорност”
3 на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, като в т.1 са собствениците на МПС - всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение. Подобни обстоятелства обаче няма отразени при словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ. Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции.
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението (деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена административнонаказателна норма. Предметът на доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението с неговите признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ. И щом в последния не е формулиран фактически извод за това, че жалбоподателят, като собственик на заснетия автомобил не е сключил задължителната застраховка ГО, то следователно и такова обвинение не му е предявено, респективно, няма как да се защити по него.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на надлежно и пълно описание на нарушението, с всичките му съставомерни фактически признаци. На практика наказващият орган е приложил санкцията на правната норма (чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ), но без преди това да е установил, че е била изпълнена нейната хипотеза. Жалбоподателят е бил наказан за извършване на административно нарушение на конкретна разпоредба от закона, но при изначална липса на твърдение за съставомерните признаци на това нарушение. Освен това, в Кодекса за застраховане е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС – чл.647, ал.3 от КЗ. Текстът на последната обаче визира случаите, когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е „управление“ на МПС, а несключената застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението. В обжалваният ЕФ такова обстоятелство „управление“ въобще не се твърди да е било установено. От приобщената по делото като веществено доказателство снимка /л.18/, като разпечатка от видеозаписа от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, процесният автомобил е заснет в момент на движение, но от съдържанието на издадения ЕФ е видно, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като санкцията му е била наложена на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ. Налице е несъответствие между словесното описание на нарушението със съставомерните му признаци от една страна и от друга – приложимата санкционна норма в лицето на чл.638, ал.4 от КЗ. Разликата в двата състава на нарушения е, че на основание чл.638, ал.1, т.1, във 4 връзка с чл.461, т.1 от КЗ административнонаказателна отговорност се вменява на собственика на МПС, който не е изпълнил задължението се да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, а на основание чл.638, ал.4 от КЗ се санкционира всеки водач, който управлява МПС, за което няма сключена застраховка ГО. В хипотезата на издаден електронен фиш наказващият орган е длъжен да сочи конкретни обективни признаци от състава на нарушението, за което се издава, а такива се явяват действията по управлението на МПС.
С оглед на изложеното, правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено, като той е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които наказващият орган е съобразявал при решаване въпроса за отговорността му.