Решение № 41 от 22.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002100576 по описа за 2023 година

Производството е по чл.295 ГПК.

С определение № 2395/07.08.2023 г. по касационната жалба на Военномедицинска академия е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 263271 /08.11.2022 г. по в.гр.д. № 16451 /2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2016 г., по гр. д. № 4559/2016 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Р. И. И. срещу Военномедицинска академия (нататък и само ВМА) искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението и за отмяна на заповед за уволнение № 1820/04.12.2015 г. на началника на ВМА, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в секция „Медицинска канцелария“ в Консултативно приемното отделение на ВМА и за осъждане на работодателя ВМА да заплати на ищцата сумата от 4 328.88 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 14.01.2016 г. до 14.07.2016 г..

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Допустимо ли е решаващият съд да основава извода си за наличие на свободни работни места на липсата на данни за преосвидетелстване на лицата, включени в списъка по чл.315 от КТ, съответно на 1 изтичане срока на трудовите договори на тези лица преди уволнението на ищцата?

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, за да бъде извършена проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на разрешението, дадено с решение № 161 /05.11.2018 г. по гр.д. № 170 /2018 г. на ВКС, III г.о., постановено при разглеждане на касационната жалба срещу първото въззивно решение по делото, с което е прието, че за да се прецени дали работно място, включено в списъка по чл.315 КТ на длъжности, подходящи за трудоустрояване, е свободно и може да бъде заето от друг работник или служител с намалена трудоспособност, следва да се съобразят начините и формата за прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроено лице… За да се приеме, че длъжността е свободна, е необходимо да се установи и дали работодателят все още не е отправил писмено волеизявление за прекратяване, което да е достигнало до другата страна… В противен случай трудовото правоотношение все още не е прекратено и мястото, предназначено за трудоустроен, не е свободно и не може да бъде предложено като подходяща работа на новия трудоустроен работник или служител… Когато няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение в съответната форма, трябва да се приеме, че работното място все още не е свободно, за да се предлага на ищеца.

Настоящият съдебен състав споделя разрешението в посоченото решение на ВКС по изложените в него съображения.

Ответникът по касационната жалба Р. И. И. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд се е позовал на разрешенията на правни въпроси с решението на ВКС от 05.11.2018 г. (по гр.д. № 170 /2018 г. на ВКС, III г.о.), с което делото е върнато за ново разглеждане и са дадени указания въззивният съд да допусне експертиза от специалист по труд и работна заплата, който след проверка в ответното предприятие да отговори дали в действителност е имало такива свободни длъжности, включително извън тези по списъка по чл.315 от КТ.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС въззивният съд е допуснал и приел заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и е приел, че от него се установява следното:

В съставения от работодателя към списъка на чл.315 КТ поименен списък на длъжностите във ВМА има една длъжност „главен експерт“, както и няколко длъжности „главен специалист“ в различните структурни звена на работодателя, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението на жалбоподателката.

2

В длъжностната характеристика на длъжността „главен специалист“ в сектор „транспортно осигуряване“ МБАЛ София във ВМА като условия на труд е посочен „нормиран работен ден“. Разпитано в съдебно заседание от 26.03.2021 г. вещото лице е посочило, че ищцата отговаря на изискванията на заемане на посочената длъжност в сектор „логистика“. В депозираното допълнение на заключението е посочено, че при работодателя не е имало свободно работно място, извън списъка по чл.315 КТ, което ищцата е могла да заеме, предвид предписанието на ТЕЛК и образованието . Тази констатация е извършена след преглед от вещото лице на представеното от ответника препис-извлечение от поименно длъжностно разписание на ВМА, МБАЛ-София за свободните длъжности за цивилни служители към 07.12.2015 г.

От правна страна въззивният съд е приел, че работодателят не е осигурил на работника възможност да оспори преценката му, че в предприятието не са били налице подходящи за заемане от работника длъжности. Решението му за прекратяване е взето непосредствено след становището на комисията по трудоустрояването при него. От друга страна работодателят не е доказал пълно и главно обстоятелството, че към деня на уволнението не е имал свободно работно място, което да бъде предложено на ищцата. Съгласно приетото по делото заключение на СИЕ при работодателя са фигурирали няколко длъжности „главен специалист“, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението, като вещото лице е посочило пет такива длъжности в различни сектори и отдели на работодателя.

Представеното от ответника щатно разписание за вакантните длъжности за цивилни служители към 14.01.2016 г. включва единствено медицински длъжности и такива в перално-шивашки комплекс, които не отговарят както на професионалната квалификация, така и на медицинските противопоказания на ищцата, поради което тя обективно не би могла да заеме никоя от тези длъжности. Съгласно чл.30, ал.1, т.4 от правилника за устройството и дейността на ВМА /ДВ, бр. 107 от 28.12.2018 г./, всяка многопрофилна болница за активно лечение, която е част от структурата на ВМА, включва адмистративно-стопански блок, който осъществява административното и стопанското обслужване на съответната болница. Преди уволнението си ищцата е изпълнявала трудовите си задължения именно в различни сектори на работодателя, което означава, че при същия са съществували длъжности, които са могли да й бъдат предложени. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намира, че по делото не е установен по несъмнен начин фактът на липсата на подходяща работа за ищцата, който на основание чл.154, ал.1 ГПК лежи в доказателствена тежест на ответника.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя, че изводите на въззивния съд са необосновани и в противоречие с дадените му с 3 първото касационно решение задължителни указания (и в противоречие с дадения отговор на правния въпрос):

Видно от мотивите му, при новото разглеждане на делото въззивният съд се е позовал на отговора на правния въпрос и на задължителните указания, които са му дадени с решението на ВКС, с което е отменено първото въззивно решение, но не ги е съобразил.

От обсъдените от него доказателства – основно и допълнително заключение на СИЕ, изготвени въз основа на всички представени от ответника доказателства – щатни разписания, списък по чл.315 КТ, поименно длъжностно разписание за вакантните длъжности и други въззивният съд не е установил трудовото правоотношение с нито един служител, който е заемал визираните (посочени, споменати), подходящи за заемане от ищцата длъжности, да е било прекратено към момента на издаването и към момента на връчването на заповедта за уволнение на ищцата, за да може ищцата да заеме което и да е от тези места.

За нито една от визираните от въззивният съд длъжности на старши експерт (една) и главен специалист (пет) въззивният съд не е установил работодателят да е отправил писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, който е заемал длъжността, нито такова да е достигнало до този служител.

При тези данни, ако беше спазил дадените му от ВКС указания, въззивният съд би следвало да приеме, че нито едно от визираните от него трудови правоотношения не е било прекратено и нито едно от тези места, предназначени за трудоустрояване (за които е приел, че са подходящи за заемане от ищцата) не е свободно и не е могло да бъде предложено като подходяща работа на ищцата.

Изводите на въззивния съд по отношение на всяко едно от тези визирани от него места и по отношение на крайния му извод за незаконност на уволнението са в противоречие със задължителните указания на ВКС, че когато няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение в съответната форма, трябва да се приеме, че работното място все още не е свободно, за да се предлага на ищцата.

И доколкото по делото такива доказателства (за прекратяване на трудовите правоотношение със служителите, които заемат посочените като подходящи за заемане от ищцата длъжности) не са представени, то следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Основателен е доводът, че изводът на въззивния съд, че визираните от въззивния съд длъжности (една на „главен експерт“ и пет на „главен специалист“) са подходящи за заемане от ищцата, е необоснован. Видно от изложеното по-горе въззивният съд е приел, че съгласно приетото по делото заключение на СИЕ при работодателя са фигурирали няколко длъжности „главен специалист“, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението, като вещото лице е посочило пет такива 4 длъжности в различни сектори и отдели на работодателя.

Настоящият състав намира, че видно от основното (л.5 от заключението и л.36 по делото на СГС) и допълнителното заключение на СИЕ (л.4 от закл. и л.50 по делото на СГС) вещото лице не е направило такъв извод.

Според основното заключение на СИЕ (л.5 от заключението и л.36 по делото на СГС) В списъка на определените подходящи работни места и длъжности за трудоустрояване по чл.315 КТ на лица с намалена работоспособност във ВМА за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., е посочено, че няма работни места, подходящи за трудоустрояване.

Към този списък е приложен поименен списък, от който е видно, че длъжността „главен експерт“ във Финансов отдел е с посочена дата на изтичане на договора 01.05.2015 г., а останалите длъжности „главен експерт“ са с посочена дата на изтичане на договора след 31.12.2015 г.

Има длъжност „главен специалист“, който да работи на ненормиран работен ден на пълно работно време без полагане на нощен труд, без сменен режим на работа – в сектор Комуникационни и информационни системи в отдел Медицинска и компютърна техника.

Длъжността „главен специалист“ в сектор „Транспортно осигуряване“ е с посочени условия на труд нормиран работен ден.

При представяне на основното заключение в съдебно заседание на 26.03.2021 г.

(л.42) – на поставен въпрос вещото лице е отговорило, че ищцата би могла да заеме една длъжност „главен специалист“ по изискванията, посочени в длъжността. Този отговор на зададен въпрос в съдебно заседание не е част от заключението, а само го изяснява (чл.200, ал.2,изр.2 ГПК).

В изготвеното по-късно след представяне от ВМА на допълнително поискани документи (пълно щатно разписание и поименно длъжностно разписание за вакантните длъжности към 07.12.2015 г. ) допълнително заключение вещото лице е формулирало извода, че няма свободна длъжност, която ищцата би могла да заеме предвид предписанието на ТЕЛК и образованието и (л.50). Това е крайният извод, основан на отговорите на всички поставени въпроси и проверка на всички представени по делото доказателства.