Решение № 608 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20211110217141 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. К. Г. чрез адв. Е. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №СО-Т-С-2110-545/03.11.2021г. на Заместник - кмет Б. на Столична община, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като твърденията, че извършва търговска дейност на открито не били подкрепени от доказателства, както по отношение на търговската дейност, така и по отношение на лицето, което я извършва. Твърди, че като физическо лице не е извършвал търговска дейност, поради което няма и издадено разрешение по смисъла на чл.26 от Наредбата на СО и ако е установено нарушение, извършено от него, то следвало да се подведе под разпоредбата на чл.23 от същата Наредба. Намира, че наказващият орган, не е извършил преценката по чл.54 от ЗАНН, а е издал НП при липса на категорични доказателства, че Г. е извършил констатираното деяние и реализира състав на административно нарушение. Сочи, че при издаване на НП е допуснато нарушение на процесуалните изисквания за съдържание, конкретно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като няма ясно и конкретно описание на нарушението, обстоятелствата на извършване и липсват доказателствата, които го потвърждават.

Отделно от горното, с едно НП са наложени две наказания за две деяния, като е допуснато несъответствие между цифровото изражение на глобата и посочване на 1 стойността с думи, което допълнително затруднявало защитата.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Адв. Г. като негов пълномощник е депозирал молба с вх.№218818/17.10.2022г., в която поддържа съображенията от жалбата и моли, позовавайки се на практика на АССГ по идентични въпроси, да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, в размер на 300 лева като адвокатско възнаграждение, за което е приложил списък на разноските.

Наказващият орган, чрез юрк. Каменова оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото доказателства, категорично се установило, че С. Г. е извършвал търговска дейност на открито, без надлежно разрешение. Продавал е различни продукти от преместваема количка, а при поискване от контролните органи, не е предоставил разрешение, издадено от Кмета на района за ползване на общинското място. При определяне на наказанието за всяко нарушение, наложената глоба е близка до минимално предвидения размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на С. К. Г. е наложена глоба, в размер на 200 лева и глоба, в размер на 100лв., за това, че на 25.07.2021г., около 11:50 часа в гр. София, Район „Триадица“, Южен парк - III част, да Английската поляна, извършва търговия на открито - продажба на печена царевица, чипс и близалки от 2бр. специализирани колички, включително балони и детски играчи, разположени върху парковата алея, заемайки около 3 кв.м. публична общинска собственост, а при поискване, не представя разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на Район „Триадица“ и копие от документ за платена такса за ползване на мястото - нарушения на чл.26, т.1 и т.5 от НРУИТДТСО - Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /Наредбата/.

НП е издадено въз основа на АУАН №21-10-545/25.07.2021г.

Приобщени по делото са административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, както и писма от СО, Р-н „Триадица“ вх.№232292/28.10.2022г. и вх.№244924/11.11.2022г.

Разпитани по делото са свидетелите Г. Г. К. - актосъставител и Д. Н. П. присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при обход на Южния парк в съботно-неделното им дежурство, установили лицето С. Г. от колички да продава царевица, чипс, вода и детски играчки. Те не направили контролна покупка, но наблюдавали продажба на стоки и получаване на пари от клиенти от 2 лицето, затова се представили и изискали Разрешение за извършване на търговска дейност и копие от документ за заплатена държавна такса за ползване на общинско място. Г. не представил изисканите документи, поради което му съставили акт за нарушение на Наредбата на СО, даже и докато съставяли АУАН той продължавал да извършва продажба. Лицето им било познато, тъй като и преди са го проверявали и служебно им е известно, че за някакъв период напред във времето е имал издадено разрешение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът констатира наличие на предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазена е процедурата при съставяне и предявяване на акта, регламентирана в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Актосъставителят е оправомощено лице със Заповед №СО-РД-09-567/25.06.2013г. на Кмета на Столична община и длъжностно характеристика за старши инспектор в СИ при СО.

При издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число и на т.5. Направено е разбираемо, пълно и изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата на извършване, с дата и място на извършване на нарушението. Същото е издадено от компетентен орган, овластен от Кмета на Столична община със Заповед №РД-09-2027/29.11.2011г., в съответствие на чл.35, ал.3 от Наредбата, вр. чл.22, ал.5 от ЗМСМА.

Констатациите в акта и НП не се установиха от приобщените по делото доказателства, макар показанията на свидетелите да бяха еднопосочни и хронологични, без да са заинтересовани. Това е така, защото от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, включително и от показанията на свидетелите, не се установи жалбоподателят да е извършвал търговия на открито.

Съгласно чл.26, ал.1, т.1 и т.5 от НРУИТДТСО, при извършване на търговия по чл.19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи документите, визирани в пет точки, между които по т.1 - разрешение за ползване на място и по т.5 - копие от документ за платена такса за ползване на място.

В чл.19 от същата Наредба е регламентирано, че търговията на открито е търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други.

Така, за да се реализира състав на административно нарушение на чл.26, ал.1, т.1 и т.5 от НРУИТДТСО, е необходимо категорично да се установи, че лицето срещу 3 което е образувано АНП и е наказано, извършва търговска дейност на открито, на терен общинска собственост. В Наредбата на СО няма легална дефиниция на търговска дейност, поради което, следва да се съблюдава правилото на чл.46 от ЗНА разпоредбата да се приложи според точния й смисъл, а тълкуването й да отговаря на смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби. Изхождайки от съдържанието на чл.1, ал.1 от ТЗ, където са очертани в 15 точки търговските сделки, може да се направи извод, че търговската дейност се изразява в покупката и продажбата на стоки от едно лице към друго, каквото е и житейското разбиране за търговия, а такова е значението на думата „търговия“ и според Речника на българския език. Така, за да се приеме наличие на извършена търговия, следва да е налице конкретна сделка по покупко-продажба на стоки.

В акта и НП не е описана такава търговска сделка, защото свидетелите в показанията си обясниха, че при обход са забелязали, че жалбоподателят предлага от метално съоръжение за продажба стоки, макар и да са видели, че той получава парични средство за продажба на стоките, но самите те не са извършили т.нар. контролна покупка, за да се достигне до сделка на покупко-продажба и да е има търговия, в смисъла на ТЗ и житейския смисъл. Т.е. по никакъв начин, не може да се направи обоснован извод на база на свидетелските показания, които са единствените доказателствени източници, че санкционираното лице е извършвало търговия на посочената дата.

Този извод не противоречи на използвания термин „търговец“ в чл.26, ал.1 от Наредбата, с оглед на дефиницията по §3, т.3 от ДР на същата, препращаща към §13, т.2 от ЗЗП - всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка, тъй като по смисъла на чл.26, ал.1 от НРУИТДТСО е въведено кумулативно изискване - при извършване на търговия по чл.19 - търговия на дребно върху терени общинска собственост. Казаното означава, че лицето, което е видяно от контролните органи да продава стоки, не е задължително да работи от свое име и за своя сметка като част от дейността му или от професионалната му дейност като служител на търговец. Ключовото не е качеството на лицето, нито от чие име и за чия сметка действа, а извършване на търговия търговска сделка. Такива обстоятелства, съдът вече обоснова горе, че не са установени.

На следващо място, НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като макар да се установи, че жалбоподателят по време на проверката не е представил Разрешение за ползване на общинското място, издадено от Кмета на района и документ за заплатена такса, не се изясни и въобще не стана ясно, представило ли е другите изброени документи в чл.26, ал.1 от Наредбата: по т.2 - копие от документа за 4 произход на стоките и по т.4 - документи, изискуеми от други нормативни актове.

Уточнението е важно, тъй като има значение за правилната квалификация на деянието, защото ако завареното на място лице продава собствени стоки, то ще действа от свое има, т.е. ще развива търговска дейност по смисъла на ТЗ, а това може да се осъществява само по занятие, съгласно чл.1, ал.1 от ТЗ.

Категорично се доказа, че жалбоподателят е едноличен собственик и управител на „*******“ ЕООД, на името на което дружеството е било издадено Разрешението по НРУИТДТСО, но в по-ранен период - 01.01.2020г. до 31.03.2020г. В акта и НП са направени констатации за физическото лице, без да се отчитат другите, известни на проверяващите факти, а това има значение към осъществяване на дейността по занятие от физическото лице - жалбоподател, за да се формира извод за системно извършване на този вид дейност от него, респ. извършването на дейността по начин, който предполага търговския характер, като например инвестиция в машини и оборудване от физическото лице, които обичайно не са за ежедневно употребление.

В допълнение, съдът ще посочи, изхождайки от систематичното място и смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НРУИТДТСО, че предполага търговецът, който осъществява търговия на открито да притежава Разрешение за ползване на мястото, издадено по реда на чл.23 то същата Наредба, за да има и задължение да го представи при поискване от контролните органи, т.е. в чл.26, ал.1 се има предвид едно вече издадено разрешение. Затова нарушението на разпоредбите на чл.23 и чл.26 от НРУИТДТСО представляват отделни, различни по вид административни нарушения, за които са предвидени различни по размер санкции, посочени съответно в нормите на чл.36, ал.1 и чл.36, ал.2 от Наредбата.

Видно от материалите по делото, свидетелите не са категорични, че са правили проверка, дали в полза на С. Г. или управляваното от него дружество има издадено Разрешение, а според писмото от Кмета на Р-н „Триадица“ при СО, в Южния парк, III част, вход от ул. “Бяла черква“, срещу Английската поляна към 25.07.2021г. няма издадени Разрешения за ползване на мястото, отговорено по повод запитване от съда.