Решение № 1239 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500981 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 737/22 г. по описа на ОС Перник.

Производството е по ревандикационен иск, с правно основание чл. 500 КЗ, предявен от ЗАД ОЗК Застраховане АД, заплатило обезщетение на основание чл. 432 КЗ на близките на загинал пешеходец в ПТП, предизвикано от ответника К. С., като водач, участвал в ПТП, но напуснал местопроизшествието. С решение 479/20.12.23 г. ОС Перник, като е зачел направено от особения представител на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия – 30 %, е постановил осъдителен диспозитив в размер на 105 000 лв., ведно със законната лихва от 07.03.22 г.(когато е предявена исковата молба).

С въззивната жалба особеният представител на ответника (назначен на основание чл. 47 ГПК) оспорва правилността на решението. Той счита, че не са налице предпоставките на ревандикационния иск, тъй като ответникът е качил в колата си пострадалия и го е откарал до местната болница, но не е останал там поради страх за живота си ( линч от организирано множество близки на пострадалия, идващи към болницата). Оспорва се определеният от първоинстанционния съд процент съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналият се е движел по пътното платно. С колата си виновният водач е минал на два пъти (в двете посоки) и пешеходецът, установявайки движение по платното, е могъл да избегне удара, качвайки се на тротоара. Съдът се е произнесъл свръхпетитум по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, тъй като с молба от 28.04.22 г. е уточнено, че ищецът поддържа единствено главничната претенция (за 105 000 лв.), без да има искане за присъждане на обезщетение за забавено парично плащане.

Неправилно, в тежест на ответника, са присъдени и разноски в размер на 15 лв. (държавна такса за частно производство), тъй като няма по делото доказателства за направените разноски.

Въззиваемото застрахователно дружество оспорва жалбата. То твърди, че напускането на местопроизшествието е възприето от наказателния съд като квалифициращ белег на транспортното престъпление, за което ответникът е осъден. Отделно са събрани гласни доказателства за това, че тялото на пострадалия е било „хвърлено“ пред болницата, без да бъде предадено на медицинския персонал. Обезщетението в полза на майката на загиналия не е определено от платилия го застраховател, а е следствие на постановено съдебно решение по иск с правно основание чл. 432 КЗ. С последното съдът е възприел съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат в 1 степен 30 %.

Във въззивния процес не са представяни нови доказателства.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на първоинстанционното решение с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания обхват на проверката, според доказателствата, приети в първоинстанционното производство, САС прави следнните изводи:

В проведено на 29.11.23 г. съдебно заседание е изслушан свидетелят А. Х., очевидец на катастрофата. Той заявява, че на 08.12.16 г. заедно с пострадалия се прибирали, като се движели по главния път към гр. Трън. Автомобилът, ударил приятеля на свидетеля, минал по пътя първо в същата посока на движение, в която се движели и пешеходците (към кв. Баринци). Той пътувал с висока скорост. Катастрофата станала, когато колата се върнала в обратната посока. Било тъмно, но имало улично осветление. Б. се движел по пътното платно, а свидетелят бил на тротоара. Заради високата скорост свидетелят възприел късно идващия автомобил (който излизал от завой) и не могъл да реагира. На мястото на произшествието имало къща, заемаща по-голяма част от тротоара.

Затова Б. слязъл на уличното платно. Преди това и той се движел по тротоара. След удара Б. бил качен на предната седалка на ударилата го кола и тя потеглила към Спешното (отделение).

Свидетелят се обадил на общ приятел, с когото заедно отишли до Спешното. Там заварили Б.

„захвърлен в двора“ („не точно двора, а от другата страна на улицата на Спешното“ – пояснението е на свидетеля - л. 103 гръб). Той бил в съзнание и треперел. Лекарят, приел пострадалия, определил състоянието му като „не розово“.

Според свидетелката А. К. (л. 70) тя работела във филиала на Спешна помощ в гр. Трън. В деня на катастрофата тя била нощна смяна. Към 23-24 ч. се чул силен трясък от ръце, удрящи по прозорците и вратата. Били 3-4 човека, които упреквали медиците, че не са оказали помощ на техен приятел, хвърлен в двора. Тъй като носилката не преминавала през вратата, тялото на пострадалия било прехвърлено през прозореца. Лекарят приел, че състоянието е тежко и с шофьора от филиала пострадалият бил откаран към гр. Перник. Свидетелката не знае предисторията. Преизказно възпроизвежда, че пострадалият бил докаран от човека, който го е ударил, но бил оставен извън болничното заведение, без да бъде уведомен персоналът.

Показанията на двамата свидетели съвпадат и от тях се установява, че макар ответникът да е напуснал местопроизшествието, с формалното оправдание, че ще помогне на пострадалия, като го откара в болница, той реално не е сторил това. Раненият е оставен извън болничното заведение, без медицинският персонал да бъде уведомен за инцидента. След това свое действие водачът не се е върнал на местопроизшествието, за да участва в първите следствени действия по оглед на местопроизшествието и снемане на показания на свидетели. Това обосновава съставомерност на претенцията на изплатилия обезщетението застраховател (последното – обстоятелство, за което страните не спорят както по основание, така и по размер).

Настоящият състав приема, че не е неправилно решението и в частта, възприемаща степента на съпричиняване. Пешеходецът се е намирал непосредствено до тротоара, а по улицата не е имало движение на коли. От момента на попадане на пешеходеца в зоната на видимост на водача, същият е могъл да предотврати катастрофата чрез спасителна маневра по заобикаляне.

Основателно е възражението за произнасяне свръхпетитум в частта от решението, с която са присъдени законни лихви. Видно от молба от 13.05.22г. (л. 94 от производството пред СГС), ищецът е направил изявление, че оттегля искането си за присъждане на лихви и поддържа само претенцията за 105 000 лв. – изплатено на И. С. обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението за присъдени недоказани разноски в размер на 15 лв. Банково извлечение, класирано на л. 9 по ч.гр.д. 1484/22 г. по описа на САС удостоверява заплащането на държавна такса в размер на 15 лв.

При така установената фактическа обстановка САС приема, че постановеното решение (без частта, с която съдът е присъдил в полза на ищеца законни лихви от момента на предявяване на исковата молба) е правилно и на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на ПОС, съдържащи се в обжалвания акт.

В полза на ответника следва да се присъдят разноските за адвокатите, участвали в процеса 2

– пълномощник на въззиваемата компания и особен представител на ответника, неоткрит на регистрирания адрес – общо 12 970 лв.

С оглед на горното САС:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение 479/20.12.23 г., постановено по гр.д. 737/22 г. по описа на ОС Перник в частта, с която съдът е осъдил К. Б. С. да заплати в полза на ОЗК Застраховане АД законната лихва върху главница от 105 000 лв. от 07.03.22 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Б. С. да заплати на ОЗК Застраховане АД сторените разноски по делото в размер на 10 620 (десет хиляди, шестстотин и двадесет )лв. адвокатски хонорар за пълномощника на застрахователя и 2 350 (две хиляди, триста и петдесет) лв. хонорар за особения представител, определен да защитава К. С. – адв. Н. Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3