Решение № 19 от 16.02.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Силистра, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка С. Стоева

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20253400500517 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 339 от 28.05.2025 г., постановено по гр.д. 858/2024 г. по описа на РССилистра, съдът е -признал за установено, че Г. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „И.В.“ № 6, бл. 4А дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 и адрес на управление: гр. София, ул. ”Д.Х.” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., главница по договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г. в размер на 1199,23 лв. (хиляда сто деветдесет и девет лв. и 23 ст.), договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 09.05.2023 г. в размер на 786,35 лв. (седемстотин осемдесет и шест лв. и 35 ст.), обезщетение за забава за периода от 05.12.2022 г. до 18.05.2022 г. в размер на 70,57 лв. (седемдесет лв. и 57 ст.), както и законна лихва върху главницата от 01.06.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 808 по описа на СРС за 2023 г.

-осъдил е Г. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „И.В.“ № 6, бл. 4А да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 и адрес на управление: гр. София, ул.

”Д.Х.” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., направените по делото разноски съразмерно на разгледаната част от исковете в размер на 41,12 лв. (четиридесет и един лв.. и 12 ст.) за държавна такса, 42,11 лв. (четиридесет и два лв. и 11 ст.) за юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. (петстотин лв.) за експертиза, както и разноски по заповедното производство в размер на 97,65 лв. (деветдесет и седем лв. и 65 ст.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлел искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

-и е осъдил „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 и адрес на управление: гр.

София, ул. ”Д.Х.” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., да заплати на Г. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „И.В.“ № 6, бл. 4А направените по делото разноски съразмерно на прекратената част исковете в размер на 463,10 лв. (четиристотин шестдесет и три лв. и 10 ст.) за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над така посочения размер.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Г. Й. М. с ЕГН **********. Поддържа, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на фактическите изводи. Излага аргументи, че в атакуваното решение незаконосъобразно е направена преценка, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.12 от ЗПК, както и че посоченият в договора годишен лихвен процент в размер на 41.10 % не противоречи на добрите нрави.

Поддържа, че е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК - договорът за кредит не е сключен по ясен и разбираем начин, като това възражение е останало необсъдено от първоинстанционния съд. Допълнително сочи, че в процесния договор липсва посочване на лихвен процент на ден - част от изискуемото по чл. 11. ал. 1, т. 20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, което обуславя също извод за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново по съшеството на спора, с което се отхвърлят изцяло исковите претенции на банката, като се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски и възнаграждение по чл.38 ЗА за заповедното производство.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна „Ти Би Ай Банк” ЕАД, чрез юрк. С., депозира отговор със становище за неоснователност на жалбата.

В открито съдебно заседание въззивницата не се представлява, но депозира молба, с която поддържа изложените във въззивната жалба и в отговор на исковата молба съображения за недействителност на процесния догоговор за потребиелски кредит на основание чл.22 ЗПК, поради противоречието му с чл.10,ал.1, чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 от ЗПК, както и поради наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. В тази връзка счита, че на основание чл. 23 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че в случая още преди образуване на заповедното производство е възстановила на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД сума в размер на 1773.54 лева, което е видно и от заключението по извършената Съдебносчетоводна експертиза, поради което дължимата част от чистата стойност на кредита (4600 лева) е в размер на 2826,46 лева (4600 лева – 1773.54 лева), която сума е признала изрично с подаденото от нея Възражение по ч. гр. дело № 808/2023 г. по описа на РС-Силистра, че дължи, и по отношение на която сума съдебното производството е прекратено.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се представлява, но депозира молба, с която моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба.

За да се произнесе по спора съставът на ОС Силистра съобрази следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени срещу Г. Й. М., за установяване дължимостта на сумите, както следва: главница по договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г. в размер на 4025,69 лв., договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 09.05.2023 г. в размер на 786,35 лв., обезщетение за забава за периода от 05.12.2022 г. до 18.05.2022 г. в размер на 70,57 лв., както и законна лихва върху главницата от 01.06.2023 г. до окончателното плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 808 по описа на СРС за 2023г.

Ответницата е изразила становище за частична недопустимост на иска, произтичаща от обстоятелството, че тя възразила срещу заповедта за изпълнение частично, признавайки, че дължи главница в размер на 2826,46 лв., както и част от разноските по заповедното производство. В останалата част оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни по съображенията, изложение в отговора и. Посочени са основно нарушения на изискванията на специалния Закона за потребителския кредит, обосноваващи приложението на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. В тази връзка сочи, че още преди образуване на заповедното производство е възстановила на ищеца сумата от 1773.54 лева и поддържа, че дължимата от нея част от чистата стойност на кредита (4600 лева), възлиза на 2826,46 лева. Посочената сума е изрично признала с подаденото от нея възражение по ч. гр. дело № № 808/2023 г. по описа на РС- Силистра, че я дължи, поради което счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Освен това в случая сумите се претендират на договорно основание – като изпълнение по действителен договор за кредит, а не по чл. 23 ЗПК като дадени по недействителен договор. Поради това главницата не може да бъде присъдена на основание чл. 23 ЗПК в настоящото производство, поради което исковите претенции са отново неоснователни. Посочила е също, че липсва доказателства банката да е изпълнила задължението си за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка.

С определение № 1136 от 18.12.2024 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за установяване на вземането му спрямо ответницата по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 808 по описа на РС – Силистра за 2023 г., за главница по договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г. за сумата до 2826,46 лв. поради обстоятелството, че във възражението си срещу заповедта за изпълнение ответницата е признала вземането си до този размер.

Вследствие на извършеното прекратяване, предмет на разглеждане е останала единствено останалата част от главницата по издадената заповед за изпълнение в размер на 1199,23 лв., както и претендираните договорна и законна лихва.

Във въззивното производство не се оспорва установената от РС-Силистра фактическа обстановка, а именно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г., по силата на който банката предоставила на клиента си потребителски кредит в размер на 4600 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 41,10 % на 37 месечни погасителни вноски в срок до 05.04.2025 г. Определеният в договора ГПР възлизал на 49,118 %. Потвърдено и от заключението на вещото лице, изслушано в първа инстанция, че тя е получила същата, чрез превеждането по нейна банкова сметка.

Не се оспорват и констатациите на първата инстанция, основани на заключението на вещото лице по назначената експертиза, че ответницата е изпаднала в забава при изплащането на дълга, отговаряща на договорните критерии за предсрочна изискуемост, поради което банката е предприела действия за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Районният съд е приел за неоснователни възраженията на ответницата относно валидността на договора за кредит, както и твърденията за нищожност на клаузата, определяща възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави. От ключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза извел, че след приспадане на извършените от 3 ответницата плащания (които действително възлизат на посочената от нея сума от 1773,54 лв.) размерите на задълженията за главница, лихва и неустойка за забава съответстват на посочените в исковата молба. С оглед на това е приел, че предявените искове следва да се уважат в пълен размер, като е съобразил и обстоятелството, че предмет на производството се явява оспорената от ответницата част от главницата, а не цялата главница, предмет на заповед за изпълнение № 502 от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 808 по описа за 2023 г.

С оглед изложеното и предвид спорните във въззивното производство въпроси, съдът следва на първо място да извърши преценка дали процесният договор съответства на материалноправните норми, които императивно уреждат реквизитите, които следва да съдържа.

В нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК е предвидено, че в договор за потребителски кредит следва да се съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. С горното се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата страна /спрямо търговеца/ от гледна точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл.29, ал.4 ЗПК - връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Ето защо, с правилото на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл“ по чл.29, ал.1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното, изпълнението на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК се явява съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл.22 ЗПК – недействителност на договора.