Решение № 1336 от 14.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110200152 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. ХР. Н., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №19-4332-017058/05.09.2019г., издадено от Г В Б – ВПД Началник сектор към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП, а на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се коментира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на единство по отношение на визираните нарушения, нарушителя, обстоятелствата, при които са извършени, както и по отношение на направената правна квалификация като конкретен състав на административно нарушение.

Оспорват се и фактическите констатации с аргумент, че поради отсъствие на констатирани щети или наранявания, отсъства пътнотранспортно произшествие.Алтернативно се обсъждат предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН, въвеждаща института на маловажен случай на административно нарушение. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Д С.

Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.07.2019г., около 07:25 часа, свид. Ев. К. Ив. управлявала лекия си автомобил „Шкода”, модел „Октавия“, с рег. № СВ ХХХХ НТ, в гр.С, по бул.“Ц Й“. По същото време, по бул.“Ц Й“, в идентична посока и непосредствено след свид. И. се придвижвала с личния си лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. №ХХХХ жалбоподателката Л. ХР. Н.. Тя била придружавана от своя позната.

В района на кръстовището на бул.“Ц Й“ и бул.“В“, регулирано със светофарна уредба, свид. И. преустановила движението си в изпълнение на излъчвания червен светлинен сигнал. Жалбоподателката обаче не успяла да спре своевременно, в резултат на което управляваното от нея превозно средство се ударило с предната си броня в задната броня на автомобила на свид. И.. Двамата водачи преустановили движението си и слезли, за да огледат щетите. Когато разбрала, че И. възнамерява да търси съдействие от органите на МВР обаче жалбоподателката се качила обратно впревозното си средство, привела го в движение и се отдалечила от мястото.

Свид. И. запаметила регистрационния номер на нарушителката и веднага подала сигнал за настъпилиия пътен инцидент по телефон за спешни повиквания 112, като изместила автомобила си от пътя.

Известен период от време по- късно на място пристигнал полицейски екип в състав – свидетеля Б. В. К. и неговия колега – Б Н З.. В присъствието на собственика на ударения от неизвестния към този момент водач автомобил те извършили оглед и констатиралиповреди по задната му броня, съставили протокол за пътно-транспортно произшествие (ПТП) и скица. На свид. И. била представена за попълване декларация, в която тя описала обстоятелствата по настъпилото пътно произшествие. Посочила номера и модела на превозното средство на напусналия участник в ПТП. От извършена справка в базата данни, поддържана от ОПП – СДВР, като собственик на превозното средство била установена именно жалбоподателката, която била призована да се яви в сградата на ОПП - СДВР.

На 26.08.2019г. нарушителят Н. се явила пред органите на ОПП – СДВР. Попълнила декларация, в която признала, че тя е управлявала лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.

№ХХХХ, като описала лаконично обстоятелствата около инцидента. Споделила за възникналата пътна ситуация с другия водач, но категорично отрекла да е напуснала местопроизшествието умишлено, изтъквайки наличието на причинени от удара щети единствено по своя автомобил, както и отсъствието на претенции, предявени в тази насока от другия водач.

На същата дата 26.08.2019г. Ант. Сп. Ст. - служител от ОПП – СДВР, съставил АУАН по докладната записка и протокол за ПТП № 1717788/26.07.2019г. , изготвени от колегите му – К. и З., срещу Л.Н. за това, че на 26.07.2019г., в гр. С офия е управлявала лекия си автомобил и поради неспазена дистанция с придвижващото се пред нея превозно средство „Шкода Октавия“ е реализирала ПТП в него, след което „не изпълнява задълженията си като участник в ПТП”. Изрично било отразено, че АУАН е съставен по данни от образуваната преписка и сведенията, снети от страните. В АУАН са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т.3, б.“В“ от ЗДвП и чл.23, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели и след подписването му, бил връчен на Н.. В съответната графа жалбоподателката не вписала възражения. Такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 05.09.2019г. ВПД Началник сектор на ОПП 2 СДВР издал и атакуваното НП № 19-4332-017058, с което при възпроизвеждане на фактическите констатации от акта и допълненията досежно нарушението по чл.123, ал.1, че водачът „при наличието на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й”, на Н. – въззивник, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й била наложена „глоба“ в размер на 100,0 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, а на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели С., З., К. и И., както и в писмените доказателства по делото: декларации от водача И. и жалбоподателката, докладна записка от К., протокол за ПТП № 1717788/26.07.2019г., справка – картон на водача Н., Заповеди № 8121з – 9034/02.05.2019г. и №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, писмен отговори от СДВР, вх.№13374/25.01.2022г. по описа на СРС, писмен отговор от Столична община, вх.№26897/14.02.2022г., приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите С., З. и К., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и последващото съставяне на АУАН.

Свидетелите З. и К. са категорични, че за изготвяне на първоначалните документи са се водили по информацията, предоставена им от установения на място водач И., която е споделила пред тях механизма на реализираното ПТП. От своя страна С. е следвал съдържанието на представените на вниманието му материали от образуваната по повод пътния инцидент преписка пред органите на ОПП – СДВР, като е съобразил и сведенията, събрани от двамата водачи. Пропуските и липсата на спомени, заявени в показанията на посочените свидетели съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (почти ежедневното обследване на множество нарушения, попълването на документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране на относими обстоятелства. Свидетелите З. и К., макар и неочевидци на настъпилото ПТП, са се отзовали на подадения сигнал и са различили следи от реализирания пътен инцидент върху останалия на място лек автомобил, видно от описаните в протокола за ПТП щети, причинени по неговата задна броня. Последните са били в корелация и със сведенията от свид.И. – останал на място водач, споделени пред полицейските органи в рамките на проведената беседа с оглед установяване причините за настъпване на ПТП.

Така изложените обстоятелства напълно се припокриват и със заявеното от разпитания в съдебно заседание втори участник в пътния инцидент – свид. И., която подчертава, че пътната ситуация е била предизвикана от водача Н., несъобразила необходимата дистанция на превозното си средство от движещото се пред него и така причинила настъпването на удар в него. Доколкото И. се явява и пряко заинтересована страна във възникналата ситуация, съдът подхожда критично към заявеното от нея, като го съпоставя с останалия доказателствен материал. Според нея ударът между двете моторни превозни средства е настъпил мигновено, като другият водач, след като първоначално е спрял, за да установи наличието на евентуално причинени щети, е решил да продължи движението си и се е оттеглил, провокиран от инициативата на И. да потърси съдействие от органите на МВР. В така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност, съдът не открива противоречия със заявените пред контролните органи и в попълнените и от двамата водачи декларации факти. В последните е изложена идентична обстановка, поради което съдът намира показанията за непредубедени, предадени с присъщата на 3 съхранен спомен логична последователност, поради което ги кредитира с доверие.

Единственото отклонение от изложената фактология се открива в твърдението на Л.Н., вписано в нейните сведения, че причина за оттеглянето й се явява наличието на щети единствено по нейния автомобил и отсъствието на претенции у другия водач. Така споделени обаче писмените изявления съдът приема за опровергани от отговора на „БУЛ ИНС“АД, видно от който обезщетение за щети е изплатено на собственика на другия автомобил – свид. И., кореспондиращо и с факта на ангажиране намесата на органите на ОПП – СДВР именно от свид. И.. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва разказа на свид. И., доколкото с показанията й събитията от процесната дата са пресъздадени устойчиво и с присъщата на утвърден спомен логична последователност, което обстоятелство затвърждава тяхната убедителност и е индиция за проявената добросъвестност от нейна страна. Тя възпроизвежда лично възприети обстоятелства, като техният синхрон и непротиворечивост на изложението, съпоставено с останалия доказателствен материал, дава основание на съда да приеме, че така предоставената информация не е фрагментарна и не указва изопачаване . В този смисъл съдът кредитира с доверие показанията на разпитаното лице и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

За изясняване на обстоятелствата по случая способстват и приобщените в хода на проверката документи – протокол за ПТП, скица, декларации, изхождащи от участниците в ПТП и докладна записка, доколкото, както изрично бе подчертано и от свид. К. и свид. З., същите са изготвяни въз основа споделеното от останалия на място участник в ПТП. В този смисъл, представените по делото писмени доказателства отразяват проверката, като предпроцесуална дейност, предхождаща съставянето на АУАН и предоставят яснота относно обстоятелствата по делото, в частност заложените в тях констатации.