Решение № 352 от 18.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно наказателно дело № 20221100601066 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 17.11.2021 г., постановено по НАХД № 5505/2021г. СРС, НО,12-ти с-в е признал обвиняемите Й. ЕМ. Г. и Р. Р. СТ. за виновни в това, че на 20.02.2018 г. около 13:05 часа в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ срещу входа към двора на 15 СУ „Адам Мицкевич“, като непълнолетени, но в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, като съизвършители в съучастие и по хулигански подбуди, причинили лека телесна повреда на Л.Т.Д., изразяваща се в разкъсване на юздичката на горната устна и разкъсноконтузна рана на устаната, с което причинили на пострадалия медико- биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота /извън случаите по чл. 128 и чл.

129 от НК/ като деянието е извършено по хулигански подбуди /без зачитане на обществените норми на поведение и установен личен мотив, в присъствието на други лица/ – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, 1 ал.1 от НК. На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.6, вр. ал. 1 от НК съдът ги е освободил от наказателната отговорност, като е наложил административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, изпълнимо чрез залепване на решението в таблото за съобщения в общините по местоживеенето им за срок от 1 /един/ месец. На основание чл.189, ал.3 от НПК, Г. и С. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на СДВР, сумата в размер на 1031,20 /хиляда тридесет и един лева и двадесет стотински/ лева, представляващи направените по делото разноски.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от общия защитник на двамата обвиняеми – адв. Н.Р.. В подадената жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и че е поставено при нарушение на материална и процесуалния закон. Изложени са доводи за повратно тълкуване на доказателствения материал, недоказаност на авторството на деянието, както и липсата на предпоставки за постановяване на осъдителна присъда. Според защитата не е установено по несъмнен начин, че именно С. и Г. са нанесли на пострадалия телесните увреждания, описани в обвинителният акт, при все че не е обсъдена възможността тези наранявания да са получени след спъването и падането на пострадалия на земята.

Посочени са показанията на св. А.Д.- сестра да пострадалия, в които според адв. Р., се споменава само, че свидетелката е забеляза брат си паднал на пода.

Излагат се подробни аргументи досежно липсата на доказан хулигански мотив в поведението на обвиняемите, както и че е налице личен мотив за конфликта с пострадалия, посочват се показанията на св. Л.Д., на които СРС се е предоверил, с цел реализирането на наказателна отговорност от двамата обвиняеми. В заключение са направени следните искания – да се изследва личния мотив, от който са ръководени С. и Г., увлечението и лекомислието им към момента на извършване на деянието, което не е с голяма обществена опасност, които са предвидени от законодателя в чл. 61, ал. 1 от НК. На следващо място се поставя възможността извършеното да представлява маловажен случай по чл. 9, ал. 2 от НК. Прави се искане да бъде допусната до разпит св. Л.П. с цел изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед на всичко това, както и на факта, че наложеното наказание, макар и най – лекото в предвидените от законодателя възможни, се явява явно несправедливо, защитата моли за постановяване на оправдателна присъда досежно двамата му подзащитни.

2

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК във връзка с направеното от защитника искане е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне разпит на св. Л.П.. С оглед неявяването в съдебна зала на посочената свидетелка и заявеното от защитата на обвиняемите – адв. Р. оттегляне на искането си за личен разпит на свидетеля, настоящата инстанция заличи Л.П. в качеството й на свидетел по делото пред въззивния съд.

В хода по същество защитата моли съдът да уважи подадената въззивна жалба, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да оправдае подзащитните му. Излага становище относно необходимите предпоставки, които следва да бъдат налице за осъществен състав по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а именно хулиганските подбуди у двамата обвиняеми липсват, за разлика от личният мотив, който се явява определящ за поведението на С. и Г.. Посочва се, че не е установено престъплението, за което са осъдени двамата, както от обективна, така и от субективна страна. В заключение моли съда да взема предвид и останалите алтернативни искания, направени във въззивната жалба.

Представителят на СГП определя жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, при все че същото е постановено въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени законосъобразни фактически, а оттам – и правни изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати 3 логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, а именно авторството от страна на обвиняемите на престъпното деяние. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

За да постанови крайния си съдебен акт, районният съд е провел производството по реда на глава 28 от НПК, тъй като в хода на проведеното разпоредително заседание е констатирал, че са налице всички предпоставки за провеждане на посочената диференцирана процедура.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемият Й. ЕМ. Г. , с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.

София, българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование, не учи, не работи, неженен, неосъждан.

Обвиняемият Р. Р. СТ., с ЕГН **********, е роден на **** г., българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, не учи, работи, неженен.

На 20.02.2018 г. в района около 15 СУ „Адам Мицкевич“, нахождащо се в гр.

София, ж.к. „Надежда“, ул. „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“, пред кафе – аператив, нахождащо се в трафопост между бл. 249 и бл. 250 (срещу двора на училището), около 13 часа се намирал св. Л.Д., който разговарял със своя приятелка – св. Т.А.. По същото време обв. С. и обв. Г. били на същото място в компанията на Л.П., която била в приятелски отношения с последните и по – конкретно с обвиняемия С.. В този момент, без да е налице повод или провокация от страна на пострадалия Д., обвиняемия С. отишъл до него и му нанесъл удари с ръка в областта на главата, в следствие на което Д. паднал на земята. Тогава се приближил и обвиняемия Г., като заедно със С. започнали да нанасят удари с крак в 4 областта на главата и тялото на падналия вече на земята св. Д.. В същия момент от двора на училището излязла св. А.Д. – ученичка в същото училище и сестра на пострадалия, която успяла да възприеме случващото се и в резултат на което се развикала и затичала към брат си. В следствие на това двамата обвиняеми прекратили нападението си и избягали.

За развилата се ситуация веднага били уведомени св. В.М. – директор на училището, св. Д.Б. – класен ръководител на пострадалия, която на свой ред съобщила на св.

С. Д.а – майка на Д..

Още на същия ден св. Д. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била предоставена медицинска помощ, след което и Съдебна медицина, където му било предоставено Съдебномедицинско удостоверение. Видно и от изготвената СМЕ, вследствие на нанесените удари с ръце и крака от страна на С. и Г., пострадалият получил оток, охлузвания и кръвонасядания по челото, кръвонасядания и отоци по лицето, оток на горната устна, разкъсване на юздичката на горната устна, разклащане на двата първи горни зъба, разкъсно – контузна рана на горната устна и кръвонасядане на десния лакът, който наранявания по своята медикобиологична характеристика са причинили на св. Д. временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Към момента на извършване на деянието Р.С. и Й.Г. били непълнолетни, но с навършени 16 години. Видно от назначените по делото Комплексни психиатрични и психологични експертизи на двамата обвиняеми е, че са били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното деяние, да ръководят постъпките си, както и че по отношение и на двамата не са налице лекомислие или увлечение, в резултат на което да е извършено деянието.

На деня следващ нападението над св. Д., св. С. Д.а – майка на пострадалия сигнализирала на органите на МВР за случилото се със сина й. По делото е назначена Комплексна психиатрична и психологична експертиза и на пострадалия Д., от заключението на която е видно, че същият е психично здрав и може да дава свидетелски показания.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на обвиняемия (л. 67 от СП); свидетелските показания на Л.Д. (л.73-74 от ДП), на А.Д. (л.86 от ДП,), на Т.А. (л.87 от ДП), на Д. Б. - И.

(л.88 от ДП), на В.М. (л.90 от ДП), св. С. Д.а (л. 71 от ДП) и св. Д. Е. (л. 89 от ДП) писмени доказателства: съдебно медицинско удостоверение (л.63-70 от ДП), както и от способи за доказване: заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза (л.133-138 от ДП), СППЕ на Р.С. (л.99-108 от ДП), СППЕ на Й.Г. (л. 109-122 от ДП) и др.

Обстоятелствата относно времето и мястото, авторството и механизма на извършване на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, въззивния съд счита за изяснени посредством показанията на свидетелите, от писмените доказателства, както и от заключението на приетите съдебни експертизи.

Основен източник на преки доказателства са показанията на св. Д. – пострадал от инкриминираното деяние. Депозираните от него показания са логически последователни, детайлни и синхронизиращи си със заявеното от останалите свидетели в съществените за предмета на доказване части. От заявеното от св. Д. се установяват, както деня и мястото на инцидента, така и липсата на обективна причина за появата на конфликта между него и обвиняемите. Изнесената от свидетеля информация досежно проявената спрямо него физическа агресия от страна на С. и Г., вкл. нейното естество и интензитет намират доказателствена опора, както в заявеното от свидетел Т.А. и свидетел А.Д., така също и в приложените медицински документи и изготвена експертиза. В съдържателен план показанията на пострадалото лице съдържат и данни относно характеристиките на нападателите му, които макар че той не познавал лично, но ги разпознал по физиономия, тъй 5 като е знаел, че обв. Р.С. е приятел със съученичката му – Л.П..