Решение № 207 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20221110166779 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от Т, с която са предявени срещу Д. Ц. М. /починал в хода на производството/ и Ц. Р. М., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на по 1715,92 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното плащане, сумата в размер на по 290,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на по 21,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на по 4,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземане за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

1

Третото лице – помагач Д /понастоящем преобразувано в Д/ не изразява становище по предявените искове.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2025 г., са конституирани на основание чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството ответник Д. Ц. М. наследниците му по закон Ц. Д. М., ЕГН **********, и К. Д. М., ЕГН **********, действащ чрез законния му представител – Р.

В. М., ЕГН **********.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по исковете за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; 2) по акцесорните искове: възникване на главен дълг и изпадане на ответниците в забава. Съобразно правилата, предписани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, посочените правнорелевантни обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване пълно и главно от ищеца. В тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните вземания.

От приетото като писмено доказателство по делото споразумение от 18.06.2024 г., се установява, че Д. Ц. М. и Ц. Р. М. са се задължили да заплатят на Т сумата в размер на 3475,11 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в **, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 590,15 лева – лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2019 г. – 09.11.2022 г., и 335,22 лева съдебни разноски, на седем месечни вноски, първата от които авансова в размер на 1433,47 лева, платима в деня на подписване на споразумението, а следващите шест от по 557,46 лева, платими в периода от 18.07.2024 г. до 18.12.2024 г. Доколкото посоченото съглашение не е оспорено между страните и падежът на задълженията е настъпил, съдът намира, че в тежест на ответната страна по спора е възникнало задължение за заплащане на процесните суми.

С постъпила по делото молба на 26.06.2025 г. ищецът е заявил, че с извършени плащания в общ размер на 5041,46 лева процесните задължения за главници, лихви и съдебни разноски са погасени в цялост, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Посоченото изявление представлява според правната си характеристика признание на факт по смисъла на чл.

175 ГПК, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер, но поради погасяване на претендираните вземания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК 2 същите следва да бъдат отхвърлени, като се съобрази настъпилото в хода на производството правоприемство по реда на чл. 227 ГПК.

По отговорността за разноски:

Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяване на предявените вземание в хода на процеса, ответниците дължат направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира такива единствено за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, поради което следва да се присъди такова в посочения от страната размер, отговорността за заплащането на което е разделна на ответниците.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **, срещу Ц. Р. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1715,92 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 290,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 21,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 4,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземане за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г., поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **, срещу Ц. Д. М., ЕГН **********, конституиран по реда на чл. 227 ГПК, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 857,96 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 145,08 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 10,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземане за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г., поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **, срещу К. Д. М., ЕГН **********, действащ чрез законния му представител – Р. В. М., 3

ЕГН **********, конституиран по реда на чл. 227 ГПК, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 857,96 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 145,08 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 10,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземане за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г., поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА Ц. Р. М., ЕГН **********, Ц. Д. М., ЕГН **********, и К. Д. М., ЕГН **********, действащ чрез законния му представител – Р. В. М., ЕГН **********, последните двама конституирани по реда на чл. 227 ГПК, да заплатят на Т, с ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, разделно, при следните квоти: 2/4 за Ц. Р. М., 1/4 за Ц. Д. М. и 1/4 за К. Д. М..

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Д /понастоящем преобразувано в Д/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4