Решение № 2483 от 29.11.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. Пловдив,

29 ноември 2019 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2502 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.

Образувано е по жалба на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 221 от 30.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300176 от 28.11.2003 г. за водоползване от подземни води за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г. в размер на 8 379,40 лева и лихва за забава в размер на 2 463,30 лева.

Според дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна, алтернативно АУПДВ да бъде частично променен. Твърди се, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията, както и че в АУПДВ не е посочено в правните основания за издаването му действащия ПНА към съответните разглеждани периоди.

Направено е възражение относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за посочените в акта периоди.

Отделно от това сочи, че дружеството е заплатило изцяло дължимите такси за водоползване за 2011г. и 2012г., както и частично за 2013г.

Прави се възражение и за правното основание на което е издаден акта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения от адв.Г..

Ответникът, Директора на БДИБР, чрез процесуалния си представител, юриск.Г., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма данни на коя дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но на лист 9 по делото е приложено писмо изх. № ПО-02-421(3) от 31.07.2019г., с което на жалбоподателя е изпратен екземпляр от процесния АУПДВ, а жалбата до съда е подадена чрез органа 06.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Между страните по делото няма спор, че с разрешително № 300176 от 28.11.2003 г. на директора на БДИБР (лист 98 и сл.) на „Агротехника“АД е предоставено правото на водоползване с цел питейно-битови нужди от подземен воден обект – Кватернерен водоносен хоризонт, намиращ се в с.Соколица, община Карлово, област Пловдив, чрез два броя тръбни кладенци и един брой каптажно съоръжение. С решение № 249 от 17.03.2008 г. за изменение на разрешително за водоползване № 300176/28.11.2003 г. на директора на БДИБР е изменен титуляра по разрешителното, който вече е „ВиК“ЕООД гр.Пловдив, разрешеното водно количество на 224 500куб.м. и срока на действието е удължен със десет години, считано от 28.11.2009 г.

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително № 300176 от 28.11.2003 г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив, както следва: на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество вода (лист 78 и сл.); на 29.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода (лист 63 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество вода (лист 54 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода от(лист 66 и сл.). Като в приложени таблици са описани разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото количество вода.

След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 300176 от 28.11.2003 г., изменено с решение за изменение на разрешителното № 249/17.03.2008 г., е констатирано, че за периода 01.01.2011 г. –

31.12.2016 г. дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив по представени в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества вода не заплатило обща дължима такса в общ размер на 11 481 лева. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ПВ3-187 от 29.08.2017 г. (лист 92 и сл.). Отразено е, че дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 11 481 лева, която не е платена по сметка на БДИБР за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г.

В констативен протокол № ПВ2-143 от 14.05.2018 г. (лист 94 и сл.) е обективирана проверка във връзка с подадена декларация по чл.194б от ЗВ и е констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 57 520 куб. м, а таксата определена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в размер на 1 150,40 лева.

Изрично е посочено, че след извършена проверка на място е констатирано, че на мястото има монтирани измервателни устройства – КП № ПВ3-159 от 23.08.2017 г. на л.96 по делото.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-421 от 17.06.2019г. (лист 43 и сл.) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 300176 от 28.11.2003 г. за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г., в размер на 8379,40 лева ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-421(1) от 27.06.2019 г. (лист 41 и сл.) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.

На 30.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ №221, с който е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 300176 от 28.11.2003 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 8 379,40 лева и лихва за периода на забава в размер на 2 463,30 лева.

Към жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, но същите се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ. Именно предвид това обстоятелство, че няма как с платежни нареждания за предходни години да са погасени впоследствие възникнали задължения на жалбоподателя, по делото не е допусната исканата с жалбата ССЕ, тъй като, предвид липсата на каквито и да било доказателства за плащане за процесните периоди, същата се явява неотносима към доказването по предмета на спора. Освен това и изчисленията по АУПДВ са извършени на база данни по справки/декларации, подадени от самия жалбоподател.

От така приетото за установено съдът достигна до следните правни изводи:

Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.

На следващо място АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл.

59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.

Не се споделя възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с изх. № ПО-02-421(1) от 27.06.2019 г. (лист 41). Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства.

Отразените в двата констативни протокола проверки са направени във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.194б от ЗВ.

Безспорно е, че за процесния период

01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.

Относно възражението, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията, следва да се отбележи, че в действителност в мотивната част на стр.2 от процесния АУПДВ е посочен период 01.01.2011г.

– 31.12.2016г., но това е във връзка с поканата за доброволно изпълнение.

Доколкото на няколко пъти в мотивната част на акта конкретно са изброени периодите в които не е заплатена дължимата такса, а именно 01.01.2014г. – 31.12.2017г., така и в диспозитива, съдът счита, че по този начин в достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размера на задълженията, поради което не се ограничават правата и възможността за защита на дружеството жалбоподател. Освен това подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Посочено е разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения и което е част от административната преписка по издаване на оспорения акт.

Що се отнася до размера на задълженията, настоящият съдебен състав счита, че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.

Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен установените от служителите на БДИБР в двата констативни протокола, въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт. Освен това, в конкретния случай, от страна на служители на ответника е извършена и проверка на място, обективирана в надлежен протокол, от който е видно, че има монтирано измервателно устройство – протокол на л.96 по делото. В тази връзка е неоснователно оплакването по жалбата, че не е ясно сумите по АУПДВ дали са начислени на основание работещ водомер или по разрешеното годишно количество при положение, че е изрично констатирано наличието на място на помпената станция на работещо измервателно устройство и освен това сумите са начислени на база подадените данни за отнето количество вода от страна на самия жалбоподател.