Решение № 470 от 15.11.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. гр.Несебър, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20232150100510 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов “, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк. Д. Златева против Е. Г., гражданин на Израел, родена на **********г., с адрес в РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с административен адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33, с идентификатор 51500.506.***, със заведена партида в базата данни с аб. № 977287.

Наред с това се твърди, че в съответствие с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата 1 на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомерът бил разположен в имота на ответника, поради което клиента или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до водомерите. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че е издадена 1 бр. фактура на обща стойност 311,77 лева, задълженията по които не били заплатени в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 82,08 лева, считано от 26.10.2020г. до 17.05.2023г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Неизпълнението от страна на ответника Г. за заплащане на дължимите от нея суми е мотивирало „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е. Г. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, както следва: сумата от 311,77 лева /триста и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, дължима по издадена фактура от 25.09.2020г., с отчетен период по фактурата от 24.08.2019г. до 25.08.2020г.; сумата от 82,08 лева /осемдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 26.10.2020г. до 17.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Представят писмени доказателства. Претендират присъждането на направените по делото разноски, включая и юрисконсултско възнаграждение.

2

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата Г. особен представител - адв.Р. С. от АК-Бургас, с който се изразява становище за допустимост на исковата молба. Наред с това обаче се излагат доводи за неоснователност на същата, поради нооснователност и доказаност на предявените искове. В тази връзка на първо място се сочи, че ищецът не е представил сключен между него и ответната страна договор за присъединяване на процесния имот към водоснабдителната и канализационната система, по силата на който възниква задължение за предоставена ВиК услуга и съответно заплащане на същата. На следващо място се излагат съмнение относно извършено отчитане на място на потребената вода в процесното жилище. На следващо място се твърди, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че процесният имот попада в сграда със сезонен характер. Навежда се, че начислените кубични метри вода не съответстват нито на показанията, нито на принципа на засичане и начисляване на служебно количество вода, нито ставало ясно от къде е определено това количество служебно начислени 65 куб.м с по-висока цена. Прави се искане по реда на чл.190 от ГПК за изискване от съда на документацията, свързана с регистрирането на ответницата Г., като титуляр на партида с потребителски № 977287, ведно с копие на заявлението и на приложените към него документи.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява. Не сочат нови доказателства.

Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание не се явява.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът следва да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение, произтичащо от валидно сключен между тях договор. Ответника следва да докаже, че добросъвестно е погасил задълженията си по договора или че е отпаднало задължението за това.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.

198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на 3 водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс „А.“, ет. 3, ап. 33, са представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том I, рег. № 275, дело № 47/2019г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, справка от Служба по вписванията, както и заявление за промяна на партода.

Като собственик ответницата притежава качеството потребител на ВиК услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитират от съда.

Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са 4 във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответницата в настоящото производство.

По делото по категоричен начин е установено, че ответницата е титуляр на партида с абонатен № 977287 на имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, к-с „А.“, ет. 3, ап. 33, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадена фактура от 25.09.2020г. за ползвани ВиК услуги, с отчетен период по фактури от 24.08.2019г. до 25.08.2020г.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 977287, с титуляр Е. Г.. От справката извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1572/173) са направени отчитания за периода от 24.08.2019г. до 25.08.2020г., като е отразено, че отчитането е служебно. Представена е и справка-извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на централен водомер (1572/140) с потребителски номер 977245, с адрес на водомера: к.к. Слънчев бряг, к-с „А.“, на който са правени отчитания за периодите: 24.08.2019г. - 09.06.2020г. и 10.06.2020г. - 25.08.2020г., при които водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.

Съдът намира, че отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от Общите условия, като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто се установи, че е настоящия, е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано съобразно горепосочената разпоредба от Общите условия и е отчетено действително потребено количество вода за обекта, поради което възражението на особения представител на ответницата в тази насока е неоснователно.