Присъда № 8 от 22.02.2022, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 8 от 22.02.2022г. по НОХД №101/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд:

Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р. Х. И. от с.***,общ.К. за това,че на 04.03.2020 година, в гр.Д., област Плевен, направил опит да даде подкуп-дар-сумата от 1950 лв. в следните банкноти: 27 броя банкноти с номинал от 50 лв. и серийни номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, 19 броя банкноти с номинал 20 лв. и серийни номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, и 22 броя банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, на длъжностни лица – полицейски органи, младши инспектор Ч.С. Ч. - младши автоконтрольор II степен в група “Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Д. и младши инспектор И. П. Г. - старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР Д., за да не извършат действия по служба - да не съставят акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата и да не предприемат действия по задържането му за срок от 24 часа по реда на Закона за МВР, като деянието е останало /недовършено/ по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 304а, предл.3, във вр. с чл.304, ал. 1, вр чл.18, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.

Възпроизвежда отразената в обвинителния акт фактическа обстановка като допълва фактическите данни съобразно доказателственото постъпление изведено от разпитите на свидетелите Л.Ц., Х.И., А.Г.,Ч. Ч. и М. като намира,че показанията на първите трима в частта относно нанесения побой на подсъдимия от Ч. не кореспондират с показанията на разпитания като свидетел лекар от ФСМП-Д. и заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза. Приема,че предлагане на парични средства на полицейските служители е имало както в с.*** – първоначално от свидетелката Л.Ц.,така и впоследствие от самия подсъдим в автомобила,с който е бил транспортиран от с.*** до гр.Д.. Намира,че обясненията на подсъдимия,в които същия сочи,че не е имал лична карта,което да налага изчакване на полицейските служители пред сградата на РУ – Д.М. не се подкрепя от представената справка на ОД на МВР-В.,според която Р.И. е изгубил личната си карта на 12.03.2020г. като към документите по задържането няма разпечатка от АИС “БДС“,каквато следва принципно да има при липса на лична карта.

Прокурорът счита още,че целта на обажданията на подсъдимия И. към свидетелката А.Г. е била с оглед регламента по ЗМВР и необходимостта да 1 набави личната си карта,за да може да бъда задържан.В контекста на интерпретираната доказателствена съвкупност приема,че няма данни за осъществена провокация за подкуп от страна на полицейските служители,т.к. счита,че инициативата за подкупа принадлежи първоначално на свидетелката Ц.,а впоследствие и на самия подсъдим,за да бъде освободен /тук флагрантно се излиза извън рамката на обвинението възведена с обвинителния акт,която сочи,че парите са дадени,за да не се предприемат действия по задържане по ЗМВР,бел.с.д./,да не му бъде съставян акт и да не бъдат предприемани действия по задържането му,както се посочи по-горе, за 24 часа.Намира,че свидетелите В. и Ч. /частично/ не са имали намерение,респективно не са давали указания, да поддържат нагласа у подсъдимия за даване на подкуп,а предприетите действия по позициониране на полицейския автомобил в обхвата на камерите са били с цел да се документират действия по даване на подкуп,каквито подсъдимия е инициирал както в с.***,така и по време на придвижването му към Д.М.,което не сочи на преднамерено създаване на обстановка или условия, за да се предизвика даване на подкуп с цел да се навреди на Р.И..

На фона на изложеното по-горе се отправя искане за налагане на наказание лишаване от свобода за вмененото деяние в размер на една година и шест месеца,което с оглед съдебното минало на подсъдимия се изтърпи от него ефективно при първоначален общ режим,т.к. не е консумиран изискуемия от закона поправителен ефект като същевременно се наложи и кумулативното наказание глоба в минимален размер от 1000 лева,а на основание чл.307а от НК се отнеме в полза на държавата предметът на престъплението.Като единствено смекчаващо вината обстоятелство се сочат добрите характеристични данни на подсъдимия извлечени от трудовата му ангажираност.

Подсъдимият Р. Х. И. се явява в съдебно заседание лично и с адвокат Л.Г. от ПАК, дава обяснения съобразно възприетата от него защитна позиция, поддържа становището на защитника си като намира,че няма вина за случилото се.

Защитникът – адвокат Л.Г. от ПАК намира,че вмененото обвинение по чл.304а от НК е недоказано като локализира аргументацията в рамките поставени от прокурора с внесения обвинителен акт,а именно, че подкупа е даден,за да не съставят полицейските служители АУАН на подсъдимия и да не предприемат действия по неговото задържане.Навежда доводи,че към момента на даване на парите АУАН вече е бил съставен,а подсъдимия е бил задържан за това,че с бягството си пречил на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. Изразява недоумение какви обстоятелства са наложили провеждането на разговор – трикратно при това – от мобилния телефон на полицейския служител Ч. Ч. с близките на подзащитния му след отвеждането му в сградата на РУП-Д. при условие,че същия е лице с установена самоличност,вписана в книгата за проверени лица,с установен ЕГН и освидетелстван от съответните медицински лица с 2 оглед предприетото задържане на същия по ЗМВР като оспорва фактическите констатации на медицинското лице извършило прегледа.Акцентира върху указанията отправени до спътниците на подзащитния му да се явят в РУП-Д., макар и с превозно средство със свалени номера и репликата „ще помислим“ казана преди това от Ч. като подчертава,че към този момент вече има съставена заповед за задържане и АУАН,което обезмисля поведението на подсъдимия,който е емоционално лабилен и внушаем, и ясно сочи на провокация към подкуп.Подчертава селектирането на записите от видеокамерите монтирани на сградата на РУП-Д. от ОД на МВР-Плевен, което препятства проверката на обясненията на подзащитния му за позициониране на служебния автомобил, така щото същия да бъде удобен за оставяне на инкриминираната сума, като намира,че свидетелката С. К. е опровергала показанията на Началника на РУ на МВР-Д. – свидетеля М.,че същата е действала съвместно с Ч.,така щото да се документират действията на подзащитния му като подчертава,че няма нито съгласуване на Ч. с К.,последната като оперативен дежурна част /ОДЧ,за краткост,бел.с.д./ при РУ-МВР-Д.Д. по повод предстоящото даване на парите,нито съобщения в тази насока относно очакваните действия на подсъдимия.В контекста на изложеното и като подчертава,че набраните писмени доказателства внасят допълнително съмнение в доказаността на фактическата обстановка по делото моли съда за оправдаване на подсъдимия Р.И. като сочи в допълнение и непрецизност на изготвения от ОП-Плевен диспозитив с оглед посочването само,че „…деянието е останало …“ относимо към възприетата цифрова квалификация.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия Р.И. обвинение, доводите на страните и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р. Х. И. е роден на ***г. в гр.О.,обл.В.,живее в с.***, общ.

К., български гражданин,без образование, работи, неженен, осъждан,ЕГН **********.

Подсъдимият Р. Х. И. е неправоспособен водач на моторно превозно средство. Многократно наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 3.03.2020г. подсъдимият Р.И. по молба на свидетелката Л. В. Ц. се отправил с управлявания от него л.а. марка „***“ с Дк№ *** СС от с.***,общ.К. за с.***,обл.Плевен,където живеела майката на свидетелката.

Заедно с тях пътували сина на Ц. – Х. Р. И. и приятелката на подсъдимия – А.

Г. Г..Пристигнали около 23.00 часа в с.*** като около 3.00 часа,след като Ц. приключила със семейните си ангажименти, потеглили обратно за

3 с.***,общ.К..

Свидетелите Ч. Ч. - младши автоконтрольор и

И. П. Г. - младши инспектор,двамата в група „Охранителна полиция“ към РУ на МВР-Д., по същото време били на работа като изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред и противодействие на престъпността със служебен л.а. марка „*** с рег.№ СВ *** КА.Забелязали подсъдимия,който управлявал процесния лек автомобил марка

„***“ и реагирали със светлинна и звукова сигнализация за спиране и проверка. Р.И. спрял превозното средство като свидетеля Ч. му поискал свидетелство за правоуправление, лични документи и такива на управляваното от него превозно средство.По това време видеонаблюдението в патрулния автомобил не работило,а свидетеля Ч. използвал частен видеорегистратор,който използвал за обосноваване на установените от него нарушения пред водачите на МПС,който към този момент бил активиран. Подсъдимият представил документите на превозното средство като споделил,че не носи документ за самоличност и СУМПС.Ч. му разпоредил да отиде да служебния лек автомобил за продължаване на проверката като подсъдимия,вместо да се насочи натам,след като напуснал л.а. марка „***“ побягнал по една от улиците в селото.Свидетелят Ч. го последвал тичешком, настигнал го и след като го повалил на земята му поставил белезници.Свидетелят И.Г.,който ги следвал със служебния автомобил спрял и подсъдимият бил качен в него и отведен до управляваното от него превозно средство.Извършената проверка с техническо средство „Дрегер 7410“ установила алкохолна концентрация в издишания от Р.И. въздух от 0,15 промила като по предоставен административен идентификатор от подсъдимия – ЕГН и разписка от „Easy Pay“ № 0700009780389793/ 11.10.2019г.,установяваща превод от негова страна с посочени ЕГН и номер на документа му за самоличност /лична карта/ - л.192 от СП - Ч. установил посредством работен таблет с право на отдалечен достъп до масивите на МВР,че подсъдимия е неправоспособен водач на МПС.Съставил в по-късен момент,след привеждането на Р.И. в РУП-Д.М., АУАН серия G A 119635,с който вменил нарушение по чл.150 от ЗДвП,а именно за това, че Р.И. управлява повторно МПС,без да е правоспособен водач като на момента свалил регистрационните табели на л.а. „***“. Ч. и Г. взели решение да задържат И.,т.к. приели,че препятства противозаконно изпълнението на служебните им задължения.

Междувременно част от горните събития били записани от частен видеорегистратор,който свидетеля Ч. поддържал в служебния автомобил,т.к. системата за видеоконтрол не работила в същия,като впоследствие свидетеля прехвърлил файловете на личния си компютър като същите впоследствие били изтрити,без за това да бъдат уведомени Началника на РУП-Д.М. и органите на досъдебното производство.

Свидетелката Л.Ц. като разбрала,че подсъдимия,който бил неин братовчед, ще бъде задържан се притеснила.Предложила на свидетеля Ч. пари,за да освободи Р.И., като предала неустановена парична сума на сина си 4

– свидетеля Х.И.,който оставил парите във врата на патрулния автомобил.Свидетелят Ч. му казал да прибере парите,т.к. тръгват.Х.И. взел парите от вратата,след което Ч.,Г. и подсъдимия потеглили към ФСМП – Д.,където следвало подсъдимия да бъде освидетелстван с оглед привеждането му в ареста на РУП-Д.Д. като по пътя Ч. заявил на подсъдимия „…каквото е решил това да прави…“.Във ФСМП-Д. подсъдимият бил освидетелстван от свидетеля Д. Д. – лекар в същото поделение,който не установил и не описал в съставения фиш за преглед травми препятстващи задържането на Р.И..

Междувременно Ч. Ч. се обадил на Началник РУ на МВР-Д. – свидетеля М.,съобщил му за случилото се като взели решение предаването на паричната сума,ако такова се случи, да бъде осъществено пред сградата на РУ на МВРД.,на която имало монтирани видеокамери,които работели във видеорежим и поддържали само видео,но не и звукозапис.