Решение № 949 от 13.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. гр. Хасково, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640100003 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение от Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: *******************************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ 177492004, представлявано от адв.Д.М.М., съдебен адрес: гр.София, бул. „Ал.Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Б. Д., искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С определение № 421 от 21.03.2024 г. по делото е конституирано като трето лице помагач по искане на ищеца дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключил договор за паричен заем № *** от ***г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата, на който същият получил паричен заем в размер на 1000,00 лева, при уговорени седмични вноски, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от този договор било предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителят следвало да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или 1 да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На същата дата *** г. ищецът и ответникът сключили помежду си Договор за предоставяне на гаранция № *** от ***г. по силата, на който ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД поело задължевие да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца по договора за паричен заем *** от ***г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 732,60 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя), поради което и именно ответникът „Файненшъл България“ ЕООД бил материално легитимиран да отговаря по процесната претенция.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът е погасил изцяло процесния кредит.

Изложено е, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и ищеца като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане па влогове или други възстановими средства. Ищецът бил физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т. е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, то следвало, че с характеристики на потребителски договор бил и Договор за предоставяне на гаранция № *** от ***г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД /договорът за предоставяне па поръчителство/.

Доколкото последният бил акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД бил едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което било видно от 2

Търговски регистър /ТРРЮЛНЦ/ към Агенция по вписванията.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 1- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следвало да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагали разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (1000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройни, кумулативно поставени изисквания. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Това дружество бил именно ответникът, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Изложено е по-нататък в исковата молба, че кредиторът не включвал възнаграждението но договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Необходимо било в 3

ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай бил посочен ГПР, но от съдържанието на договора, потребителят не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му било известно (чрез изначалното му включване в разходите но кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

На следващо място е посочено в исковата молба, че С.ят договор за предоставяне на гаранция № *** бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото погоре правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Нещо повече, в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълнел и погасял вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането па възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не бил получил каквато и да е услуга, просто задължението му от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани.

Правната уредба на договора за поръчителство се съдържала в разпоредбите на чл.

138 - чл. 148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължавал спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както било в случая.

Освен това, собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД бил заемодателят по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била и процесната. Печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД. В случая търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, 4 ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД.