Решение № 41 от 22.02.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Силистра, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20233400500059 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал.1, т.1 ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от В. И. Д. с ЕГН **********, взискател по изп.дело № 17/2023 г. по описа на СИС при СРС, чрез адв. В. Г от СсАК, против Разпореждане от 24.01.2023г. на ДСИ при РС-Силистра по изп.д.№ 17/2023г. по описа на СИС при СРС, с което с което отказва да образува изпълнително дело срещу длъжника „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, 1309, р- н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1. Моли съда да го отмени и върне делото на ДСИ за продължаване на порцесуалните действия. Жалбоподателят счита, че в случая липсва съответния акт, с който би трябвало да се прекрати производството по делото, в разпореждането не е посочено дали подлежи на обжалване, както и дали се изпраща по компетентност на друг съд. Счита, че неправилно ДСИ е отказал да образува изп.дело, тъй като вида на вземането са разноски. Тъ като вземането е по ИЛ, издаден по гр.д.№ 575/2022г. по описа на СРС със страни/ „А1 България“ ЕАД и В. И. Д., счита качеството на взискателя „потребител“ за определящо, а не вида на вземането. Позовава се на чл. 113 ГПК като приложим в случая, тъй като целта на законодателя е да бъде осигурен възможно найлесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение — потребителя и да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя

ДСИ към СИС на СсРС Н М - Ц, е представила мотиви по обжалваните действия по смисъла па чл. 436. ал.З ГПК, като заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като в случая чл.113 ГПК е неприложим, тъй като касае исковото производство, а съотносимата в изпълнителното производство разпоредба на чл. 427, ал.1 ГПК не предвижда такава закрила на потребителя. Счита за неоснователни и останалите доводи на жалбоподателя.

ОС, като съобрази доводите на страните, мотивите на ДСИ и данните по делото, прие за установено следното:

1

Предявена е молба от настоящия въззивник, чрез адв. Г., за образуване на изпълнително дело против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, въз основа на ИЛ, издаден по гр. дело № 575/2022 г. на СсРС, за сумата от 200 лв. разноски по делото.

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ на ДСИ се основава на разпоредбата на чл. 427, ал. 1 ГПК, съгласно която молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

Като е преценил, че вземането за разноски не попада в нито една от хипотезите, изброени в текста е отказал да образува ИД.

В случая препратката към чл. 113 ГПК и свързаната с него съдебна практика е неуместна, тъй като се касае за исково производство. След като законодателят си е направил труда да регламентира в главата за изпълнителното производство подсъдността по изпълнителните производства отделно, а не да препраща към текста, касаещ исковите, то и разпоредбата на чл.113 щеше да бъде повторена, ако е имал за цел да осигури същата закрила на потребителя и в изпълнителното производство. Естеството на изпълнителния процес, който е свързан с множество фактически, а не само юридически действия, е определящо тук и прилагането по аналогия на разпоредбата е невъзможно. Не случайно и сочената от жалбоподателя съдебна практика касае исковите производства изцяло.

Що се касае до изтъкнатите като пороци на обжалваното разпореждане липса на указание за възможностите за обжалване, както и неяснотата дали се препраща на друг съдия –изпълнител, то в първия случай действително наложено при постановяване на обжалваем акт да се указва и тази възможност на адресатите по него, но липсата му нито е процесуален пропуск, нито е нарушение на разпоредба. А липсата на яснота дали делото се препраща на компетентен съд означава, че не се препраща, нито един текст от разпореждането не води до съмнения в тази насока.

Не касае правилността на разпореждането и коментарът на жалбоподателя относно номера на изпълнителното дело. Както сам ДСИ е посочил в него, касае се за деловоден номер, а не за номер на делото. Става въпрос за организацията на работа преди образуване на делото, което в случая не е настъпило, тъй като ДСИ е отказал такова, поради което и идентификацията на преписката е по деловоден номер на канцеларското дело, който системата на СИС при СРС дава при депозиране на молбата в деловодството .

Допълнителен довод за правилността на обжалваното разпореждане е и факта, че представеният ИЛ е с пропуск в изпълнителния титул, тъй като не е посочен ЕИК на длъжника, което налага първо поправката му извън изпълнителното производство. Това става ясно от мотивите по чл. 436 ГПК, макар, че не е записано като основание за отказ да се образува изпълнителното дело в обжалваното разпореждане.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е 2 неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ДСИ да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното ОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.01.2023г. на ДСИ при РС-Силистра по изп.д.№ 17/2023г. по описа на СИС при СРС, с което с което отказва да образува изпълнително дело срещу длъжника „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, р- н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3