Решение № 2330 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100502562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20190677 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 46872/2019 г. по описа на 28-и състав на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, СО, кв. Лозенец, ул. ****, срещу Й. Ч. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на етажните собственици следните суми: 718, 50 лева за периода от 01.03.2017г. до 31.08.2019г., съставляваща дължимо плащане за административно управление и техническа поддръжка от „КОС България“ ООД, вноски за абонамент за асансьор и почистване на входа; 13, 80 лева за периода от 01.03.2017г. до 30.06.2017г., съставляваща вноски за обособяване и поддръжка на Фонд „Ремонт и обновяване в етажната собственост“; 649, 48 лева за периода 01.07.2017г. до 31.08.2019г., съставляваща вноски за обособяване и поддръжка на Фонд „Ремонт и обновяване в етажната собственост“.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца Етажна собственост на 1 жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, СО, кв. Лозенец, ул. “****, вх. А и Б, в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че административният адрес на етажната собственост е уточнен с молба вх. № 5082736 от 29.06.2020г., където е посочено, че същият е гр. София, ул. “****. Твърди се, че липсата на произнасяне от съда по направените уточнения и отхвърлянето на иска поради недоказаност на обстоятелствата, които са били уточнени в хода на първоинстанционното производство, без да са събрани доказателства, нито да са дадени указания, че не се сочат такива, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат аргументи и срещу другия решаващ според страната аргумент за отхвърляне, а именно- липсата на доказателства, че етажната собственост е регистрирана в Столична община, както и относно броя съсобственици в сградата, като се посочва, че съдът не е давал указания, че същите следва да бъдат доказани в рамките на производството. Аргументира се, че взетите решения за разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части за претендираните периоди не са обжалвани, поради което са станали задължителни за всички етажни собственици. Сочи се, че ответникът не е уведомявал председателя на управителния съвет относно обстоятелството, че жилището му не се обитава, поради което не е изпълнена процедурата по чл.51, ал.2 от ЗУЕС. В заключение се отправя молба до съда обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, а предявените исковеуважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Й. Ч. Г., с който се оспорва подадената жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19, т. XXXII, нот. дело № 6342/1996 по описа на нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, се установява, че ответникът Й. Ч. Г. е придобил в собственост ап.8, изграден в груб строеж, намиращ се в гр.

София, във вх. „А“ на ет.4 в жилищна сграда на ул. „****“ № 4 - 6, заедно с 4, 163 % ид. части от общите части на сградата.

По делото са приложени и протоколи от проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост /“ОС“/ с адрес гр. София, ул. „****“ **, в които са обективирани следните решения:

С решение по т. 5 от Протокол от проведено на 15.02.2017г. ОС и 2

Приложение № 3 към него етажните собственици са определили месечното ценообразуване и разбивка на дължимите вноски, като за ап. 8 са посочени следните суми: 9, 52 лева- административно управление и техническа поддръжка „КОС България“, 6,25 лева- абонамент асансьор вх. А, 8,18 левапочистване вх. А и 4,60 лева- Фонд „Ремонт и обновяване“.

С решение по т. 4 от Протокол от проведено на 30.05.2017г. ОС етажните собственици са изменили приетия от тях бюджет в частта относно Фонд „Ремонт и обновяване“, като са приели че считано от 01.07.2017 ще се събират 600 лева месечно, като е изготвена таблица за разпределението на средствата между имотите в сградата, съгласно която за ап. 8 съобразно прилежащите към него 4, 163 % ид. части се дължи сума в размер на 24,98 лева месечно.

С решение по т. 1 от Протокол от проведено на 18.04.2018г. ОС етажните собственици са констатирали, че за ап.8 има неплатено задължение в размер на 679,26 лева и липсват плащания след януари 2017г., като е взето решение да се предприемат съдебни действия за събиране на дължимите суми.

Представена по делото е и Справка № 1 за задължения към Етажна собственост- град София, СО, кв. Лозенец, ул. „****“ ** на ап.8 за периода от м. март 2017г. до м. август 2019г. с разбивка на дължимите суми по пера, от която се установява, че общо размер на задължението възлиза на 1 386,38 лева.

В рамките на въззивното производство е прието Удостоверение от СОрайон Лозенец, съгласно което за жилищата сграда, описвана с административни адреси ул. „****“ № 4 и ул. „**** със Заповед № РД-091467 от 31.08.2011г. на Кмета на СО е определен административен адрес ул.

„****“ **, с два входа- „А“ и „Б“. Посочено е, че описваната с посочените адреси жилищна сграда съответства на многофамилна жилищна сграда, обозначена в КККР с идентификатор ***.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 3 отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо.

Преди да бъде разгледана основателността на предявените искове настоящата инстанция намира, че следва да бъде обсъден въпросът относно правото на ищеца да търси заплащане на горепосочените суми. В тази връзка следва да бъде посочено, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление /както е в настоящия случай/, не е персонифицирана, тя се състои от всички собственици, които стават част от нея с придобиване на право на собственост върху отделен самостоятелен обект. Следователно същата не притежава самостоятелна правосубектност, различна от тази на участващите в нея лица, поради което и за нейното възникване не е предвиден разрешителен, а единствено уведомителен режим /чл. 46б от ЗУЕС в приложимата към процесния период редакция /. Предвид изложеното несъстоятелни са аргументите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за съществуването на етажната собственост и в частност непредставянето на удостоверение за нейната регистрация в общината.

По отношение на претендираните от ищеца суми съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 48, ал. 8 вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. За да бъдат същите основателни, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) притежание на право на собственост върху индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост от страна на ответника; 2) взимане на решение от общото събрание на етажната собственост /ОС на ЕтС/ на сградата за определяне на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, съответно за определяне на ежемесечни вноски за фонд 4

„Ремонт и обновяване“. Освен това ищецът следва да докаже и размера на частта от разходите, дължими от ответника.

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19, т. XXXII, нот. дело № 6342/1996, се установява, че ответникът Й. Ч. Г. е придобил в собственост ап.8, намиращ се в гр. ****, в жилищна сграда на ул.

„****“ № 4 - 6, заедно с 4, 163 % ид. части от общите части на сградата. По делото е прието и удостоверение от общината, съгласно което за жилищата сграда, описвана с административни адреси ул. „****“ № 4 и ул. „**** със Заповед № РД-09-1467 от 31.08.2011г. на Кмета на СО е определен административен адрес ул. „****“ **, с два входа- „А“ и „Б“. Следователно представените по делото документи, които описват сграда на някои от тези адреси визират една и съща сграда. От тук и аргументите на ответника, че е собственик на обект в сграда, намираща се на ул. „****“ № 4, както е посочено в декларацията му пред общината, а не на ул. „****“ **, както твърди ищеца, са неоснователни, доколкото става въпрос за един и същи обект. Предвид изложеното съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент, от който етажната собственост претендира плащането на суми за поддръжка и управление на общите части, както и за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.

На следващо място, съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, като съгласно чл. 51, ал.1 от ЗУЕС в приложимата към процесния период редакция тези разходи се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Следователно задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС произтича от закона, като в правомощията на Общото събрание е единствено определянето на техния размер. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е императивна материалноправна норма /в т. см. са Решение № 165 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК и др./. В подкрепа на 5 извода за нейния императивния характер е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, според която правомощие на Общото събрание е да определи размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части, който е посочен изрично в закона - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В случай видно от приложения по делото Протокол от проведено на 15.02.2017г. Общото събрание етажните собственици са приели бюджет и ценообразуване на месечните вноски, обективирани в Приложение № 3 към протокола. Представена в табличен вид е и информация относно бюджетообразуването и разбивка на вноските за сградата с адрес ул. „****“ **, съгласно която за ап. 8 дължимата сума се формира от следните пера: административно управление и техническа поддръжка- 9,52 лева, абонамент за асансьор- 6,25 лева и почистване на входа- 8, 18 или общо 23,95 лева.

Посочените суми са разпределени поравно измежду всички етажни собственици съгласно императивното правилото на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС.

Основателно обаче се явява възражението на ответника относно липсата на доказателства, че приложената по делото таблица отговаря на взетото от етажните собственици решение. Това е така, тъй като същата няма нито дата, нито подпис, поради което не може да бъде установено по несъмнен начин, че именно тя съставлява Приложение № 3 към Протокола от 15.02.2017г., в което са определени размерите на дължимите от етажните собственици разходи за управление и поддръжка.