Решение № 1145 от 12.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Бургас, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120107570 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на П. И. Т., ЕГН **********, живущ в гр. Б., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т.а.

Твърди се, че със Заповед за изпълнение № 3768/17.07.2012г. по ч.гр.д. № 5881/2012 на Бургаския районен съд, ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 10 033.14 лева- предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит, сключен на 16.03.2011г.; сумата от 395.23 левадоговорна лихва за периода от 16.08.2011г. до 15.07.2012г. вкл.; сумата от 553.11 леванаказателна лихва, начислена за периода от 16.08.2011г. до 15.07.2012г. вкл., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 16.07.2012г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането.

Навежда се, че на базата на издаден изпълнителен лист, на 30.07.2012г. е образувано изпълнително дело № 1914/2012г. по описа на ЧСИ С. Н., с peг. № 805, с район на действие Бургаски окръжен съд, което е прекратено с влязло в сила на 07.05.2019г. постановление, по искане на взискателя, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Сочи се, че с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 31.01.2018г. между „Обединена българска банка“ АД и ответното дружество, вземането е прехвърлено на последното, което е подало заявление и е образувано изпълнително 1 дело № 543 по описа за 2019г. на ЧСИ С. Н.- висящо към настоящия момент.

Твърди се, че ответното дружество не е носител на вземането, за което е бил издаден изпълнителния лист, поради което и ищеца не дължи на същото цедираната сума в размер на предсрочно изискуемата главница по договора за потребителски кредит, сключен на 16.03.2011г., тъй като цесионния договор не е породил правно действие. Сочи се, че не са били изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗДпредставеното пред ЧСИ уведомление за цесия е подписано от пълномощник Калоян Диков, за който липсват доказателства, че е бил упълномощен от банката да извършва такива действия; уведомлението не е било връчено на ищеца, поради което липсва съществуващо задължение на Т. да престира на ответника; липса на доказателства, че именно вземането по изпълнителния лист е цедирано в полза на ответника.

С горните аргументи се заявява, че ответното дружество не е носител на вземането, поради което се моли да бъде прието за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 10033,14 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит, сключен на 16.03.2011 г., дължимостта на която е била удостоверена посредством издадения по соченото ч.гр.д. изпълнителен лист.

В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответното дружество, с което се оспорва предявената претенция. Не се оспорва, че против ищеца ОББ е провела заповедно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.

Заявява се, че считано от 31.01.2018г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е частен правоприемник на "Обединена Българска Банка" АД и нов кредитор по вземането, за което е издаден посоченият изпълнителен титул. Твърди, че за да възникне качеството цесионер не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.3 ЗЗД, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, и не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Евентуално се навежда, че ако се счете, че към датата на подаване на исковата молба, ищецът не е надлежно уведомен за договора за цесия, то същият следва да се счита уведомен с връчването на нарочно представено уведомление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията носи правното си основание в чл.439 ГПК.

Няма спор по делото, че е издадена Заповед за изпълнение № 3768/17.07.2012г. по ч.гр.д. № 5881/2012 на Бургаския районен съд, с която ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 10033.14 лева- предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит, сключен на 16.03.2011г.; сумата от 395.23 лева- договорна лихва за периода от 16.08.2011г. до 15.07.2012г. вкл.; сумата от 553.11 лева- наказателна лихва, начислена за периода от 16.08.2011г. до 15.07.2012г. вкл., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 16.07.2012г. (датата на 2 подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането.

Безспорно е и обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист, на 30.07.2012г. е образувано изпълнително дело № 1914/2012г. по описа на ЧСИ С. Н.прекратено към момента.

От представеният по делото договор от 31.01.2018 г. се установява, че „Обединена българска банка“ АД е цедирало в полза на ответното дружество вземането си към ищеца, което е видно от представеното приложение № 1, в което под № 16890 е посочено вземането към ищеца.

Установява се и, че ответното дружество, е подало заявление и е било образувано изп.д. № 543 по описа за 2019г. на ЧСИ С. Н. въз основа на издадения изпълнителен лист, като изпълнението е висящо към настоящия момент.

Спорният по делото въпрос е дали ищеца е бил валидно уведомен за настъпилата цесия с оглед изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, на който въпрос следва да се отговори положително.

Съгласно сочените норми при прехвърляне на вземане предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето поражда действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В настоящия спор ищецът твърди, че не е уведомен за настъпилата цесия, поради което същата няма действие спрямо него. Предвид на това, че се твърдят отрицателни факти в тежест на ответника е указано да докаже, че има качеството кредитор спрямо ищеца, съответно е уведомил последния за настъпилото прехвърляне.

В тази връзка от дружеството се твърди, че това е било сторено с връчване на призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ по образуваното изп.д. № 543/2019 г.

Видно от приложеното по делото копие на изп.д., в молбата за образуване е заложено искане от взискателя да бъде връчено на длъжника уведомление за настъпилата цесия, екземпляр от което е било приложено. По изп.д. обаче няма доказателства, че такова действие е било предприето. Първото съобщение до длъжника е изпратено на 02.07.2019 г., до която дата са били извършване различни справки и допуснати запори на банкови сметки. В това съобщение /л.88 от делото/ не е посочено, че на Т. се връчва уведомление за настъпилата цесия, а само се уведомява за размера на задължението, като е записано, че изпълнителният лист е бил връчен с ПДИ по вече прекратеното изп.д. В този смисъл липсват доказателства, че в изпълнителното производство действително длъжника е бил уведомен за това, че вземането е прехвърлено от предишния кредитор към ответника.

Въпреки изложеното, обаче, към писменият отговор по настоящото производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД е приложило уведомление за извършеното 3 прехвърляне от ОББ към ответното дружество на всички задължения на Т.о по договор за потребителски кредит от 16.03.2011 г. с договор за цесия от 31.01.2018 г. Препис от писменият отговор и приложените към него писмени доказателства, включително и уведомлението, са били връчени на процесуалният представител на ищеца на 05.03.2026 г. Константна е практиката на ВКС /например Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о./, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба- в случая писмения отговор. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към отговора на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Достигайки на уведомлението до длъжника с връчването на писменият отговор, това съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомлението съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор и е достигнало е до знанието на длъжника в момента, когато му е връчено като приложение към писмения отговор на новия кредитор.

Съдът счита, че уведомлението изхожда от стария кредитор- ОББ АД, каквото е изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съобразно приложеното пълномощно № 987/31.01.2018 г. /л.38/ изпълнителните директори на ОББ са упълномощили различни адвокати, както и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, включително и с правото да уведомява по чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения договор за цесия от 31.01.2018 г.

Посочено е, че упълномощените лица имат правото на преупълномощават без ограничения други лица, включително и свои служители, с това право. Въз основа на така дадените му права с пълномощно от 01.02.2018 г. /л.34/ ответното дружество е преупълномощило Калоян Диков, в качеството му на оперативен директор при ответника, с правото на уведомяване Действително последното упълномощаване не е нотариално удостоверено, но законът не е въздигнал това като форма за действителност. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че само на това основание не следва да се зачита така предоставената представителна власт на това лице, съответно, че уведомлението не изхожда от стария кредитор. Ето защо и поради липса на други доказателства по делото, от които да се установява недействителност на извършеното едностранно волеизявление от 01.02.2018 г., се налага извода, че така дадената представителна власт е валидна, поради което и длъжника следва да се счита за уведомен. Диков е подписал уведомлението за 4 прехвърляне на вземания не в качеството си на цесионер, а като пълномощник на предишните кредитори /цеденти/, което е допустимо съгласно разпоредбите на чл. 9, чл. 36 и чл. 39 ЗЗД и постоянната практика на ВКС.

С оглед на така изложеното по- горе претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не се доказа по делото да е настъпило соченото от ищеца основание така извършеното прехвърляне на вземанията да не е породило своето действие. В тази връзка следва да се приеме, че с връчване на уведомлението за настъпилата цесия на ищеца, макар и в съдебното производство, ответното дружество с е е легитимирало като кредитор на Т.. Прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент, като на основание чл.235, ал.3 от ГПК, този факт следва да бъде взет предвид от съда. По делото няма твърдения за заплащане на търсената в изпълнителното производство сума, нито се оспорва дължимостта и размера й, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде уважено искането на ответното дружество да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, като база за определяне на дължимите разноски за юрисконсултското възнаграждение, съдът приема сумата от 100 евро, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ: