Решение № 217 от 20.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Ямбол, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100780 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. П. К. от гр.Я.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес в гр.С., район «*** чрез адв.Г. Б.

Х.-САК, против «Хидравлични елементи и системи /ХЕС/» АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.»Пирин» № 1,представлявано от В. К., в качеството му на П. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 000 евро, частичен иск от 100 000 евро,представляващи неимуществени вреди в резултат на трудово злополука, настъпила на 23.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2289,79 евро ( 4478,44 лв.) обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 25.03.2023 г., в едно с лихвата за забава от датата на депозиране на настоящата искова молба- 15.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че към 23.05.2023 год. ищецът е полагал труд по ТПО при ответника на длъжност „***“ в сектор „***“. По време на изпълнение на трудовите си задължения на *** с *** претърпял трудова злополука,като по време на работа част от *** и се оплела в обработвания ***, който захванал и вързаната част от *** й, като я отскубнал заедно със *** й, а *** й се ударила в ***та. Ищцата успяла да се оттласне с ръце от ***та, при което паднала по гръб и загубила съзнание.

Злополуката била обявена за трудова съгласно чл.55, ал.1 КСО, с Разпореждане № *** г. по описа на НОИ, ТП- Я.. Твърдят се редица нарушения допуснати от работодателя по ЗЗБУТ, подробно изброени в исковата молба. Предвид травмите които получила ищцата била откарана по спешност в СО при МБАЛ- Я., а след това по спешност в УМБАЛСМ „***“ ЕАД. Била и поставена диагноза *** на окосмената част на ***, като и били извършени шест бр. оперативни интервенции.

Твърди се, че ищцата към настоящия момент не била приключила с 1 възстановяването си, като същото продължавало в домашни условия. Продължавала да бъде неработоспособна, като се оплаквала от главоболие, гадене, световъртеж и изтръпване в областта на крайниците, като тепърва и предстоели още оперативни интервенции. Отделно от това трудовата злополука рефлектирала както върху физическото, така и върху психическото здраве на ищцата. Трудовия инцидент я сринал психически, като била напълно обезобразена, затворила се в себе си и нямала желание да се среща с хора, притеснявала се от външния си вид и носила шапка.

Имала големи загрозяващи белези на *** и *** на двата ***, от където и било вземано ***, като ежедневието и било съпроводено с чувство за срам и желание да се скрие от околните. Налице било цялостна изолация, отдръпване от роднини и приятели, деца и съпруг. Не желаела да комуникира, посещения на занимания извън дома, поддържане на семейният живот или полагане на труд в работен колектив. От изживения шок се оплаквала от понижено настроение, тревожност и нарушаване на съня, като често се връщала към спомена за инцидента. Оплаквала се , че била непълноценен човек, като никога нямало да изглежда както преди. Във връзка с лечението си и възстановителния период след процесната злополука, ищцата направила разходи за които се прилагат счетоводни документи.

Претендира се уважаване на исковете по подробно изложени съображения, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба. Предявените искове били допустими, но се оспорват като неоснователни. Не се оспорва твърдението, че ищцата полагала труд при ответното дружество на посочената по-горе длъжност. Твърди се, че работодателя бил изпълнил всички свои задължения във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работното място. Посочва се подробно описание на настъпилата трудова злополука, като нейния механизъм бил установен и описан и подробно в Разпореждане № *** г. на НОИ, ТПЯ.. Счита се, че въз основа на установените факти във връзка със станалата на 23.05.2023 г. трудово злополука, в случая били осъществени предпоставките на закона за намаляване отговорността на работодателя, на основание чл.201, ал.2 КТ. Моли се съдът да приеме, за установено и доказано, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата работничка, поради което дължимите от работодателя обезщетения следвало да бъдат намалени. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди, не съответствало на принципа на справедливостта , залегнал в чл.52 ЗЗД, като от претендираните обезщетения следвало да бъдат приспаднати получените от ищцата обезщетения по общественото осигуряване и от застрахователните договори. Оспорват се посочените обстоятелства в исковата молба, че на ищцата не са провеждани необходимите инструктажи по безопасност и здраве при работа на *** с ***; оспорва се твърдението, че работодателя е допуснал нарушения на ЗБУТ, като не бил оценил рисковете и безопасността и здравето на работещите, в това число и на *** с ***; оспорва се твърдението, че процесната *** не била оборудвана с изискуемите блокировачни устройства и предпазни ***, които да закриват пространството на обработвания ***; оспорва се твърдението, че била практика в ответното дружество да не се обезопасява работния периметър и да не се създават здравословни и безопасни условия на труд; оспорва се, че при разследването на процесната злополука било констатирано, че работодателя не бил извършил почистване, смазване и ремонтиране на процесната ***; твърди се, че част от разходите свързани с медицинските интервенции и консултации били поети отчасти от работодателя.

2

По делото е постъпило становище от третото лице- помагач на страната на ответника ЗАД „ Асет Иншурънс“, ЕИК ***. В същото се твърди,че претенцията на ищцата била основателна, доколкото било налице разпореждане от 08.11.2023 г. на ТД на НОИ- Я., с което настъпилото на 23.05.2023 г. събитие било прието за трудова злополука и което разпореждане като необжалвано от работодателя било вл. в сила. Счита се, че били налице предпоставките за намаляване размера на дължимото от работодателя обезщетение на основание чл.201, ал.2,т.1 КТ, за което били изложени подробни аргументи в отговора на ИМ, към които се присъединяват. Предявените искове се оспорват по размер, като се твърди,че трудовата злополука била настъпила по изключителна вина на пострадалото лице, като поведението и следвало да се третира като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2, т.1 КТ. Ищцата за заеманата длъжност била положила съответния изпит, като била много добре запозната с работата на ***та и с опасностите от неспазване на инструкциите за работа със съответния *** ***. Също така и били проведени няколко периодични инструктажа за спазване на безопасни и здравословни условия на труд, като същата била с дългогодишен трудов стаж при работодателя и познавала ежедневните условия на труд и задълженията и поведението, които трябвало да спазва при работа с различни видове машини, в това число и да не приближава откритата се въртяща част от ***а в процеса му на работа и да е обезопасила *** си. Ищцата в нарушение на въведените от работодателя правила за безопасност, в нарушение на правилата за работа със ***а, извършвайки действия противни на знанията и опита, които и най- небрежния не би извършил в такава ситуация, пострадалата осъществила поведение на груба небрежност, което довело до настъпване на процесната злополука.

В тази насока се счита, че именно заради длъжността, квалификацията и опита на пострадалата, поведението й в случая следва да се третира по- строго и да се приеме като груба небрежност. Счита си, че в случая пострадалото лице има изключителна вина за настъпване на злополуката и затова предявените искове следва да бъдат намалени с не по-малко от 70%, като се моли същото да се считало като изрично възражение за съпричиняване от страна пострадалото лице.

Предявените искове се оспорват и по размер, като същите били прекомерно завишени и не съответствали на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва се иска за имуществени вреди, като се твърди,че претендираните разходи за гориво не били в пряка и непосредствена последица от настъпилата злополука. Оспорват се и твърдените като причинени на ищцата неимуществени вреди, като доказването на вредата, на нейния размер и на причинната връзка като част от състава на чл.45 ЗЗД било в изцяло в тежест на ищцата. За вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължало за всички вреди, които били в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определяли от съда по справедливост. При непозволеното увреждане, вредата не се предполагала, а подлежала на доказване от страната, която претендирала обезщетението, а именно ищцата.

В с.з. ищеца се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковата молба, сочи доказателства и пледира за уважаване на исковете.

В с.з ответното дружество се представлява от пълномощници адвокати, чрез които поддържат отговора на исковата молба, сочат доказателства и пледират за уважаване на предявените искове при отчитане на принос в само увреждането най малко с 90%.

3

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Асет Иншурънс“ не изпращат законен или процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на делото са предявени от ищеца А. П. К. от гр. Я. против ответника „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“ АД два обективно съединени иска по чл.200, ал.1 КТ- за присъждане на обезщетение в размер на 75 000 евро за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.05.2023 г.- частичен иск от общо сумата от 150 000 евро, и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука в размер на 2289,79 евро ( 4478,44 лв.).

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражение, че същите са неоснователни като работодателя бил изпълнил всички свои задължения във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работното място, като същата преминала начален инструктаж по безопасност здраве и противопожарна охрана, проведен и бил индивидуален инструктаж на работното място, в съответствие с програмата за провеждане на инструктаж, явила се на комисия за изпит за работа със *** ***, индивидуален инструктаж за техника на безопасност и охрана на труда при работа със *** ***, периодични инструктажи. Работодателя е направил и възражение по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на обезщетенията, тъй като К. била допринесла за настъпването на вредите, допускайки груба небрежност, поради това, че нарушила правилата за безопасност на труда, като работила с ***- *** *** при пренебрегване на основни технологични правила, като не стояла в работната зона на ***та пред ***, да не извършва каквито и да било манипулации при работещ ***, да не заставала отстрани на работещия ***, извън работната му зона и в непосредствена близост до въртящия се ***, да върже или прибере дългата си *** назад.

Фактическата обстановка по делото е установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключенията на в. лица, изготвили съответните експертизи.

Установено е от представения трудов договор № 52/25.04.2018 г., че между А.

П. К. и ответника „ХЕС“ АД е възникнало трудово правоотношение, като изпълняваната от К. длъжност е била „*** ***“.

От представения по делото като писмено доказателство разпореждане № 510428-54 от 08.11.2023 г. на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-28-20 от 29.05.2023 г. на ТП- Я. от осигурителя „ Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“- АД, станала с А. П. К. на 23.05.2022 г. се приемала за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.