Определение № 48261 от 21.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48261 гр. София, 21.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110122340 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ********, в качеството му на процесуален представител на ищеца *******., с която е направено искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ********* в частта му за разноските, като на адвоката бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в пълния претендиран размер, без да се конкретизира същия.

В молбата се сочат подробни съображения относно необходимостта от определяне на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, предвид реализираната защита по два обективно съединени иска. Изложени са доводи, че Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждение не нарушава чл. 101 ДФЕС, и същевременно определянето на ниски възнаграждение води до намаляване качеството на предоставяната услуга и изкривяване на конкуренцията.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от 1 друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение, не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като те не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Същевременно съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал.

5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка съобразно очертаните в практиката на ВКС критерии – в този смисъл са и Определение № 2449 от 31.07.2025г. по т.д. № 1125/2024г. на ІІ т.о, Определението по т.д.№ 1925/2023г. на І т.о., Определение № 3267/19.11.2025 г. по ч.т.д.№ 2222/2025 г. на ВКС, I то.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение, съобразно минималните размери, предвидени в Наредбата, както и за определяне на отделно възнаграждение за всеки иск. Същевременно съдът намира, че определеното с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение за предявените искове отговаря на обективни критерии, като фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвоката, както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер по-висок от определения с постановеното решение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ********, в качеството му на процесуален представител на ищеца *******., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ********* в частта му за разноските, като на адвоката бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в пълния претендиран размер.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

2

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3