Решение № 4983 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4983 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330107522 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Н. В. Б. против „Сити Кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ***** от 30.10.2023 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба „Сити Кеш“ ООД е предявил против Н. В. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 480 лв. – частичен от общото задължение в размер от 1 500 лв., представляваща главница, дължима на Договор за потребителски кредит № ***** от 30.10.2023 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност „Сити Кеш“ ООД е предявил против Н.

В. Б. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 480 лв., представляваща незаплатена част от главницата по Договор за потребителски кредит № ***** от 30.10.2023 г., подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 30.10.2023 г., по силата на който 1 в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 44, 50 % и годишен процент на разходите от 56, 41 %. Твърди, че в разпоредбата на чл. 5 от Договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение – банкова гарания или поръчителство, което следва да отговаря на установените в договора условия.

Сочи, че в случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати на основание чл. 11 от Договора неустойка в общ размер на 1 182, 16 лв., платима на вноски, към които се кумулира месечна вноска за неустойка. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 11 от Договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото чрез нея се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Сочи, че неустойката е в размер на близо 100 % от заетата сума без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последиците от неизпълението. Твърди, че е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което е в противоречие с добрите нрави. Счита, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, като последната има санкционен характер. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл.

19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката е дължима след сключване на договора единствено при условие, че заемополучателят не предложи обезпечение.

Твърди, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетите с подписване на договора задължения за предоставяне на обезпечение. Позовава се на разпоредбата на чл. 11, т. 18 ЗПК, като твърди, че предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране представлява съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, 2 че потребителят е разполагал с възможност да продължи тридневния срок за осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед.

Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имала за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове и по този начин върне единствено главницата по кредита. В този смисъл поддържа, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД. Твърди, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент и фиксирани параметри за срока на договора. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави, като преценката за това следва да бъде осъществена във всеки конкретен случай.

Позовава се на практика на ВКС, в която се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която тази неустойка е уговорена. Твърди, че наличието на шестнадесет на брой идентични договори за кредит между страните опровергава твърдението за недействителност на неустойката. Сочи, че във всички сключени от страна на ищцата договори е предвидено задължение за заплащане на неустойка, като процесният договор е петнадесети по ред. Твърди, че вместо след сключване на първия договор ищцата да упражни правото си на отказ от договора, последната е сключила още петнадесет на брой договора с идентично съдържание, като при сключване на всеки следващ договор потребителят е бил запознат с условията за предоставяне на обезпечение и за заплащането на неустойка, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях.

Счита, че тези обстоятелства водят до извод за индивидуално договаряне и за добросъвестност от страна на кредитора. Поддържа, че договора следва да се тълкува в контекста на трайните взаимоотношения между търговеца и потребителя, доколкото ищецът се е ползвал от кредитни продукти на ответното дружество в периода от 2022 г. до 2023 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е предоставил на ответната страна заемната сума в размер от 1 500 лв., която е усвоена на датата на сключване на договора, като последният служи за разписка за получаване на сумата. Твърди, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 10.06.2024 г. като за погасяване на задълженията си по кредита длъжникът е погасил сумата в размер от 1 020 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 28.03.2025 г. Твърди, че след сключване на договора за кредит се е активирало и задължението за заплащане на неустойка, като към момента на предявяване на частичния иск общите задължения по кредита са в размер от 2 782, 23лв., от които 1 500 лв. за главница, 277, 84 лв. за възнаградителна лихва, 909, 08 лв. за неустойка и 95, 31 лв. за такси. Предявява частичен иск за заплащане на сумата от 480 лв. – главница от общото задължение от 1 500 лв., 3 която моли да бъде присъдена на основание възникналия между страните договор за потребителски кредит. При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен, моли за присъждане на посочената сума на основание чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба – Н. В. Б., е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, поради установяването му в противоречие с добрите нрави и на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. По така изложените съображения се моли да бъде признато, че ответникът дължи единствено чистата стойност по кредита.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата на неустойка на посочените в исковата молба основания, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 30.10.2023 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 1 500 лв., че в изпълнение на задълженията си по договора кредитополучателят е заплатил сумата от общо 1 020 лв., както и че в посочения в договора за паричен заем годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Н.

В. Б. и ответника „Сити кеш” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 30.10.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – заемополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 16 двуседмични погасителни вноски, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 777, 84 лв. Установен е годишен лихвен процент от 44, 50 % и годишен процент на разходите от 56, 41 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия:

4 имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.