Определение № 1495 от 17.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. София, 17.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

П. Алексиева като разгледа докладваното от П. Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на В. Х. Б. подадена чрез процесуалния му представител адвокат П. К. с надлежно учредена по делото представителна власт с пълномощно приложено на л.4 от първоинстанционното дело срещу Определение № 140 от 20.03.2024 г., постановено по търг.дело № 33/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ищеца В. Х. Б. за освобождаване от държавна такса в производството по делото.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 10.04.2024 г., а частната жалба е подадена на 17.04.2024 г. ) от легитимирана да обжалва страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. С оглед характера на производството, на този етап не се дължи държавна такса. Въпреки това и по указание на първоинстанционния съд, такава е внесена.

Предвид горното частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че жалбоподателят е неженен, има заболяване диабет тип 2 и е инсулинозависим, общо реализира месечен доход от 1 470 лв., при необходим месечен нетен 1 доход за издръжка на едно лице за 2024 г.-1438 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени определението и вместо него постанови друго, с което да освободи ищеца от заплащането на държавна такса по делото.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на жалбоподателя и приложеното търг.дело № 33/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав, намира следното:

От фактическа страна:

Търг.дело № 33/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав е образувано по искова молба на В. Б. Т. и В. Х. Б. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ. Ищецът Б. претендира обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от пълния размер на сумата от 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина му Б. В. Б., настъпила в пряка причинна връзка от пътнотранспортно произшествие на 13.10.2023 г.

С исковата молба ищецът Б. е завил искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от държавна такса, като в подкрепа на искането си е представил оригинал на декларация за материално и гражданско състояние. Със същата ищецът е декларирал, че е неженен, притежава единствен недвижим имот, в който живее. Притежава един лек автомобил, като притежаваният втори лек автомобил и мотоциклет са наследствени, като неговата квота в съсобствеността е ½ идеална част.

Реализира общ месечен доход от фирма и пенсия/заплата в размер на сумата от 1 470 лв. Декларирал е също, че страда от диабет тип 2, инсулинозависим.

При тези обстоятелства и с обжалваното определение първоинстанционният съд намерил искането на ищеца за освобождаването му от заплащане на такси в производството за неоснователно, приемайки, че ищецът има възможност да заплати дължимата се за разглеждане на делото държавна такса. Този свой извод е обосновал с обстоятелството, че ищецът получава редовен месечен доход, който е в сравнително висок размер, както и липсата на лица, за които да се грижи и да издържа.

При така установените факти, съдът приема следното от правна 2 страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок и по гореизложените вече съображения се явява редовна и процесуално допустима.

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а частната въззивна жалба-основателна.

По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съответно за предварително внасяне на разноски за събиране на доказателства. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса, а в конкретния случай и с обичайните разноски, които ще бъдат извършени по делото при конкретно предявените искове. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 26 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4789/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 604 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4626/2018 г., IV г. о., ГК.

Съдебната практика е константна, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, 3 установяващи тези данни и едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Изцяло в този смисъл Определение № 73 от 5.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2019 г., II г. о., ГК. В този смисъл е и Определение № 69 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2016 г., IV г. о., ГК и много други все в същия смисъл.

На първо място ищецът притежава един недвижим имот, от който не може да реализира доходи под формата на наем, защото е единствено жилище, в което живее.

На второ място страда от тежко заболяване, което изисква допълнителни финансови разходи, извън тези които се покриват от НЗОК.

Реализира месечен доход от 1 470 лв.

Видно от сайта на НСИ, по данни от наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2024 г. е 2 523,74 лв., от която за храна 753,10 лв.

Т.е. ищецът разполага с доходи под този размер. От сумата от 1 470 лв., след като ищецът задели суми за храна и покриване на ежемесечните битови сметки (пак от сайта на НСИ 314,92 лв. ) , се установява, че същият не е в състояние да заплати дължимата държавна такса в размер на 1 040 лв.

Размерът на държавната такса възлиза и представлява около 71% от неговия месечен доход, след заплащането й ищецът следва да остане със сумата от 430 лв., която е под размера на линията за бедност за 2024 г.-526 лв.

С оглед така цитираната по-горе съдебна практика и в конкретния случай, с оглед установените конкретни факти, молбата на ищеца е основателна.

По горните съображения частната въззивна жалба е основателна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 140 от 20.03.2024 г., постановено по търг.дело № 33/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав, в 4 частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ищеца В. Х. Б. за освобождаване от държавна такса в производството по делото и вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищецът В. Х. Б., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.** от внасяне на дължимите се в производството държавни такси, като за първоинстанционното производство същата възлиза на сумата от 1 040 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5