Решение № 293 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора И. Н. Б. като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603842 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 19.09.2024г., постановена по НОХД № 9071/2022г., Софийски районен съд, НО, 101-ви състав е признал подсъдимия В. А. Й. за виновен в това, че: на 07.05.2019г. около 13:40ч. в гр. София, по ул. „Левски Вековен“, с посока на движение от ул. „Тодорини кукли“ към бул. „Владимир Вазов“, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ ******** и при условията на независимо съпричиняване с Г. Н.Г., който е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП, съгласно която: „Светлините на светофара имат следното значение - 1.червена светлИ. „ПремИ.ването е забранено“, като потеглил с автомобила си на червен забранителен сигнал на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Левски Вековен“ и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

-на В. Ю. В. – счупване на лявата голямопищялна кост, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на тазовия пръстен на две места – в областта на горното и долното рамо на срамната кост вдясно и в областта на сакрума вдясно, като поради анатомичната и функционална свързаност с функцията на долните крайници, както поотделно, така и в съвкупност представляваща трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече 1 от 30 дни; счупване на дясната голямопищялна кост в горния й край, което е наложило извършване на репозиция под рентгенов контрол и поставяне на имобилизация, което представлява трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни;

-на Б. Ж. Х. – счупване на малеоларните израстъци на дясната голямопищялна и дясната малкопищялна кост /Бималеоларно счупване с изкълчване на дясната глезенна става/, наложило извършване на оперативни интервенция за наместване на констните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на лявата колянна капачка, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.3, б.

„а“, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

На основание чл.343, ал.3, б.„а“, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл. 54 НК на В. Й. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което Й. е бил лишен от това право по реда на чл. 69а НПК с Постановление на СРП от 04.11.2020г., считано от 16.11.2020г. до 26.01.2021г.

На основание чл. 68, ал. 2 НК съдът е привел в изпълнение частично наказанието „лишаване от свобода“, наложено на В. Й. с Определение от 25.11.2016г. по НОХД № 3253/2016г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, влязло в сила на 25.11.2016г., а именно: за срок от една годИ., което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК са възложени направените по делото разноски, както следва: 2570,40 лева – разноски, сторени в хода на досъдебното производство и 3231,36 лева – разноски, сторени в хода на съдебното производство.

На същото основание подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител В. В. направените от нея разноски пред първата инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, както и да заплати на частния обвинител Б. Х. направените от него разноски пред първата инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева. В негова тежест е възложена и сумата от 5,00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия В. Й. – адв. М. П. /по отношение на този защитник впоследствие е оттеглено пълномощието от страна на подсъдимия/, с която е инициирано настоящото въззивно производство. В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за необоснованост 2 на атакувания съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон. Твърди неправилна преценка на събраните по делото доказателства, а от там и неправилни изводи относно фактологията по делото. Възразява се за постановяване на осъдителната присъда при недоказан механизъм на ПТП. Не бил отчетен и факта на липса на предходни нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия. Моли се за отмяна на първостепенния съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда.

В допълнението, представено пред въззивния съд, новият защитник на подсъдимия – адв. Н. Д. навежда и твърдения за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с противоречия в мотивите. Направен е доказателствен анализ, въз основа на който се извежда липса на конкретни противоправни действия, които да могат да се вменян във вИ. на подсъдимия, и които да се намират в причино-следствена връзка с причинените на пострадалите лица вреди. Поддържа и неясно описание на обвинението в обвинителния акт.

Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

С определение по чл. 327 и сл. НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи.

В съдебно заседание по искане на защитата е допуснат и проведен разпит на свидетелката А.В. Й.а.

Подсъдимият дава обяснения и пред въззивния съд, в които твърди, че е тръгнал на жълто-зелен сигнал на светофара с лека скорост и след не повече от един метър спрял предвид приближаващия лек автомобил с висока скорост от неговата лява страна /визира автомобила, управляван от свидетеля Г./.

В хода по същество защитата поддържа становище, аналогично на изложеното в първаначалната въззивна жалба и допълненията към нея, като извежда необоснованост на първостепенния акт с по-задълбочен доказателствен анализ. Прави няколко алтернативни искания: за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нов съдебен акт, с който неговият подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото обвинение; за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на СРС от друг състав на съда; за намаляване на наложеното наказание с приложение на чл. 55 НК.

Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник. В последната си дума моли присъдата на СРС да бъде отменена, като бъде постановена нова справедлива присъда.

Отново твърди, че не е мИ.л на червен сигнал на светофар. Изразява и съжаление за случилото се.

Представителят на СГП счита присъдата на първата инстанция за правилна, обоснована и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена изцяло. Счита обвинението за доказано по безспорен начин, като с действията си /премИ.ване на червен светофар/ при условията на независимо съпричинителство подсъдимият допринесъл за настъпване на съставомерните последици. Намира присъдата за правилна и справедлива и в 3 частта относно наложените наказания. В тази насока обръща внимание и на обстоятелството, че подсъдимият опитал да напусне местопроизшествието.

Частните обвинители Б. Х. и В. В. редовно уведомени, не се явяват пред въззивната инстанция.

Повереникът на частния обвинител Б. Х. – адв. П. Р. поддържа становище, аналогично на това на представителя на прокуратурата. Също счита, че първоинстанционната присъда е постановена при правилна преценка на събраните доказателства. Допълва, че показанията на свидетелката А. Й.а не следва да бъдат кредитирани предвид наличието на близки роднински връзки между нея и подсъдимия /дъщеря и баща/ и поради опровергаване на твърденията й от останалите събрани по делото доказателства. Възразява срещу твърденията на защитата за допуснати процесуални нарушения при формулиране на обвинението в обвинителния акт. Претендира присъждане на разноски в полза на частния обвинител, направени във връзка със заплащането на адвокатско възнаграждение.

Повереникът на частния обвинител В. В. – адв. Б. Б. оспорва възраженията на защитата и счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна. Присъединява се към изложеното от представителите на държавното и частното обвинение /адв. Р./ относно показанията на свидетелката А. Й.а. Намира за неоснователно твърдението за неяснота на описание на обвинението. Позовава се и на осъществена спасителна маневра от страна на другия водач Г.. Моли атакуваният акт да бъде потвърден изцяло.

В реплика адв. Д. припомня, че неговият доверител е спрял своевременно преди другият автомобил „Мерцедес“ да навлезе в кръстовището, а спасителната маневра принципно не била оневиняващо обстоятелство. Припомня също така, че нормата на чл. 55 НК би могла да намери приложение, независимо от вида на престъплението.

Софийски градки съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, прие следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Възраженията на защитата за непълнота на доказателствата поради отказа на въззивния съд да допусне нова автотехническа експертиза се явяват неоснователни, за което конретни доводи ще бъдат обективирани по-долу в изложението.

Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела фактическа обстановка, която с малки изключения, се споделя и от настоящия съд. От своя страна, възползвайки се и от правомощията си по чл. 316 НПК, СГС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. А. Й. с ЕГН ********** е роден на ********г. в гр. София, 4 българин, български гражданин, неженен, със средно образование. Същият се занимава с търговия /внася автомобили втора употреба от чужбИ./ и живее на адрес: гр. София, ж.к.

„********-III”, бл********.

Подсъдимият е осъждан с Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 3253/2016г., по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, с което за извършено в периода от неустановена дата на месец юни 2014г. до 17.02.2015г. престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

Към месец май 2019г. подсъдимият бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС за категории „В“ и „АМ“.

На 07.05.2019г. подсъдимият В. Й. управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ******** в гр. София, като се движел по ул. „Левски Вековен“ с посока от ул.

„Тодорини кукли“ към бул. „Владимир Вазов“. Платното за движение в неговата посока се състояло от четири пътни ленти, като най-лявата по посоката на движение на автомобила била с широчИ. 3,00 м., а останалите три ленти били с широчИ. 3,50 м.

В колата на подсъдимия била и дъщеря му – свидетелката А. Й.а, която към него момент била на 14 години. Същата седяла на предна дясна седалка до тази на водача. В този период свидетелката Й.а била със счупен крак, поради което се придвижвала с патерици.