Решение № 5408 от 04.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5408 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100507455 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7455/2024 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. **** срещу решение №6055 от 04.04.2024 г по гр.д.

№39408/23 г на СРС , 178 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на „Б. III“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 1952,11 лв – обезщетение за ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, р-н Възраждане, Зона Б-3, ул. "****, за периода от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (14.07.2023 г.) до окончателното изплащане, който иск е предявен като частичен от общо твърдян размер от 15 000 лв.; и сумата от 578 лв разноски пред СРС ;

-и по частна жалба на „Б. III“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. **** срещу определение №19674 от 12.05.2024 г по гр.д.№39408/23 г на СРС , 178 състав , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподатела от 11.04.2024 г за изменение на решение №6055 от 04.04.2024 г по гр.д.№39408/23 г на СРС , 178 състав в частта за разноските .

Въззивникът излага във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на СРС .

Ищецът не е доказал , че е собственик на изградените съоръжения – присъединителен 1 топлопровод и абонатна станция , които са движими вещи . Въззивникът не е отказал да изкупи съоръженията , но ищецът не е представил необходимите документи по наредбата по чл.125 ал.3 ЗЕ , като нормата по чл.137 ал.2 ЗЕ е субсидиарна . Ищецът желае да е обогати с обезщетения за ползване вместо да продаде на въззивника съоръженията .

Въззиваемата страна е „Б. III“ ООД подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като неоснователна . Представени са всички необходими документи , с които да се установи , че ищецът е собственик на съоръженията вкл.предварителен договор за присъединяване . Ответникът ползва съоръженията без основание и без да ги е изкупил съгласно изискванията на чл.137 ЗЕ .

В частната си жалба „Б. III“ ООД излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Доказано е уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение от 800 лева . Нещо повече , платени са 6700 лева , което е повече от уговореното , като изрично е платена и фактура №211.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал писмен отговор , в който оспорва частната жалба . Не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение по банков път с надлежно преводно нареждане .

Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.04.2024 г и е обжалвано в срок на 18.04.2024 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 15.05.2024 г и е обжалвано в срок на 29.05.2024 г в указания от СРС двуседмичен срок .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на решението в обжалваната част , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението съдът е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел следното . Не се спори по делото , че ищецът е изградил съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сградаетажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, р-н Възраждане, Зона Б3, ул. "****. Обектът е въведен в експлоатация и страните не спорят , че ответникът е използвал съоръженията за доставка на топлинна енергия до свои клиенти .

Между страните по делото е подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 914 от 09.12.2008 г.,. Предмет на договора е изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за 2 сметка на ищеца, включващи присъединителни топлопроводи с диаметр и 2Ду 100 мм и 2Д у 45 мм, и съответна дължина по трасета 45 м. и 7 м. , както и абонатна станция с мощност 100 kW за отопление и вентилация и 75 kW за битово горещо водоснабдяване, с които да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и БГВ жилищната сграда – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, р-н Възраждане, Зона Б3, ул. "****.

Според посочения договор ищецът се е задължил да представи на "Топлофикация София" ЕАД одобрен инвестиционен проект за присъединителния топлопровод и абонатната станция, да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване на дружеството, като до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на дружеството, ищецът е негов собственик, да извърши за своя сметка всички демонтажни и възстановителни работи в мястото на присъединяване към топлопреносната мрежа в срокове по график, съгласуван с топлофикационен район София, да изпълни всички предписания на дружеството, необходими за монтиране на средствата за търговско измерване, да проведе 72 – часова топла проба при експлоатационни условия на строежа по свое искане и за сваоя сметка.

Според посочения договор "Топлофикация София" ЕАД се е задължило да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл.137 ал.2 от ЗЕ с договора за присъединяване /чл.23 от предварителния договор/. Съгласно уговореното в чл.4 от предварителния договор след завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване.

Пред СРС е представено издадено от Столична РДНСК разрешение за ползване № ДК–07–С292 на строеж "Външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда в УПИ IV15, кв. 135 по плана на гр. София, м. „Зона Б 3“, район „Възраждане“.

Според приетата пред СРС СТЕ , че процесната сграда е включена към централизирано топлоподаване на 10.06.2010 г., като въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и абонатната станция е извършено съобразно действащия ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове . Съоръжението се ползва от ответника. Размерът на цената за ползване на съоръженията / абонатна станция/ за периода от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г. е 1952,11 лв.

От правна страна СРС е приел , че е предявен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.137 ал.2 ЗЕ . За доказване основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки – че ищецът е собственик на съоръженията за присъединяване; че през процесния период съоръженията фактически са се ползвали от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между тях, довело до обогатяване на ответника за сметка на ищеца, който е обеднял, както и размера на обезщетението за ползването.

3

Според СРС в случая се касае за частен случай на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД. Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./, както и в действащата преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл. 133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване – чл.17 ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл.17 ал. 3 от наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ.

Според СРС съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ "при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост", като в случай, че изграждането на съоръженията по ал. 1 е извършено от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите /чл. 137, ал. 2 от ЗЕ/. Тази нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването 4

/отм./, в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване.

Според СРС от предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 09.12.2008 г и разрешение за ползване № ДК – 07 – С 292/10.06.2010 г.се установява, че ищецът е изградил за своя сметка външно топлозахранване и абонатна станция на смесена сграда, находяща се в гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, р-н Възраждане, Зона Б-3, ул. "**** Съгласно уговореното в чл. 7 и чл. 23 от договора от 09.12.2007 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, до прехвърлянето на правото на собственост на "Топлофикация София" ЕАД ищецът е собственик на съоръженията /външен топлопровод и абонатна станция/. Не се твърди и не се доказва по делото между страните да е сключен окончателен договор за прехвърляне на собствеността на изградените съоръжения за присъединяване за обект с административен адрес: гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, р-н Възраждане, Зона Б-3, ул.