Определение № 237 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. Х. чрез пълномощника му адвокат М. С. против решение № 3599 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 12350 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден М. Х. Х. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците К. Д. В. и Д.

П. В. и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № 8 с идентификатор *** с площ от 16,33 кв.м, изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с административен адрес в град Варна – квартал Аспарухово, ул. “Народни будители“ № 3А, при граници на обекта, съседни самостоятелни обекти в сграда, на същия етаж: ***; ***;

***; под обекта: няма; над обекта: *** и

***, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение, на основание член 109 от ЗС; както и е осъден М. Х. Х. да заплати на К. Д. В. и Д. П. В. сумата в размер на 2 280 лева , представляваща сторени от последните съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; като решението е постановено при участието на К. Т. К. и М. Л. К. като трети лица – помагачи на страната на ответника М. Х. Х., на основание член 219, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, 1 че процесното паркомясто е създадено със заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна и като такова поради отмяна на посочената заповед с решение на Административен съд – Варна е заличено и не съществува в правния мир. Сочи се, че с решение на Върховен административен съд, приложено към въззивната жалба, посоченото решение на Административен съд – Варна е отменено, следователно въззивникът ползва на годно правно основание закупеното от него с договор за покупкопродажба паркомясто. Също така се набляга, че строежът е въведен в експлоатация през 2023 г., както и върху обстоятелството, че маневрената площ пред гаража на ищците първоначално е определена под 6 м. Излагат се доводи и относно неправилно кредитиране на свидетелските показания на снахата на ищците, тъй като същата е заинтересована от изхода на спора.

С въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1/ За приемане на решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.

№ 740/2025 г. на ВАС и на призовка по адм.д.№ 4482/2025 г. по описа на ВАС, образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение;

2/ За спиране на производството по настоящото дело до влизане в сила на съдебен акт по оспорване на заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, доколкото с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС, е отменено решение № 3169 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена посочената заповед, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна; както и е налице висящо производство във ВАС по негова молба за отмяна на решението, постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че ответникът е закупил 15 кв.м идеални части от ПИ, но индивидуализацията на паркомясто № 89 е направена по заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, от която ответникът не може да черпи права. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че площта пред гаража на ищците е значително по-малка от нормативно установената за маневриране.

Желае се потвърждаване на решението.

2

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че следва да даде възможност на въззивника да представи доказателства за етапа на производството по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, решението по което е отменено с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС, с оглед направеното искане за спиране на настоящото дело до постановяване на стабилен съдебен акт.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника М. Х. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за етапа на производството по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, решението по което е отменено с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. Х. чрез пълномощника му адвокат М. С. против решение № 3599 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 12350 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден М. Х. Х. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците К. Д. В. и Д.

П. В. и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № 8 с идентификатор *** с площ от 16,33 кв.м, изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с административен адрес в град Варна – квартал Аспарухово, ул. “Народни будители“ № 3А, при граници на обекта, съседни самостоятелни обекти в сграда, на същия етаж: ***; ***;

***; под обекта: няма; над обекта: *** и

***, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение, на основание член 109 от ЗС; както и е осъден М. Х. Х. да заплати на К. Д. В. и Д. П. В. сумата в размер на 2 280 лева , представляваща сторени от последните съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; като решението е постановено при участието на К. Т. К. и М. Л. К. като трети лица – помагачи на страната на ответника М. Х. Х., на основание член 219, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, 1 че процесното паркомясто е създадено със заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна и като такова поради отмяна на посочената заповед с решение на Административен съд – Варна е заличено и не съществува в правния мир. Сочи се, че с решение на Върховен административен съд, приложено към въззивната жалба, посоченото решение на Административен съд – Варна е отменено, следователно въззивникът ползва на годно правно основание закупеното от него с договор за покупкопродажба паркомясто. Също така се набляга, че строежът е въведен в експлоатация през 2023 г., както и върху обстоятелството, че маневрената площ пред гаража на ищците първоначално е определена под 6 м. Излагат се доводи и относно неправилно кредитиране на свидетелските показания на снахата на ищците, тъй като същата е заинтересована от изхода на спора.

С въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1/ За приемане на решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.

№ 740/2025 г. на ВАС и на призовка по адм.д.№ 4482/2025 г. по описа на ВАС, образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение;

2/ За спиране на производството по настоящото дело до влизане в сила на съдебен акт по оспорване на заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, доколкото с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС, е отменено решение № 3169 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена посочената заповед, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна; както и е налице висящо производство във ВАС по негова молба за отмяна на решението, постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че ответникът е закупил 15 кв.м идеални части от ПИ, но индивидуализацията на паркомясто № 89 е направена по заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, от която ответникът не може да черпи права. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че площта пред гаража на ищците е значително по-малка от нормативно установената за маневриране.

Желае се потвърждаване на решението.

2

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че следва да даде възможност на въззивника да представи доказателства за етапа на производството по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, решението по което е отменено с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС, с оглед направеното искане за спиране на настоящото дело до постановяване на стабилен съдебен акт.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника М. Х. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за етапа на производството по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, решението по което е отменено с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4