Решение № 133 от 27.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Т. П. К. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264100600085 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.318 и сл. НПК.

Производството по ВНОХД № 85/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано по подаден, на 21.11.2025г. протест от РП В.Търново Присъда № 50 от 10.11.2025г. по НОХД № 336/2025г. по описа на РС - Велико Търново.

С обжалвания съдебен акт подсъдимия С. Д. К., роден на ..., в гр. К., български гражданин, с висше образование, разведен, работещ, с постоянен адрес: ... и настоящ адрес: ..., неосъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода от 01.05.2022 год. до 10.05.2022 год., в землището на с. Косарка, община Дряново и в гр. Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, чрез нанасяне на удари на М. Щ. К., от гр.

Велико Търново, умишлено й причинил леки телесни повреди, изразяващи се в болка и страдание и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, както следва:

- на 01.05.2022 год., в село Косарка, общ. Дряново и в землището на общ.

1

В.Търново, е причинил на М. К. - лека телесна повреда, чрез нанасяне на юмручен удар, в областта на лицето, довело до кръвонасядане в областта на лява скула и подочница с моравовиолетово-зеленикаво кръвонасядане, с оток, с размер 6/7 см и по външна странична област на лява мишница в средната трета, кръвонасядане с размер 8 см на 8 см;

- на 09.05.2022 год., в гр. Велико Търново, е причинил на М. К. - лека телесна повреда, чрез нанасяне на удари със закачалка, в областта на гърба, причинили и болки и страдание;

- на 10.05.2022год., в гр. Велико Търново, причинил на М. К. - лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на удари с връзка ключове в областта на гърба и раменете, причинили и болки и страдание.

За извършеното престъпление и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл.

130, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК, решаващият съда е наложил на подсъдимия С. Д. К. наказание - една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от три години и шест месеца.

Със същия съдебен акт, подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдал по обвинението в това, че на неустановена дата през месец април на 2022 год., в гр. Велико Търново, да е причинил на М. Щ. К., от гр. Велико Търново, лека телесна повреда, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на гърба, причинили й болки и страдание.

На следващо място С. Д. К. е бил признат за виновен в това, че на 10.05.2022 год., в гр. Велико Търново, се заканил с убийство по отношение на М. Щ. К., от гр. Велико Търново, което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, а именно се заканил с думите „Ще ти отрежа главата, смачканячко!“, за което престъпление и на основание чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК, му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години и шест месеца.

При това подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му в това, че на 01.05.2022 год. в землището на гр. Дебелец, общ.

Велико Търново в условията на продължавано престъпление да се е заканил с убийство, по отношение на М. Щ. К. от гр. Велико Търново, което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, а именно се заканил с думите „Ще те убия и ще те излежа!“ и това деяние е извършено в 2 условията на продължавано престъпление с деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 10.05.2022 година.

С обжалваният съдебен акт първостепенният съд е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението му в това, че на 05.07.2022 год. в гр. Велико Търново да не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие Заповед за защита № 10, издадена на 04.07.2022 год. от Районен съд - Велико Търново, с която е бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо М. К. и бил отстранен от съвместно обитаваното жилище на адрес ..., ап. 36, като в нарушение на заповедта посетил жилището, намиращо се в ..., ап. 36 - престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК.

При това и на основание чл. 23, ал. 1 от НК, решаващият съд, е определил подсъдимия С. Д. К. да изтърпи едно общо, най-тежкото измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и шест месеца.

Подсъдимият С. Д. К. е бил осъден да заплати на М. Щ. К. с ЕГН **********:

- сумата от 4 000.00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.05.2022 год., до окончателното й изплащане.

- сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.05.2022 год., до окончателното й изплащане.

- сумата от 6 600.00 (шест хиляди и шестстотин) лева, представляваща направените, от К., съдебни разноски по делото, за процесуално представителство.

При това първостепенният е осъдил С. Д. К. да заплати по сметка на ВТРС сумата от 280.00 (двеста и осемдесет) лева, представляваща ДТ върху уважените граждански искове; направените по делото разноски в размер на 1 843.37 лева (хиляда осемстотин четиридесет и три лева и тридесет и седем стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на 3 изпълнителен лист.

С подаденият пред настоящата съдебна инстанция, въззивен протест, се отправя искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, в нейната оправдателна част, поради неправилност. Излагат се твърдения, според които, неправилно решаващият съд е оправдал подсъдимия за извършването на описаните с присъдата престъпления. Счита за доказано тяхното осъществяване от негова страна. Претендира се изменение на обжалваната присъда в нейната оправдателна част, при което подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за деянията, за които е бил оправдан.

Срещу постановената от РС – В.Търново присъда е подадена (на 24.11.2025г) въззивна жалба от адв. С. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия, С. Д. К.. Наведени са оплаквания, в според които обжалваната присъда, в нейната осъдителна част, е неправилна. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин извършването на престъпленията, за които е бил осъден подсъдимия. Твърди се неправилно приложение на действащия, към момента на извършване на деянието материален закон, изискващ съобразно редакцията на закона, към датата на извършване на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 5 а от НК и съобразно нормата на чл. 93, ал.1, т.31 от НК, системност, която, според адв.

Т., не е била доказана. Излагат се съображения, оспорващи доказателствената годност на приобщените като доказателства по делото, видеозаписи, изготвени чрез използването на мобилен телефон от св. Щ. К. на 09.05.2022г. и на 10.05.2022г., са били създадени в нарушение на разпоредбите на чл. 32 от Конституция на Р. България. Претендира се отмяна на обжалваната присъда, в нейната осъдителна част и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на престъпленията, за които е бил осъден, както и отхвърляне на предявените, от пострадалото лице, граждански искове.

Срещу постановената от РС – В.Търново присъда е подадена (на 24.11.2025г) и въззивна жалба от адв. Б. Н., в качеството му на повереник на пострадалото лице М. Щ. К.. Наведени са оплаквания, в според които обжалваната присъда, в нейната оправдателна, наказателна част е неправилна.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин извършването на престъпленията от страна на подсъдимия, за които, същият е бил оправдан. Навеждат се и оплаквания, според които неправилно решаващият съд не е уважил предявените, срещу подсъдимия, 4 граждански искове, в техния претендиран размер. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда, в нейната оправдателна част и признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията, за които е бил оправдан; уважаване на предявените, от пострадалото лице, граждански искове, в техния пълен, претендиран, размер, както и присъждане на реализираните, по делото, разноски.

В постъпило, на основание чл. 320, ал.4 НПК, след запознаване с мотивите към постановената първоинстанционна присъда, допълнително изложение, с вх. № 4312/02.04.2026г., към подадената, от името на подсъдимия, въззивна жалба, се излагат подробни съображения, в подкрепа на наведените оплаквания и направените искания.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание, представителят на окръжна прокуратура поддържа, подадения протест и направеното в него искане. Излагат се доводи, според които депозираните въззивни жалби са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени - без уважение.

В хода на въззивното производство адв. Н., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец М. К. заема становище, с което поддържа подадената въззивна жалба и направените в нея искания.

Претендира заплащане на направените по делото разноски.

В хода на въззивното производство М. К., редовно призована, не се явява и не заема становище.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със своя упълномощен защитник адв. С. Т.. Последният от името на своя подзащитен заявява, че поддържа изцяло съображенията си, релевирани с въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, като изявленията му пред настоящия съдебен състав, в цялост ги възпроизвеждат.

Подсъдимият, изразява становище за своята невиновност по отношение на конкретните деяния. В тази връзка счита себе си за невинен и отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,

5 всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Д. К. е роден на ..., в гр. К.. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, разведен. Подсъдимият К. е пенсионер, но работи и е собственик на охранителна фирма „А.“ ЕООД гр.

Велико Търново. Не е осъждан за престъпления от общ характер към момента на извършване на процесните деяния.

Подсъдимият С. Д. К. и М. Щ. К. били съпрузи в продължение на 47 години, като от брака си имат две деца, които са пълнолетни Г. К. и Щ. К.).

Към момента на разглеждане на делото двамата са разведени.

По време на брака им, двамата живеели, в апартамент на адрес ....