Определение № 447 от 12.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Габрово, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500248 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юр. И. Н. против разпореждане на Районен съд- Габрово № 937 от 04.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 658/2023г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А. В. Д. за сумите от: 1 300 лв. главница за периода от 20.07.2021 г. до 07.08.2021 г., 32, 14 договорна лихва за периода от 20.07.2021 до 07.08.2021; обезщетение за забава 771, 62 лв. за периода от 08.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, приемайки, че договорът не е подписан от длъжника, тъй като съдът не следи за наличието на съгласие при сключване на договора за кредит, тъй като това излиза извън правомощията на заповедния съд по чл. 411 от ГПК. Договорът е сключен при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ и между страните е възникнало заемно правоотношение. Иска се, да се отмени разпореждането на заповедния съд и да бъде уважено искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение за процесното вземане.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ 1 на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

С разпореждане № 937 от 04.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 658/2023г. на Районен съд- Габрово, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А. В. Д. за сумите от: 1 300 лв. главница за периода от 20.07.2021 г. до 07.08.2021 г., 32, 14 договорна лихва за периода от 20.07.2021 до 07.08.2021; обезщетение за забава 771, 62 лв. за периода от 08.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, както и разноските за заповедното производство, като съдът е приел, че заявителя не представя доказателства, от които да се установява спазването на реда и формата за сключване на договор от разстояние и по – конкретно представената комуникацията между страните и съгласие на потребителя да сключи договора от разстояние, както и доказатества за електронните им изявление. От представените документи не се установява подписване на договора от страна на длъжника, поради което е прието, че това е равнозначно на непредставяне на договор.

Настоящият състав на въззивния съд, за да се произнесе, намира следното:

От данните по делото се установява, че с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от заявителя е претендирана сумата от 1 300 лв. главница за периода от 20.07.2021 г. до 07.08.2021 г., 32, 14 договорна лихва за периода от 20.07.2021 до 07.08.2021; обезщетение за забава 771, 62 лв. за периода от 08.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, както и разноските за заповедното производство.

Процесните вземания са претендирани, като дължими по договор за потребителски кредит от 20.07.2021 г., сключен между длъжника с „4Финанс“ ЕООД и цедиран на заявителя. В т. 12 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича всяко от тях. Посочено е, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Изложени се доводи, от какво поето задължение произтича претендираното вземане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна 2 характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд не е излязъл извън правомощията си преценявайки валидността на сключения договор и възникването на заемно правоотношение между страните по описания начин, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителност, на осн. чл. 22 от ЗПК. Заявителят не е представил доказателства за това, че длъжника е изразил съгласието си за сключване на договора по описания в заявлението начин, доколкото не се представят доказателства за това, както и предоставената на длъжника преддоговорна информация. Регламентирането на СЕФ е предвиден от законодателя, за да се установи освен дали кредиторът, преди подписване на договора, е уведомил длъжника за всички разходи по кредита, така и за да се установи, че длъжника е уведомен за приложимото право и съгласието му договорът да бъде сключен от разстояние при приложението на при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Съгласно чл. 18 , ал. 1, т. 3 от ЗПФУР, при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а съгласно ал. 2 - за доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор за потребителски кредит от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят, който претендира вземания въз основа на потребителски договор от разстояние, следва да представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.

Като е приел, че от представените доказателства не се установява договорът да е валидно сключен от разстояние , правилно е прието, че не може да се установи от приложените доказателства валидно възникналото заемно правоотношение между страните по него. Първоинстанционният съд е 3 постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 937 от 04.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 658/2023г., на Районен съд- Габрово, като правилно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4